Архив за етитет: Археология

Хан Тервел – ханът, за когото не знаем истината

23

Бългapcĸият влaдeтeл, oĸaзaл нaй-гoлямo влияниe въpxy cвeтoвнaтa иcтopия, бeзcпopнo e xaн Tepвeл. Maĸap дa пpиcъcтвa в yчeбнaтa пpoгpaмa в няĸoлĸo oт ĸлacoвeтe, cяĸaш нитo ypoцитe, нитo yчитeлитe ycпявaт дa oбяcнят нa yчeницитe oгpoмния мy пpинoc зa пocлeдвaщoтo вeчe тpинaдeceтвeĸoвнo paзвитиe нa eвpoпeйcĸaтa цивилизaция.
Продължете да четете Хан Тервел – ханът, за когото не знаем истината

СОЛИД НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ АСПАРУХ

Хан Аспарух
Хан Аспарух

​
В ранната есен на 2011 г., нумизматиката сереабилитира на историческия хоризонт с едно неочаквано събитие. А именно идентифицирането на златен солид, от търг в Ню Йорк (проведен от CNG – Classical

Numismatic Group Inc) на 14 септември тази година,
с монета на владетеля на българите по Долен Дунав –безкрайната върволица от „безценни“ артефакти, които
нашата родна археология предоставяше на гладната за
сензации журналистика в последните двадесет години,
то все още не може да се впише в ефира и вестниците,
тъй като няма „PR“ от някой „роден“ Индиана Джоунс.

Продължете да четете СОЛИД НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ АСПАРУХ

Чудесата на БГ археологията

 023.jpg

Щом се зададе лятото и навлезем в най-активния отпускарски месец август, изведнъж започват да валят сензационни археологически открития. Отначало приемахме това с почуда, после с възторг, докато накрая установихме, че чудесата на България подозрително се концентрират винаги около китния курорт Созопол. Бликналата наскоро свещенна вода в Плиска е по-скоро изключение от правилото.
Продължете да четете Чудесата на БГ археологията

С археологията ще бъде свършено

 

Доц. Людмил Вагалински:

Правят законов нонсенс заради лобита, инвеститори и магистрали, казва директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН

Людмил Вагалински е директор на НАИМ от 2010 г., работи в института от 1989 г., от 1987 г. е бил докторант в него. Специалист по антична археология. Завършил е история и археология в СУ, специализирал е в Мюнхен и Берлин. Ръководител на множество проучвания на антични паметици в България.
Продължете да четете С археологията ще бъде свършено

Проф. Диана Гергова: Да бъдеш археолог в България е все по-трудно

 

Проф. Диана Гергова е един от най-изтъкнатите специалисти по тракийска археология. Тя работи в Националния археологически институт с музей при БАН и е професор по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. Член е на национални и международни организации, сред които управителният съвет на националния комитет на ИКОМОС – ЮНЕСКО, Научният комитет по погребална археология – Браила, Световният археологически конгрес – член и координатор за Централна и Източна Европа и Азия (от 2009 г.). Ръководи разкопките на селищната могила до с. Дядово, гетския религиозен и политически център в Националния резерват „Сборяново“, обекти в Ахтопол, тракийските светилища на бесите при манастира „Свети Илия“, Велинград, и светилището на Дионис на връх Острец, Велинград, на тракийските некрополи в Западните Родопи при селата Кочан, Сатовча и Любча. През 2001 г. Американският биографичен институт я отличава с наградата „Жена на годината“ в областта на археологията и бизнеса. Автор е на книги и на 200 научни статии. 
Продължете да четете Проф. Диана Гергова: Да бъдеш археолог в България е все по-трудно

Хълм до Могилец изненада археолозите

 

Тук е последният дом на едно римско семейство от III в.
Проф. дин Николай Овчаров
Могилец е малко селце в Североизточна България. То се намира южно от Омуртаг в набраздения от хълмове Предбалкан. Името му идва от седемте могили край него, будещи интереса на археолози и иманяри от години. През 60-те години на миналия век моят баща, проф. Димитър Овчаров, прави там разкопки и попада на останките от римска вила от II-III в. По-точно – на нейната стопанска част, защото разкритите помещения са доста бедни и очевидно свързани само със селскостопанска дейност. Намерената керамика е семпла и явно е използвана от обикновени селяни. Най-скъпият предмет е бронзова апликация с образа на неидентифицирана богиня.
Продължете да четете Хълм до Могилец изненада археолозите

