10 от най-интересните артефакти намирани някога…

Според някои от тълкуванията си Библията казва, че Господ създал Адам и Ева едва преди няколко стотин години. Учените, обаче казват, че това е измислица. Човек е поне на няколко милиона години, а и само цивилизацията е на няколко десетки хиляди години. Но възможно ли е днешните учени също да са в грешка ? Има изключително много археологически доказателства, за това, че историята на самия живот е много по-различна от това, което казват днешни геоложки и антропологически текстове. Нека разгледаме няколко поразителни факта:

 
The Grooved Spheres

През изминалите няколко деситилетия миньори от Южна Африка не престават да откриват странни метални сфери. Произход – неизвестен. Сферите са горе-долу инч (1инч = 2.54см, б.а.) в диаметър, като някои са гравирани с три паралелни бразди, които ги обхождат по екватора. Открити са за сега два типа сфери. Едната е съставена от твърд, синкав метал с бели петънца. Втория тип е с дупки по повърхността и запълнен с бяла, гъбеста материя. Странното на тези сфери не е точно какво представляват, а мястото където са намерени. Открити са в скали, които са Пре-Камбрийски (Пре-Камбрийски в момента се счита периода, когато са започнали да се формират организмите… започнал преди около 4500 милиона години, б.а.). Въпростните скали са на около 2.8 билиона години! Кой ги е направил и защо ? -> неизвестно… или не.

 



The Dropa Stones

През 1938а година, археологическа експедиция, водена от Др. Чи Пу Тей (Dr. Chi Pu Tei), в планините Бая-Кара-Ула (Baian-Kara-Ula) на Япония, прави невероятно откритие в някои от пещерите, които изглежда са били обитавани от древна култура. Погребани от праха на времето на земята на пещерите имало стотици каменни дискове. В диаметър били около 9 инча. Всеки от тях имал изрязан кръг по средата и гравирани със спирала. Така те почти приличали на един вид грамофонна плоча на около… 10 – 12 хил години. В крайна сметка се оказва, че спиралата наистина е образувана от дребни йероглифи, които разказват една невероятна история. Историята за космически кораби, дошли от далечен свят и които са се разбили в планините. Корабите са били управлявани от хора, които са се наричали Дропа (the Dropa people) и вероятно останки на техните наследници са били намерени в пещерата.
(Според мен е измислица…
б.а.)


The Ica Stones В началото на 1930, бащата на Др. Хавиер Кабрера, Антрополог на народната култура в Ика, Перу, открива хиляди церемониални, погребални камъни в гробниците на древните Инки. Др. Кабрера, който продължава работата на баща си, е събрал над 1 100 от тези андезитни камъка, чиято датировка е от преди 500 и 1 500 години. В последствие са наречени – Ика Камъни. Върху камъните са гравирани много сексуални графики, което е нормално за тази култура. Някои представяли идоли, а други моменти от операции на сърцето или мозъка. Това, обаче, което учудва всички са ясните изображения на динозаври – бронтозаври, трицератопси (на снимката), стегозаври и птеродактили. Докато някои от скептиците смятат Ика Камъните за измама, то тяхната автентичност не може нито да бъде потвърдена, нито отхвърлена. (Аз отново мисля, че не е истинско б.а.)


The Antikythera Mechanism
Един наистина объркващ артефакт е спасен от гмуркачи от потънал кораб през 1900, в близост до бреговете на Антикитера (Antikythera), малък остров, северозападно от Крит. Гмуркачите изваждат от кораба много мраморни и бронзови статуетки, които очевидно са били корабния товар. Сред тези останки намират голямо парче, ръждясал бронз, което съдържало някакъв вид устройство. То се състояло от много механизми и зъбни колела. От описания по случая знаем, че е направено около 80 преди Христа и че много експерти в началото смятали, че е астролаб, астрономически уред. Една рентгенова снимка на устройството, обаче, показва, че то е много по-сложно, от колкото се мисли. То съдържа сложна система от диференциални механизми. Толкова сложни механизми не са съществували до преди 1575! Никой не знае кой е конструирал този уникален уред и то преди 2000 години, нито как такава технология е била загубена…
(След по-нататъчни изследвания се оказва, че апаратът е всъщност механичен калкулатор, създаден за изчисляване на астрономически позиции. б.а.)

