Старите траки

Споделете страницата!

 

Доколкото можем да проникнем в далечното минало на Балканските области, намерваме като най-стари техни жители траките: от Карпатите до Бяло море, от Адриатическото до Черно море са се ширили многобройните тракийски племена. Вероятно вече около половината на ІІІ-то хилядолетие пр. Хр. те били заседнали в новото си отечество, дето, обаче, не могли да намерят спокойствие за дълго време. Откъм север проникват други сродни племена; откъм северозапад се спуснали илирийците (остатък от които са днешните албанци) и изтикали траките от западната част на полуострова. Вследствие на тоя натиск една част от тракийските племена се принудила да потърси нови жилища в Мала Азия (напр. фригите, част от мизите и пр.)
За първобитната тракийска култура ни дават понятие останките, които са открити на много места в България и са събрани в народния археологически музей. Сега ние можем вече да си представяме ясно четириъгълните колиби на тогавашните жители, градени от пръти и измазани с глина; ние виждаме вече техните оръдия (брадви, тесли, длета и пр.) от хубаво изгладен камък, техните костени шила и игли, грубите им глинени и костени идоли, хубавите им грънчарски изделия, най-разновидни съдове, с приятна форма, добре изпечени, надраскани с разни фигури или боядисани с геометрически орнаменти и т.н. Земеделието било вече познато; въгленясало жито често се намира при разкопките на тракийските могили – селища; но повече се занимавали със скотовъдство и лов. В това време в Гърция и по островите на Егейско море почва да се развива тъй наречената критско-микенска култура (ок. 2000 – 1400г. пр. Хр.), която с време достигнала висок разцвет: следи от нея са открити и в Тракия. Унищожението на тая култура от доряните (ок. 1200г. пр. Хр.) се е отразило и на развитието на Тракия; освен това тракийският бряг е бил колонизиран от гърците и така се е започнало елинското влияние върху тракийските племена.
Между тракийските племена, които изпъкват в историческо време, трябва да споменем на първо място одрисите, които живели по средното течение на Марица; те успели да основат едно по-голямо царство, което обхващало повече племена и могло да изкара до 150 000 войници. Техен център бил градът Ускудама (дн. Одрин). В V в. пр. Хр. Одриското царство обхващало областта между Родопите, Стара планина, Черно море и Хелеспонта (Дарданелите); но и гетите на север от балкана и племената по горна Струма признавали властта на одриските царе. В 359год. пр. Хр. това царство се разпокъсало и скоро изпаднало в зависимост от Македония.
От ІІв. пр. Хр. по-голяма роля играят бесите, които живеели по горна Марица и в Родопите. По долна Струма живеели пеони; по горна Струма – агриани (сравни днешното „Граово“). Южна Македония тоже била заселена в по-старо време от тракийски племена (мигдони, крестони, бисалти и пр.), които после били погълнати от македонците.
В Неврокопско живеели медите; по река Арда – койлалетите. В северна България живеели многобройните мизийски племена; в североизточна България – гетите; в днешна Румъния – даките, които в І в. сл. Хр. основали мощна държава и упорито се борили с римляните за своята самостойност.
Старите писатели ни съобщават някои сведения за бита на тракийските племена. У тях владеело многоженство; мъжът си купувал жената от родителите й с пари или имот. Девойките се ползували с по-голяма свобода, но омъжените жени били пазени много строго.
Социалното положение на жената било много тежко: тя работила земята, пазела стадата и извършвала и други робски работи. У траките вече се развило и болярство, което живяло на гърба на подчинената маса.
Селищата били разнообразни. В македонските езера (напр. Тахино, Бутково) пеоните живеели на наколни жилища; построявали скели над колове в самото езеро: върху скелите издигали колибите си. В северна България и Добруджа живеели отчасти в бордеи; бесите до късно употребявали пещерите, като жилища (пещерите служили като жилища и в предисторическо време). Споменават се села, укрепени с палисади, градове и крепости.
Земеделието било вече доста развито: обработвали пшеница, ръж, просо, ечемик, от който варели пиво; също и лозата: траките в старо време се славели като страшни пияници. Познат бил ленът и конопът, от които си правели дрехи. Не по-малко цъфтяло скотовъдството; тракийската конница е играла немаловажна роля; развъждали и овци, кози, говеда. Благородният тракиец бил страстен ловджия; между зверовете, които гонил, трябва да споменем лъва,*  дивите бикове и бизоните. С посребряваните и позлатявани рогове на дивия бик, тракийските царе пиели вино. Не трябва да забравяме и доста напредналата тракийска металургия; тракийските рудари странствували по разни места из балканския полуостров, дето имало руди и златен пясък по реките.
Тракиецът бил любител на шарени дрехи; той носел клошник и кабаница (наметало) с качулка; шапката била обикновено от лисича кожа, краката си обувал с кожени обувки или чизми. Гетите носили кожуси и широки шалвари. Даките, изобразени в релефите на Траяновата колона в Рим, носят дълги диплести панталони, привързани над глезените, кител с дълги ръкави отдолу на страните разцепен, препасан на пояса, най-отгоре наметало. Жените се обличали с диплест, дълъг до петите сукман, под него риза с дълги ръкави; най-отгоре наметало; косата си забраждали с кърпа.
Траките имали обичай да се татуират, както правят и до днес много племена с първобитна култура.
Като оръжие траките употребявали меча (на тракийски език: скалме), а също и крив (сърповиден) ханджар; тежки и леки копия, леки щитове. Даките в Траяновата колона са въоръжени с лъкове, криви ханджари и копия; те носят и обли щитове. Гетите имали обичай да намазват стрелите си с отрова. Даките имали и военни знамена във форма на змей.
Траките в старо време се смятали като най-здрави и най-войнствени между племената на Европа; затова всички държави употребявали тракийски наемници; така напр. във войската на Александър Велики, траките са играли голяма роля като съюзници и наемници (особено лека конница, прашници и стрелци); също и във войската на държавите, които произлизат след разпадането на Александровата монархия.
Тракиецът бил безстрашен; той бил готов винаги да посрещне смъртта със спокойно сърце, защото вярвал дълбоко, че след смъртта си ще живее по-добър живот при своето божество.
В историческо време, както споменахме вече, Тракия се е намирала под силно влияние на елинизма; но обратно и Тракия е упражнила известно влияние върху гърците. Известни са от гръцкото сказание тракийските певци Орфей, Музей и пр.; тракийската област Пиерия при Олимп се е смятала отечество на музите; оттам техния култ се разпространил в цяла Елада. От траките гърците приели и култа на Бог Диопис; в тоя култ се корени и орфиката, която в VІв. пр. Хр. докарала цял преврат в религиозния живот на Гърция. В Периклово време в атинския държавен култ била приета и тракийската богиня Бендида.
Въпреки силната елинизация на Тракия, която се е продължавала и след като тая област станала римска провинция, тракийският език се запазил на няколко места дори до VІв. сл. Хр., когато славяните се разлели в Балканската област, те заварили многобройно тракийско население, с което те се смесили; до днешен ден в българския език са запазени много тракийски имена на реки и места. Не ще съмнение, че расата на българския народ се определя значително от тракийския елемент, който е влязъл в нея; заради това изучаването бита на старите траки, трябва да бъде една от най-важните задачи на домашната ни наука.
http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/traki.htm

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.