Архив за етитет: Византия

Фолисите на Лъв VI ( 886г. – 912г. )

Монети наречени фолиси на Лъв VI ( 886г. 912г. )

 moneta-1.jpgТова един от най-често срещаните императорски типове монети на Византия, за 9-10 век. Изобщо във всяко едно средновековно селище , където се правят археологически  разкопки, не само в България, а и като цяло в Европа, от периода 9-10 век, няма как да не се открие доста голямо количество именно от неговите фолиси.

Тъй като номиналът е малък, те са се използвали както от по-богатите, така и от най-бедните в общността.Но нека проследим историята на типа, за да си обясним, какво точно прави точно този монетен тип, толкова широко срещан, навсякъде. Продължете да четете Фолисите на Лъв VI ( 886г. – 912г. )

Варуанската гвардия: Елитните византийски войници

 

Варуанската гвардия

Варанците са били една  елитна  охрана, която някога е служила като лични бодигардове на византийски императори. Когато не са  защитавали императора, те са били пращани да  служат на фронтовата линия по време на война, за да могат да  защитават и разширяват  границите на Византийската империя. Но кои са  били тези варгианци, откъде идват и кога са установени? Най-ранните рекордери, отнасящи се до присъствието на скандинавските воини в императорския двор в Константинопол, възникват по времето на император Теофил (829-842 г.).  Град Херсон в района на Северно море се оказа застрашен от боговете на Норсмените и помолили  византийската империя да изпрати подкрепления, за да го защити. Норвежките вождове решили да приемат мир и да образуват съюз с императорския византийски дом, защото носмейците се възползвали от търговското и военното начинание на такава връзка. Тази връзка обаче няма да стане жизнеспособна до 874 г. сл. Хр.

Произход на варангите

Вараанците първоначално са били шведски търговци, които са влезли в източна Русия. Името Варанги, което се оспорва, идва от руския Varyag или от гръцките Varangoi и така е описано  във византийските източници.  Значението на думата се отнася до „член на заклето  братство“ и се смята, че неговият произход е стар исландски. Що се отнася до думата Рус , или Руоцй в Балто-Финландски, това означава Швеция, което означава „екипаж на гребци“.

Арабският пътешественик от 10-ти век, Ибн Фадлан, дава кратко описание на Рус: „Видях руския народ, когато пристигнаха  и се заселиха на река Атул (Волга). Никога не съм виждал хора с по-съвършени физика. Те са високи като палми, и имат червеникав цвят. Те не носят нито палто, нито кафтан, но всеки мъж носи кожух, който покрива половината му тяло, като оставя една ръка свободна. Никой никога не е бил разделен от брадва, меч и нож … “

Думата и смисълът на Varangian обаче идва с предупреждение. Докато в началото тя обозначава група хора, които първоначално са от Скандинавия, става доста по-общ термин. Докато десетилетия и векове минават, терминът Varangian може да се прилага към всеки от не-скандинавски произход, като наемници, които искат да се възползват от касите на византийския императорски двор. Това е била елитната императорска гвардия и може да бъде сравнявана с древната римска Преторианска гвардия(Преторианците  са личната гвардия на римските императори. Тази отбрана войска е образувана от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители при щаба на всеки военачалник. Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в Рим по време на гражданските войни, император Август създава 9 кохорти преторианска гвардия (cohortes praetoriani), под командването на преториански префект (praefectus praetorio), с обща численост 4 500 души. Впоследствие броят им е увеличен на 14 кохорти.)

Византийски император Теофил (829 – 842 г.), на кон.

Намерен е древен подземен град, скрит в провинция Трабзон в Турция

 

Вход на подземния град

Водещи археолози от Турция обявиха откриването на подземен град който привидно е принадлежал на византийска династия. Изгубеният град е открит по време на градски трансформационни работи в северната провинция Трабзон в Турция.
Продължете да четете Намерен е древен подземен град, скрит в провинция Трабзон в Турция

Теодора: От скромно начало до мощна императрица, която променя историята

Мозайка на Теодора в базиликата Сан Витали, Равена.

Често се казва, че „зад всеки велик човек стои жена“. Юстиниан е бил един от най-могъщите императори на Византийската империя. По времето на царуването му той се опитвал да съживи миналата слава на империята и донякъде е  бил доста успешен, тъй като голяма част от земите, които някога са били под управлението на Запада, включително Италия и Северна Африка, били под византийски контрол.
Продължете да четете Теодора: От скромно начало до мощна императрица, която променя историята

Божидар Димитров: Голям е историческият късмет, че сме се настанили до Византия – дълго време единствената цивилизована държава през Средновековието

e0bd1c51b43d84a39e0f5647c291ecd9.jpg

За отношенията България – Византия през Средновековието, какво ще бъде участието на Националния исторически музей в съпътстващата програма на ХХІІ Международен конгрес за византийски изследвания, Агенция “Фокус” разговаря с директора на НИМ историка д-р Божидар Димитров.

Фокус: От 22 до 27 август в София ще се проведе конгресът по византийски изследвания – каква е ролята на подобен международен форум за българската научна общност и как ще участва Националният исторически музей в него?