The Baghdad Battery
Днешните батерии могат да се намерят навсякъде. Ето една батерия, която е на около 2 000 години. Тя е позната като Багдатската батерия и е интересно, че е намерена в руините на село Партиан, което се вярва да е приблизително между 248г. преди Христа и 226г. след Христа старо. Устройството се състои от
5-1/2-инчаов порцеланов съд, в който има меден цилиндър, който се държи на едно място посредствум асфалт. Вътре във всичко това има окислена желязна пръчка. Експертите, които са го изучавали стигат до заключението, че ако се напълни с киселина или алкална течност ще се образува електрически заряд. Вярва се, че тази антична батерия може би е била използвана за галванизиране на обекти със злато. Ако е било така, то как така сме загубили такова познание… и батерията не е била открита за около 1 800 години ?
(По-нататъчни изследвания показват, че тази батерия всъщност е доста слаба… за захранването на една крушка са били нужни около 8 такива батерии. б.а. )
The Coso Artifact
По време на зимата на 1961, търсейки минерали в планините на Калифорния, близо до Оланча, Уолъс Лейн, Вирджиния Максей и Майк Майксел намират скала. Наред с много други, те смятали, че е минерална друза, което било добро попълнение към магазина им за скъпоценни камъни. След като срязали скалата, за тяхно учудване, вътре открили обект, който изглеждал направен от бял порцелан. В центъра имало малка шахтичка от блестящ метал. Според експерти е трябвало около 500хил. години, за да се получи фосилната кора, а все пак обекта вътре в нея очевидно е сложно човешко устройство. След по-нататъшни изучавания се разкрива, че порцелана е обграден от шестоъгълна опаковка, на единия край, на която, има малка пружинка. Някои от хората, които изследвали обекта, казват, че обекта много приличал на автомобилна свещ. Но как всъщност е влязла в 500хил. годишна обвивка ? (Аз отново мисля, че не е истинско б.а.)

Ancient Model Aircraft

Има много артефакти, които са открити сред Египетската култура и Централно Американската култура, които изключително много приличат на модерни летателни апарати. Ето например артефакт, открит в гробница в Сахара, Египет, през 1898, който е шест инчов дървен обект, който страшно много прилича на днешен самолет с корпус, крила и опашка. Според експерти обекта е толкова аеродинамичен, че може да се носи плавно из въздуха. Малък обект, намерен в Централна Америка (на снимката), който датира от преди хиляда години, е направен от чисто злато и лесно може да бъде объркан с модел на самолет Делта, дори и с космическа совалка. Ако се вгледате съдържа и нещо като пилотска седалка.


Giant Stone Balls of Costa Rica
Работници, които са си проправяли път през джунглата на Коста Рика, за да очистят място за бананова плантация, попадат през 1930-те на невероятни обекти. Дузини каменни топки, много от които били перфектни сфери. Варирали в размер от тенис топка до значителните 8 фута в диаметър и тежали около 16 тона. Въпреки, че е очевидно, че топките са направени от човек, то е неизвестно кой ги е направил, защо и най-интересното.. как е достигнал тази учудваща сферична точност.




Impossible Fossils
Фосилите, както сме учили в началното училище, се появяват в скалите, като са формирани преди хиляди години. И все пак има много фосили, които просто нямат геологично или историческо обяснение. Фосил на човешка длан, например, е намерено във варовик, който датира от преди 110 милиона години. В Полярна Канада е намерен фосилизиран човешки пръстов отпечатък, който пък е на между 100 и 110 милиона години. Човешки отпечатък от крак, носещ обувка (сандал) е намерен в близост до Делта, Юта. Отпечатъкът е бил в глинести наноси, които са на около 300 до 600 милиона години.


Out-of-Place Metal Objects

Преди около 65 милиона години не са съществували хора, а камо ли хора, които да могат да обработват метали. В този контекст как науката обяснява намирането на полуяйцевидни метални тръби, намерени във варовик във Франция, датиран от ерата Кретацеос… преди 65 милиона години. През 1885а година бива раздробен голям блок каменни въглища, от който изпада меетален куб, който очевидно е обработен от интелигентна ръка. През 1912а, работници от електрическа компания разделят голямо парче въглища, в който имало желязно гърне! Запечатан в пясъчник от Мезозойската ера пък е открит част от нокът! Има и още много такива аномалии… И накрая какво може да разберем от всички тези примери ? Има няколко вероятни отговора:

    • Интелигентните хора са се появили много преди времето, когато мислим, че се е случило.
    • Други интелигентни същества и цивилизации са съществували на Земята много преди историята, която знаем.
    • Датиращите ни методи са напълно неточни – камъкът, въглищата и фосилите се формират много по-бързо, от колкото смятаме.

