Това е  интересна статия за един от могъщите царе на средновековна България. При него започва и монетосеченето на Българските царе управлявали по време на второто Българско царство. При Иван Асен II (1218-1241 г.) българската държава се разширява, за последен път в историята, до бреговете на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Предишните най-големи граници на България са били при царете Симеон (893-927 г.) и Самуил (997-1014 г.) от времето на Първото българско царство.
Продължете да четете Иван Асен II – велик Български владетел →

Свастиката е известна от древността. Този символ се среща в културата Мохенджо-Даро, процъфтявала през VIII в. пр.Хр. по бреговете на река Инд. Свастиката е открита и върху глинени съдове, изработени през V в.пр.Хр. на територията на съвременен Ирак. В североизточна Африка археолозите, изучаващи царството на Мероз (II-III век пр.Хр.), са намерили погребална стела, върху която е изобразена жена, влизаща в задгробния свят. Върху дрехата й има свастика.

Какво означава този символ?
Думата свастика се е родила от съчетаването на две санскритски думи „су“ – „прекрасен, добър“ и „асти“ – „съм“ и е пожелаване на добро. „Су асти!“ – „Да бъде добре!“, „Бъди щастлив!“. И досега в Индия се рисува свастика навсякъде: на вратите на храмовете, във всяко жилище, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови. Нанасянето на този знак означава нещо много сходно с кръстния знак, който християните правят, например изпращайки някого на път, за да му пожелаят късмет и Божията закрила.

Сред всички народи на Европа и Азия са известни множество традиционни орнаменти на основата на свастиката. Изтъкани върху килими, платна, тъкани, избродирани върху облеклото, свастиката е съпровождала човека всеки ден в неговия живот от древността. Археолозите са открили изображение на свастика върху съдове, медалиони, оръжие, върху стените на домове. Най-старите изображения датират 10-15 хилядолетие пр.Хр. Свастиката се среща навсякъде като знак за светлина, слънце, живот, добро. Тя присъства върху всички амулети при славяни, германи, келти, етруски, помори, скифи, сармати, курши, удмурти, башкири, чуваши и многи други народи.

Има две форми на свастиката – права и обратна, завъртяна наляво и завъртяна надясно. Те символизират мъжкото и женското начало, небесната и земната сила, изгряващото пролетно слънце и залязващото есенно слънце. Свидетелства, че обратната свастика е женски символ, могат да бъдат намерени върху изображенията на Артемида и Астарта, където тя е изобразена върху триъгълника на вулвата. В Китай разнопосочните свастики се използват за Ин и Ян: ориентирана по часовниковата стрелка свастика – е силата Ян, а обратно – силата Ин.

Най-многобройни свидетелства, колкото и изненадващо да звучи, за използването на свастиката, има в Русия. Свастиката е най-главният и почти единствен елемент от старославянските орнаменти, срещащ се и върху оръжие, оръдия на труда, битови предмети, храмове, домове. Много древни славянски градове са били застроени във формата на свастика, ориентирана към четирите посоки на света.

Стените на резиденцията на Петър I били украсени със свастики. Таванът на тронната зала в Зимния дворец в Санкт Петербург и досега е покрит с този свещен символ. Свастика е присъствала и върху много парични купюри. Дори и след Октомврийската революция, до 1922 година на много от банкнотите в Русия е имало свастика.

Свастиката символзира кръговрата на битието, годишния цикъл, вечното движение в света. Във Вавилон и Египет свастиката е била символ на слънцето и в религиозните представи на древните, като соларен символ е била свързана с такива понятия като живот, плодородие, късмет.

В индуизма свастиката е въплъщение на вечния живот, на прераждането, „кръговрата на сансара“, движенията от микрокосмоса към макрокосмоса. Нещо повече, лявата и дясната свастики съответно въплъщават богинята Кали-Майя (Луната) и бога Ганеши (Слънцето).

В китайския буддизъм свастиката се нарича „мандзи“ и се смята за символ на съвършенството и олицетворение на Закона на Буда, комуто е подвластно всяко живо същество.
Вертикалната черта сочи връзката между Небето и Земята, хоризонталната – вечната борба на противоположностите Ин и Ян. Напречните черти, насочени наляво, олицетворяват мекота, състрадание, доброта, насочени надясно – твърдост, постоянство, разум и сила. Мандзи е емблема на манастира Шао Лин, както и на други подобни центрове. Много привърженици на източните бойни изкуства носят върху своите кимона именно символа мандзи, като знак за чистотата на техните помисли.

Свастиката символизира „натрупването на щастливите символи на Десетте хиляди сили“. Самото начертаване на свастика е ранна форма на иероглифа „фан“, означаващ четирите граници на космоса и земята. Използвана като рамка, означава „ан-цзъ“ – Десет Хиляди Неща или последователности, т.е. без начало и без край, безкрайно обновление на живота, вечност. Свастиката символизира съвършенство, движение, съответствие на закона, дълголетие, благословение, добро предначертание, добри пожелания. Светлосинята свастика означава безграничното съвършенство на Небето, червената – безпределното съвършенство на добродетелното сърце на Буда, жълтата – безкрайното процъфтяване, зелената – безкрайното съвършенство в природата. Във всички времена свастиката в Китай е символизирала числото 10 000.

Със свастика се обозначават енергийните центрове на човека – чакрите. Съществува свещена рисунка на стъпалото на Буда, която се използва като карта за масаж – свастики означават особените точки, върху които въздействат майсторите на източния масаж. Върху статуите на Буда задължително имало свастика.
Гностичните антични секти използвали разновидност на свастиката, съставена от свити в колената крака, като таен символ, сравняван с триосевия кръст. В масонската традиция чрез свастика се предпазвали от беда и зло. В окултизма реинкарнацията наричали „ротация“ и я изобразявали във вид на свастика. В мистичния орден „Братя-инициати на Азия“ по време на ритуални церемонии върху голяма шахматна дъска се подреждали 29 души, образувайки жива свастика, като централната клетка оставяли свободна. Този ритуал съществува и сега в някои мистични общности в Англия.

Съществат множество тълкувания на смисъла на свастиката – въртящо се Слънце, Слънце, което пръска лъчи, слънчева колесница, полюс и въртенето на звездите около него, четирите посоки на света, четири ветрове, четири годишни времена, вихрово движение, въртящ се свят, центр, съзидателна сила в действие, зараждането на циклите, въртенето на колелото на сансара.

Или ето още едно съчетание – кръст, съчетание на дух и материя (вертикална и хоризонтална линии) и четирите ъгъла на квадрат, над който в кръг се движи Слънцето, превръщайки ги в кръг, т.е. Слънцето окръгля квадрата, прави го кръг.

Свастиката олицетворява човека с двете му ръце и два крака, съединението на мъжкото и женското начало, динамичното и статичното, подвижното и неподвижното, хармонията и равновесието, двете взаимнодопълващи се фази на движение, центробежно и центростремително, вдишване и издишване, отдалечаване от центъра и връщане към него, начало и край.
Преди хиляди години свастиката е била използвана като символ на лабиринта и като графичен образ, заедно със спиралата тя се среща във всички части на земята. Освен лабиринт, свастиката символизира вода в движение, мълния, съчетаваща два Z-образни символа, две горящи факли и тяхното кръгово движение, кабалистичния Алеф, символа на първобитното движение на Великото Дихание, завъртащо хаоса в центъра на сътворението.