Тайните на археологията, стратиграфски разкопки-Теренно проучване

 community-archaeology-project.jpgТеренно проучване“Археологът на разкрива предмети, а човешки съществувания“ – Льороа-Гуран, френски археологРазкопките са най-известният археологически метод, който позволява да се извличат нови сведения от терена. Земята може да се оприличи на огромен сборник от исторически документи и като голям архив тя трябва да бъде разчитана и тълкувана.Селските и градските области, които ни заобикалят, пазят следи и материални останки за събития, следвали едно след друго в течение на времето. Човекът и природата са действали на повърхността и са променяли терена. Затова разкопките имат за цел да разкрият следите от взаимосвързаността и взаимодействието им на определено място. Следователно изборът на място за разкопки е много деликатно решение, от което ще зависи голяма част от количеството и качеството на резултатаите. Всеки археологически обект представлява уникален документ. Продължете да четете Тайните на археологията, стратиграфски разкопки-Теренно проучване

Доц. д-р Маргарита Ваклинова: Сблъсъкът между интересите на колекционерите и обществото ще продължи

 zx450y250_947990.jpg

Миналата седмица по искане на Министерството на културата финансовото министерство отпусна от републиканския бюджет 857 хил. лв. за археологически разкопки през това лято. Разговаряме с Маргарита Ваклинова, която е директор на Националния археологически институт с музей, дали сумата е достатъчна, за закона за културното наследство и дали наистина иманяри работят с археолози.
Миналата седмица Министерството на финансите отпусна близо 900 хил. лв. за разкопки. За какво ще стигнат тези пари?
– Средствата, които бяха отпуснати, са достатъчни, а ние не сме в състояние да усвоим повече. Парите ще послужат едновременно и за разкриване, и за текуща консервация. Защото е много важно находките да не се рушат.
Продължете да четете Доц. д-р Маргарита Ваклинова: Сблъсъкът между интересите на колекционерите и обществото ще продължи

Археологът проф. Николай Овчаров: ДА ПРИВЛИЧАМЕ ТУРИСТИ С ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ

wwwmonitorbg.jpg

Държавата и общините да си сътрудничат при стопанисването на археологическите забележителности.
– Проф. Овчаров, трета поредна година вие провеждате разкопки под Царевец. Може ли вече да се достигне до някакви заключения  за живота тук през Средновековието?

– Да, действително трето поредно лято ние провеждаме археологически разкопки под хълма Царевец в кв. „Асенов“, финансирани от община Велико Търново. Първата година започнахме с разкриването на някогашната църква „Св. Иван Рилски“, а след това извършихме разкопки и в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“. И намерените досега находки убедително потвърждават моята първоначална теза. А именно, че през Средновековието, по време на Втората българска държава, в този район се е намирал един цялостен манастирски комплекс. Това е бил царски манастир и в него са били погребвани членовете на царската фамилия и висшите духовни лица на старата столица.  Така че надяваме се следващата година да имаме щастието най-после да открием и някое царско погребение.
Продължете да четете Археологът проф. Николай Овчаров: ДА ПРИВЛИЧАМЕ ТУРИСТИ С ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ

УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ

30631_1430801737506_1456757644_1113448_5019765_n.jpg

Константин Каменов
Интелектуално звено “КОРЕНИ”

Тази тема е изключително благодатна от гледна точка на множеството културни пластове разкрити по земите ни и които в повече от случаите са като еталон за времето си. Безспорно, досега се разглежда предимно варианта – унищожение, осъществено от иманяри. Трябва обаче да обърнем внимание на заличаването на разкритите древности под безразличното отношение на държавата, общините и археологическите музеи.
Идеята да погледнем и върху този начин на унищожение на паметта ни предложиха изказвания на Карел Шкорпил. Сурова е неговата апокалиптичност, когато, пристигайки у нас, той споделя: ”Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица…”
Отново Шкорпил споменава за друга мисия на Русия с цел да се унищожава българската памет: ”Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите…” Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като видният византолог Успенски, изпратен от руския император да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да провеждат разкопки във Велики Преслав. Според руският “учен” Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ. Продължете да четете УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