 


 

 

Във всеки случай, тези примери, а и много други, трябва да провокират интерес, любопитство и непредубеденост у учените, за да може да преоткрият и преусмислят истинската история за живота на Земята.

http://sisithebest.blog.bg

Гробница край с Долно Луково

Гробницата е изградена на нивото на древния терен и покрита с могилен насип с височина 4м. Гробното съдържание се състои от гробна камера с провоъгълен план и вход от юг, отворено на юг предверие и непокрит дрмос (коридор). Гробната камера е изградена от грижливо  оформени мраморни и варовикови блокове, съединени помежду си с железни скоби, залети с олово. Подът е застелен с мраморни плочи. Камерата е покрита с двукатно положени големи варовикови  блокове. Първият  ред на стените е от кубични мраморни квадри, в които е изсечена пластична украса на гробница. Във висок релеф се представени геометрични фигури – дискове, квадрати, правоъгълници, една петолъчна звезда, както и две реалистично изработени зооморфни изображения – конска глава и риба. Тези фигури заедно с полумесеца, изсечен на входа, образуват композиция със силно естетическо въздействие, която вероятно крие закодирана информация, свързана с погребалния култ.
Преддверието е изградено по същия начин като камерата, но само от варовикови блокове. Дромосът, със стени от ломени камъни на калова спойка, е запазен частично.


Стените на гробната камера и предверието са били покрити с цветна хоросанова щукатура (антична рецепта за покриване на стените, състояща се от вар, мраморна прах, восък и др.) – върху основен светлосин фон са поставени пояси и геометрични орнаменти в наситено червено, виолетово и тъмно синьо. Подът е бил покрит с розова замазка.
Гробницата е била ограбена още в древността. Голяма част от находката, както и части от човешки скелет, са открити разпилени в предверието и пред него. Находките включват каменно релефно изображение на конска глава, фрагменти от глеинени съдове, бронзови фибула и друго укашение, части от позлатен погребален венец, сребърна монета и керамична лампа. Пред предвериеро е погребан ездитен кон.
Традицията за извършване на многократни погребения в градени гробници под могиле насип и извършване на конски жертвоприношения е белег на тракийската аристокрация. Вгробницата при с.Долно Луково вероятно е погребан местен тракийски цар, чиито име и резиденция не се известни до момента.
Информацията е на ст.н.сътр. д-р Георги Нехризов от Националния археологически инсститут с музей при БАН, който е проучил този археологически обект.

Източник: http://www.ivaylovgrad.org/

АФГАНСКИ СЪКРОВИЩА

Омара Хан Масуди умее да пази тайна.Масуди е директор на Националния музей на Афганистан в Кабул. Подобно на френските граждани през Втората световна война, които криели произведения на изкуството по селата, за да не попаднат в ръцете на нацистите, Масуди и няколко доверени талвидари – „пазители на ключовете“ – тайно прибрали древните съкровища на Афганистан, когато видели, че страната им се превръща в земен ад.

Най-напред било съветското нашествие през 1979 г., последвано десетина години по-късно от яростна гражданска война, която превърнала в развалини голяма част от Кабул. Докато афганските главатари се борели за контрол над столицата, бойците ограбили националния музей. Те продали най-ценните артефакти на черния пазар, а музейните архиви използвали като подпалки за лагерните огньове. През 1994 г. сградата била обстрелвана с оръдия, които разрушили покрива и горния етаж. Последният удар бил нанесен през 2001 г., когато групи въоръжени с чукове фанатични талибани дошли да трошат произведенията на изкуството, които смятали за идолопоклоннически. Когато свършили, от повече от 2000 артефакта били останали само парчета.

През онези мрачни години Масуди и шепа други музейни служители пазели в тайна съкровището от музейни експонати (сред които и гордостта на Афганистан, прочутото бактрийско злато), което били скрили през 1988 г. в подземни хранилища под президентския дворец. Изследователите по цял свят изгубили надежда, че някога отново ще видят предметите, мислейки, че са били разпродадени на парче по незаконните канали за търговия с антики или унищожени от талибаните в последен изблик на иконоборчески бяс.

Към октомври 2003 г. повечето пазители на ключовете били изчезнали или избягали от Афганистан. Масуди решил, че е време да провери дали предметите са преживели войната. И когато същия месец група ключари успели да проникнат в сейфовете установили, че бактрийското злато си било вътре, до последния предмет. Пет месеца по-късно изследователите отворили няколко сандъка, натрупани в същото подземие, и направили още едно смайващо откритие – безценни релефи от слонова кост отпреди две хилядолетия и стъклени съдове, намерени през 30-те години при разкопките на обект, известен с името Беграм. Смятало се, че предметите са загубени. Екипът на Масуди успял да скриe и тях и те били удивително добре запазени.

Източник:  http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=69&issue_id=28

Белинташ- главното светилище на бесите

„…Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар“.

Светоний Транквил, ‘Животът на дванадесетте цезари’

Вече повече от столетие продължава интересът на изследователи, любители и разбира се, иманяри към светилището на бесите, описано за пръв път от Херодот в неговата ‘История’. Очакванията за несметни богатства, скрито тайно знание или просто вълнението от допира до тайнствата на жреците на бесите, са разпалвали не малко умове, посветили се на търсенето на това загадъчно място.
Макар и откъслечни, малко на брой, а понякога и неточни, сведенията на античните автори- съвременници на легендарните беси, както и скорошни открития и анализи, ни насочват към конкретното местоположение на този прочут в древността храм.
Нека започнем нашето търсене на култовото място със съобщението на самия ‘баща на историята’:

„Сатрите, доколкото знам, не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно“.

Херодот, ‘История’

Споменаването на светилището на бесите ведно с това в Делфи- най-известното в древния свят- само по себе си е доказателство за известността му. Именно тези думи на Херодот дадоха основание на известния български траколог Александър Фол да нарече търсения в Родопите храм на Дионис „северен Делфи на неелинизираните траки“. Очевидно е, че значимостта на този древен култов център далеч е надхвърляла границите на тракийското племе. Интерес буди и сведението за местонахождението му- ‘на висок връх в планината’. Ако приемем за достоверно това твърдение, от възможните съвременни ‘претенденти’ за светилището трябва да отхвърлим Перперикон, който се намира на невисоко възвишение в ниските Източни Родопи.
Друг автор, който хвърля светлина върху светилището на Дионис, е Амбросий Теодосий Макробий (края на ІV – началото на V в.сл.Хр.):

„Знаем, че в Тракия слънцето се смята също като Либер. Траките го наричат Сабазий и го почитат много тържествено. Нему е посветен храм върху хълма Зилмисос, един околчест храм, чийто покрив е отворен в средата. Кръглостта на храма показва природата на тая звезда. Светлината влиза през върха на покрива, за да се покаже, че слънцето осветява всичко с лъчите , които пуска от върха на небето и че с неговото сгряване се открива всичкo“.

Изследователи, които се позовават на Макробий, търсят само следи от околчест храм като единствен характерен белег. Нека се има предвид, че върху мегалитните светилища от времето на пантеизма не са се строели храмове. Древните са обожествявали самата природа- скали, извори, реки, вековни дървета, небесни явления. Възможно е върху труднодостъпното и осеяно с няколко стотици култови елементи каменно плато на Белинташ да е имало и символичен олтар- ротонда. Може би Светоний съобщава за обред в такъв храм.

От съобщенията на Страбон и на други автори знаем, че бесите са граничели с одрисите. Става ясно, че светилището е било близо до границата между тези две племена, защото не е било възможно да се подари на одрисите, без да бъдат покорени и земите на бесите. Този извод е изключително важен, защото ще ни помогне да установим с доста голяма степен на точност местонахождението му. За тази цел ще се спрем на историческите данни за териториите, населени от одриси и беси, и границата между тях.
Книгата на Ал. Фол- ‘Историческа география на тракийските племена’ дава обширна информация по тези въпроси:Територии на бесите

(Тук ще направим уговорката, че бесите са жречески род от племето на сатрите, обслужвал култа на Дионис (Сабазий) в известното светилище. Поради голямата им известност в древния свят името им постепенно се е прехвърлило върху цялото племе на сатрите, а впоследствие поради яростната съпротива срещу римляните е станало нарицателно и синонимно за всички тракийски племена, които отказвали да се подчинят на империята.)

„Сатрите са споменати най-напред от Хекатей като племе, което живее в Европа. Той не го локализира. Херодотовите сведения са по-подробни и дават възможност за по-точна локализация на племето. Според Т. Сарафов изразът ‘високи планини’ трябва да ни насочва към западно разположените Рила, Пирин и Западни Родопи. Ако имаме предвид обаче, че сатрите са поставени след едоните, и приемем израза на Херодот ‘живеещи навътре в страната’ спрямо едоните, ще получим западнородопския масив. От друга страна, едва ли може да се включат Пирин и Рила, защото проучванията на поселищния живот в древна Тракия показват, че такива високопланински терени не са били обитавани, а вероятно само експлоатирани. Следователно сатрите са заемали района на Родопите и южните предпланини без Пирин и Рила, като на изток вероятно са достигали линията Ксанти-Ардино-Първомай.” (Перперикон е на изток отвъд тази линия и следователно не би могъл да бъде търсеното светилище, б.м).

„Явно е, че едно от тези светилища, посветени на Дионис, се намирало на пътя от Беломорска Тракия през Родопите към Филипополис, защото по този път ще преминат и Александър III Македонски в похода си срещу непокорните племена отвъд Стара планина, и по-късно бащата на Август. Двата най-удобни и вероятни пътя вече се оформиха в хода на проучванията. Единият преминава от района на вр. Виденица към Пещера- Брацигово по билото на Баташката планина и е използван и през предримската и римска епохи. Вторият, който е по-къс и по-удобен, преминава от сливането на притока на Места западно от вр. Циганско градище- с. Арда- с. Могилица- Смолян (пр. Рожен)”. Оттук той поема по билото на пл. Преспа към с. Тополово и е отдалечен от Белинташ само на около 4 км.

Освен, че е по-дълъг и заобиколен, първият друм има съществения недостатък, че преминава през земите на непокорните родопски племена, за разлика от втория, който се движи по граничните земи между беси и одриси. А гениален стратег като Александър Македонски надали би избрал по-неудобния, опасен и заобиколен първи вариант през Западните Родопи. Налице са и многобройни археологически данни за съществуването на древния път през Родопите: за района на с. Арда- остнаки от римски път в граничния район, двете късноантични крепости при с. Кошница и м. Калята при с. Могилица, както и известният Агушев конак показват голямото значение на този път чак до късното средновековие. Пътят води към Смолян, а малко по-нататък, на вр. Рожен е разкопан могилен некропол. След Роженския проход пътят продължава на североизток по вододелните била на реките Марица и Арда. По северния склон на връх Преспа(2001 м.) са запазени големи участъци от римски път. Над с. Горнослав се намират руините на крепостта Калето, а над с. Тополово също има останки от големи строежи, вероятно от крепост. В с. Тополово е открито златно съкровище с монети от Филип II и Александър III Македонски. Напълно вероятно е съкровището да е свързано с преминаването на Александър Велики. Не е изключено то да е част от ограбеното богатство на светилището.
Предполага се, че Александър Велики е познавал пътя, знаел е за прорицалището на бесите, отбил се е при жреците, за да поднесе своите дарове и да му предскажат бъдещето, след което, доволен от предсказанията за бляскава кариера, според преданията, е подарил златна колесница и много монети, сечени от него и баща му.
Походът на Александър Велики от Амфиполис (древен град в Беломорието, на югоизток от дн. Сяр) до Стара планина е отнел 10 дни (според Ариан), потвърдено от Тукидид, който отбелязва, че добър пешеходец изминава това разстояние за 11 дни.
Несъответствието от един ден лесно се обяснява с характера на войската на Александър, включваща и конница.
Вземайки предвид походa на Александър Македонски, търсеното светилище на бесите не би могло да се намира на Перперек, тъй като отклонението от очертаните възможни пътища е прекалено голямо.Не би било по силите дори на армията на гениалния пълководец да измине това разстояние за 10 дни и да направи отклонение от близо 100 километра от най-прекия път!„Очевидно е, че в Родопите е живяла племенна група, чието име може да бъде отъждествено с това на сатрите или бесите и чиято материална култура не е била различна от тази на траките в останалите райони на страната.”

„Третият голям район се разполага в Родопите и е зает от сатрите. Най-общо той се разполага по горното и средно течение на Места, северните склонове на Родопите, на изток достига линията Ксанти-Първомай, а на юг- Гоцев връх-вр. Циганско бранище.”

Т. Сарафов: „Сатрите не са малко племе, а една значителна част от населението на Тракия, по-точно тази, която обитавала западната, планинската област на Тракия, обхващаща Родопите и вероятно средната и горната част на долината на Места и опираща до източните склонове на Пирин и югоизточните склонове на Рила’ (Сарафов Т. 1973)
Тези мнения се споделят и от изследователите Хан, Томашек, Визнер и Ленк.

Територии на одрисите

Предвид приетото от всички изследователи за достоверен исторически факт местонахождение на светилището на Дионис в пограничния район между племенните територии на беси и одриси, нужно е да прегледаме и териториите на одриската държава. Ще направим това с предварителната уговорка, че е невъзможно да бъдат определени точните граници на отделните племена.
На картата на Х. Киперт одрисите заемат земите между Тунджа и Марица, сакар и Западна Странджа.
На картата на М. Кислинг одрисите се разполагат по долното течение на р. Тунджа, от двете й страни до водосборния басейн на север от р. Ердене в Турция, на североизток от Одрин. В приблизително подобна територия ги локализира и Томашек. Според него одрисите се разполагат на изток от бесите, по теченията на Марица, Тунджа и Ергене(река в Европейска Турция). И тримата автори са единоушни, че земите на племенното ядро на одрисите са по Марица, Тунджа и Ердене.
Според Б. Ленк за създаването и укрепването на одриската държава спомогнало и географското положение: първоначално одрисите живеели вероятно по двата бряга на Тунджа до Черно море и не са било граничени от планини, което е спомогнало за тяхната експанзия. Опирайки се на сведнеията на Страбон, Ленк смята, че през 4-ти век пр. Хр. Всички племена от устието на Марица до Варна били подчинени на одрисите (Lenk Br. 1937). Неподчинени били племената от Родопите и планинските области по долното течение на Струма.
„В периода VI- III в. пр. Хр. локализацията на одрисите в земите на Западна Странджа и Сакар може да се приеме като основна племенна територия, откъдето те ще започнат своето разширяване в две основни посоки. Първата е към Източните Родопи, които скоро ще се превърнат напълно в одриска територия, а втората- на север и североизток, където те достигат Дунав.”

Да обобщим основните изводи от този кратък преглед на териториите на беси и одриси:

1. Повечето автори са единодушни, че племената (беси, сатри, дии, диобеси и др.) от Централните Родопи (където се намира Белинташ) са останали независими дори в периода на най-голямо одриско могъщество. Следователно те са запазили владението на светилището Белинташ до самото си покоряване от римляните през 11 г.пр. Хр. Това позволява да мислим, че Белинташ би могъл да бъде прочутото в древността светилище на Дионис.2. Преобладаващото мнение сред изследователите относно териториите на одрисите е, че Източните Родопи са били овладени от тях още в началото на териториалното им разширение. Скалният град Перперек, който се намира на близо 100 км на изток от Белинташ е бил в одриски земи в продължение на векове и няма как да е бил търсеното прорицалище на Дионис.3. Непосредствената близост на Белинташ до най-краткия път от Беломорска Тракия през Родопите към Филипополис и до граничните територии между беси и одриси, импозантността на светилището и очевидната му значимост за древните обитатели на тези земи, свидетелстват, че е твърде вероятно именно там Александър Македонски да е чул съдбовното предсказание за бъдещото си величие.http://belintash.com

Откриват дворец, подобен на мексиканските, в Салвадор

Националната фондация на археология на Салвадор съобщи за находка с особена историческа стойност на около 36 км от столицата Сан Салвадор, предаде ЕПА.

Археолозите са открили край град Агуиларес, в националния парк „Чихуатан“ останките на дворец, подобен на намиращи се в Мексико образци. Смята се, че палатът наподобява изгражданите в Мексико в Доколумбовата епоха строежи на владетели. Там са запазени невероятни образци на културите на маите, тотонаките, толтеките и ацтеките. Последните подчиняват на своята власт Централно Мексико и налагат столицата си Теночтитлан преди испанското нашествие по тези земи през 15-ти век. За много кратък период – 1519-1535 г. цветущата империя на ацтеките е унищожена, а създаденото на нейно място Вицекралство Испания става най-важната испанска колония в Новия Свят. /БГНЕС

Откриване на раздела “Нумизматика”

Със следващата статия откриваме раздела за „Нумизматика“ Това е първата от няколко статии, който ще бъдат във връзка със най-често срещаните в българските земи монети, техните типове, варианти, примерни цени и др.

Продължете да четете Откриване на раздела “Нумизматика”

9 са най-търсените съкровища у нас .

Между 9 и 70 тона злато тежи средностатистическото българско имане


Девет са най-издирваните от иманяри златни съкровища в България. Това твърди изследователят Владимир Бонев, който подготвя книга за тайните съкровища – истински, или легендарни. Деветте съкровища, по които иманярите у нас от векове въздишат са: на Цар Иван Асен; на Осман паша; на Сюлейман паша; на Шакир паша; на Велко войвода; на Чавдар войвода; на Сидер войвода; на Лукан войвода; на Вълчан войвода. Разбира се, това са само най-известните, иначе ако слушаш всички слухове и легенди, ще се окаже, че на всеки българин се падат поне по десет тона злато, разказва историкът. Книгата си той ще илюстрира с десетките карти на иманета, които притежава, или е снимал.

Първо – ако някой е заровил съкровище, той не би оставил карта, разяснява той. При мен през ден идват иманяри, които ме убеждават, че имат карти и по тях ще намерят заровени антики или злато. Синдромът е описан още от Иван Хаджийски в „Психология на иманярството“. Няма човек, който може да се похвали, че е намерил съкровище по карта, убеден е Бонев. Ако някой намира имане, това става случайно. Но иманярите са болни, заблудени хора, на които не може да се каже да спрат. Самият той не е иманяр, твърди, че темата го интересува повече като историк, защото понякога в легендите, макар и дълбоко има заровено зрънце истина. 5-6 хиляди българи копаят постоянно за заровени съкровища, пресметнал е грубо Владимир Бонев.

Броят на търсачите на злато и антики,

които периодично ровят вероятно е около 300 000. Има села в близост до тракийски гробници или други антични останки, в които буквално всички копат, убеден е историкът. Според него иманярите разкопават най-много остатъци от старинни крепостни калета, градища, и тракийски могили. Търсачите на съкровища твърдят, че има заровени над 100 иманета из различни кътчета на страната, които периодично се навестяват и разравят от тях. Десетки карти на скрито злато се препродават между тях, но досега историците и археолозите са единодушни, че ако някой открие съкровище то е случайно, а картите са въпрос на добър бизнес. Корените на иманярството у нас са на по-малко от век, убеден е Владимир Бонев.

Според него треската за злато у нас пламва през 1922-1923 г., когато стотици българи започнали да търсят заровени съкровища. Горе-долу оттогава датира и най-старата публикация по тази тема, която съм открил – тя е от село Колачево, Чирпанско, където почнали да изравят много злато на място на римска златна мина, разказва Бонев. Силно запалени да намерят скъпоценности били хората във Фердинандова околия, днес Монтанско. През двайсетте на миналия век стражари и археолози отиват в дома на Коце Анчов в с. Мала Кутловица – квартал на Монтана, и намират в двора на къщата му надгробна мраморна плоча, висока над 1 м. Селянинът обяснил, че

я открил случайно

в местността Издермеца.

По-късно Коце се похвалил на свой братовчед, че бил намерил и старинни монети. Така обеднелите хора в района се запалили по иманярството. Стремежът към бързо забогатяване се пренесъл и в Ломско. Според легендите едно от най-големите скривалища, в които римляните криели съкровищата, се намира на Белоградчишките скали. Още преди векове там имало крепост с тайно подземие, а входът й издълбан в скалите и е затрупан с камъни. Оттогава легендите за тонове злато се множат лавинообразно и понякога дори за историк е трудно да прецени дали става въпрос за старо предание или за измислица, която се е родила в нечия глава, признава Бонев. Миналото лято например беше на мода историята за кървавото богатство на поп Мартин – стотици се юрнаха да го търсят.

Според преданията някъде в катакомбите на скалите над река Русенски Лом са скрити 4 тона злато. Най-запалените търсачи обикаляха пещерите в местността Грамовица между селата Иваново и Кошов. Друга популярна легенда разказва, че в Трапезица във Велико Търново била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Входът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена.

Царят заповядал да се срине монетарницата.

На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман… Повечето от легендите са измислени и неверни, но подхранват иманярските страсти, убеден е Владимир Бонев. Според него 90 на сто от картите, които се разпространяват сред иманярите, са фалшиви. Защо ги правят ли? Защото винаги ще се намери някои кандидат Индиана Джоунс да даде сума пари за такава карта. Без да си зададе въпроса след като е автентична и води до тонове злато, защо собственикът й просто не отиде и си прибере съкровището.

Оказва се, че не само българи са заразени от иманярската треска. Гърци редовно прескачали у нас да търсят иманета. А последният случай, който доби популярност бе, когато петима иманяри от Одрин обявиха в тяхната преса, че са открили първите следи на съкровище, за което се предполага, че съдържа около 300 тона злато, спомня си Бонев. Иманярите открили съкровището по карта, получена от България. Според в. „Миллиет“ ставало дума за 30 тона от скъпия метал. На мястото на разкопките се е намирал монетен двор на Османската империя. Изданието твърди, че съкровището е било заровено по време на Балканската война, за да не попадне в ръцете на българите, които окупирали Одрин. Картата, в която се посочвало точното място на заритото съкровище, попаднала в ръцете на българска туркиня. Съкровището е на стойност около 3 милиарда долара.

Пошумя се малко във вестниците

и с това си остана, продължава Бонев и цитира какво каза по този повод тогава проф. Божидар Димитров: Нашенци никога не са стигали повече от 70 тона Това са такива легенди, които се появяват особено при промяна на времето, когато лудите хора се активизират. Аз имам по трима на ден, които знаят къде какво количество злато има и искат да ми го покажат. Те обикновено казват, че е от 9 тона до 70 тона. И за това свалям шапка на турските иманяри; голяма нация, големи мечти. Аз не знам колко е златният резерв на Турция, но знам че е по-малко от 300 тона. На България е 35 тона, като злато не сме продавали от 1919 г. Горе-долу колкото едно единствено средностатистическо съкровище.

http://www.chudesa.net

Съкровището на хан Кубрат е сред най-ценните в света.

Джоел Леви проследява в луксозния том “Атлас на изгубените съкровища” (изд. „Рива“) историите на приказни богатства и митични артефакти, подлудявали авантюристи и иманяри по цял свят. Той разказва не само за най-прочутите находки от благородни метали, но и за безценни предмети, които имат научна и технологична стойност. Такива са механизмът от Антикитера и багдадската батерия, шахматните фигури от остров Луис или взривените от талибаните каменни статуи на Буда…
И все пак най-любопитните раздели са свързани с историята на намирането, а често и с преминаването от ръка на ръка на предмети от злато, сребро, украсени със скъпоценни камъни, които най-добре илюстрират представата на хората за това що е съкровище. Сред тях попадат  над 20 000 златни накита, открити в Северен Афганистан.
Съкровището на Оксус днес едва ли би било събрано в Британския музей. Разбойници го задигат от истинските му притежатели през 1880 г. Британски офицер ги догонва, успява да прибере накитите и да ги върне на окрадените. Те му подаряват гривна, а тя събужда възхищение и британците изкупуват останалите накити. Непо-малко интригуващи са историите на съкровищата от Милдънхол, Хоксън и Куеърдейл, румънското национално съкровище…
Специално внимание е отделено на царските съкровища,sakrovishte повечето от които са гробни дарове. Започва се с предметите от гробницата на Тутанкамон, със съкровището на цар Приам, с маската на Агамемнон.
За нас, българите, ценни са страниците, посветени на откриването на златните и сребърните предмети на хан Кубрат, намеренипрез 1912 г. в Малая Перешчепина. Това съкровище се пази в Ермитажа.
Авторът сладкодумно разнищва мистериите около имането на Монтесума, Светия Граал, на Чингис хан, шахтата Мъни Пит на Оук Айланд и т. н. Той е разделилкнигата си на няколко части, защото има любопитни описания на артефакти, за които само се носят легенди. Те са илюстрирани с примерни възстановки на уникатите.

http://kliuki.bg

Храмът на Артемида бил първата банка.


Морето вече не мие крепостните стени на Ефес, а е на цели 5 километра от руините на древния град

За разлика от египетските пирамиди останалите чудеса на древния свят не устояли на разрушителната сила на времето. От храма на Артемида край Ефес е останала една-единствена изправена колона и още една, пречупена. Въпреки това туристите не пропускат да се снимат пред руините на едно от древните чудеса на света  Храмът бил толкова впечатляващ, че привличал поклонници от близо и далеч. Построен бил върху блато, а за да не потъне, като основа служели животински кожи. Много бързо служителите в него забогатели и започнали да раздават заеми на частни лица и дори на държави. Артемида била почитана не само като покровителка на лова, но и като богиня на плодородието, и е изобразявана с много гърди. Храмът й се смятал за неприкосновено място и всеки, който се скриел зад стените му, бил защитен от гнева на владетелите. През 356 година преди Христа храмът бил подпален от жадния за слава на всяка цена обущар Херострат. За да впише името си в историята, той решил да разруши едно от чудесата на древния свят. Според историка Плутарх богинята Артемида не спасила горящия си дом, защото същата вечер се родил най-великият й син – Александър Македонски. Дълго време храмът се строял наново. Александър Македонски пожелал да даде пари за издигането му, ако му напишат паметна колона. Гордите ефесиани обаче отказали с довод, който да не го обиди – че не може бог да строи дом на друг бог. Храмът отново бил разрушен от готите.

http://paper.standartnews.com/bg/

Откриха библиотеката на цар Иван Шишман.

 

Проф. Овчаров показва сребърния обков, на който ясно се вижда думата „архонт“.

Част от масивен сребърен обков с позлата и бронзова закопчалка за ръкописна книга откриха в двора на великотърновската църква „Св. Петър и Павел“ археолозите проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев. Обковът е от предната страна на книгата, върху която обикновено в Средновековието са били изобразявани различни сцени. Много от книгите през Средновековието са достигали големина до 1 метър и не е изключено откритият обков да е именно от такава книга.

Според проф. Овчаров на целия обков е имало изображение на един от архангелите, най-вероятно Михаил. На откритата малка част се вижда част от нимб, думата „архонт“ и надпис на гръцки. При изработката на обкова са били използвани всички видове познати по онова време златарски техники – ажури около нимбовете, изчуквания, точкувания, като всичко е правено на ръка с изключителна прецизност. Първоначалната експертиза сочи, че книгата е от края на 14-и и началото на 15-и век, когато е най-големият разцвет на Търновската митрополия.

Втората находка представлява бронзова закопчалка за много голяма книга. Двата предмета са били открити на около 30 см един от друг на 20 см дълбочина.

Книгите от личните библиотеки на цар Иван Шишман са скрити в църквата в последните дни на Второто българско царство. Проф. Овчаров обясни, че в началото на 19-и век при ремонт на църквата „Св. Петър и Павел“ в зазидано помещение била открита голяма библиотека от средновековни ръкописни книги. Според сведения на очевидци тогавашният търновски митрополит Иларион Критски наредил част от книгите да бъдат използвани като подпалки при варенето на гюлова ракия, а останалите да бъдат заровени в земята.

http://www.monitor.bg

Нумизматика, филателия, археология и история