Божидар Димитров: Много голяма е ролята на този научен форум. Византинистиката е най-добре организираната в международен план историческа наука. Съществува едно особено братство на учените, които се занимават с византология, те са няколкостотин души по цял свят, познават се отлично и на различни международни форуми те се срещат периодично (не е така с някои от другите науки като праистория, тракология и т.н.). Имат си издание във всяка страна – в Германия, в Русия, във Франция, България и т.н. Страна, която е удостоена с честта да има конгрес по византология, се смята за много сериозна. Около 1200 учени от цял свят ще дойдат на този конгрес. Продължете да четете Божидар Димитров: Голям е историческият късмет, че сме се настанили до Византия – дълго време единствената цивилизована държава през Средновековието

ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – I ЧАСТ

 justin-i-518-527.jpgСлед основаването на Българската държава през 681г. са се наложили по българските земи византийските монети,които са отсечени в столицата на Източна Римска империя(след v в.тя носи наименованието Византия)Константинопол. Те са играли в периода VII –X в. на международни пари в Източното Средиземноморие,в т.ч. и на Балканския полуостров.Император Юстиниан I през VI в. завзема Рим,завоюван през 473г. от варварите и прави римската монетарница филиал на тази в Константинопол.В Северна Италия(в Равена е запазена голяма ранновизантийска базилика от това време)по всяка вероятност също е имало  монетарница от това време.Във Византия вследствие на паричната реформа на император Анастасий се въвежда плащането на данъци да се осъществява с пари(монети),а не в натура както е било дотогава. Продължете да четете ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – I ЧАСТ

ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – II ЧАСТ

Продължение ..theophilus-829-842.jpgВ специализираната литература се посочва, че вероятно през 1018 или 1019г., т.е около годината на падането на България под византийско робство, българският феодален владетел,който по това време е управител на крепостта Сирмиум Стратилат Сермон,е сякъл свои златни монети (известни са три златни монети,от които една е в Британския музей в Лондон,а другите са в Народната библиотека в Париж). След смъртта на Цар Иван Владислав през 1018г. той се обявава за самостоятелен независим владетел и започва да сече свои монети. Недостатъчното развитие на производителните сили и преди всичко на търговията, която е в основата на разменните отношения и е съсредоточена предимно в големите градски центрове,които са били сравнително малко на брой, са забавили развитието на монетосеченето у нас. Според проф. Иван Дуйчев по времето на хан Крум още в началото на IXв. Са били отсечени медни монети, но конкретни доказателства по-късно не са намерени. Паричното обръщение в тогавашна България е било осъществявано предимно от византийски златни, сребърни и медни монети с наименованията: милиаресия, солид, фолис и други. Продължете да четете ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – II ЧАСТ

ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – III ЧАСТ ПОСЛЕДНА

Продължение…anonymous-folles-time-of-romanus-iii-circa-1028-1034.jpgЦар Мицо Асен (1256-1257),който за кратко време е бил на българския престол, е отсякъл медни монети по всяка вероятност в монетарница в Преслав, тъй като са намерени предимно в неговите околности. Медни корубести монети са намерени и в Търново и с лика на деспот Яков Светослав и на св.Димитър, който е бил роднина на династията на Асениевци и не случайно изобразява на монетите нейния светец-покровител. Той е потомък на руски княз и роднина на Асениевци.Деспот Яков Светослав е отсякъл монети в монетарницата на Видин и подпомага цар Константин Тих Асен в утвърждаването на престола. Продължете да четете ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА – III ЧАСТ ПОСЛЕДНА

ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

 valent-14-04.jpg

След основаването на Българската държава през 681г. са се наложили по българските земи византийските монети,които са отсечени в столицата на Източна Римска империя(след v в.тя носи наименованието Византия)Константинопол. Те са играли в периода VII –X в. на международни пари в Източното Средиземноморие,в т.ч. и на Балканския полуостров.Император Юстиниан I през VI в. завзема Рим,завоюван през 473г. от варварите и прави римската монетарница филиал на тази в Константинопол.В Северна Италия(в Равена е запазена голяма ранновизантийска базилика от това време)по всяка вероятност също е имало монетарница от това време.Във Византия вследствие на паричната реформа на император Анастасий се въвежда плащането на данъци да се осъществява с пари(монети),а не в натура както е било дотогава. Започват да се отсичат и хиперперони-нова византийска монета с различно тегло и златно от употребяваните до тогава.
По времето на втория българския хан Тервел (701-721)-България е нямала собствено монетосечене,но са се правели печати.Техниката за изработването на печати не се е отличавала съществено от тази за изработката на монети.Печатите а разлика от монетите нямат икономическо значение, т.е.те не се разменят и с тях може да се закупи някаква стока. Те обаче по начин подобен на монетите са символ на държавна власт и на авторитетът на владетеля. Продължете да четете ВИЗАНТИЙСКИЯТ МОНЕТЕН МАТЕРИАЛ В ПЪРВАТА И ВТОРАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

ВИЗАНТИЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА “ГРЪЦКА ДЪРЖАВА”

 asparuh_.jpg

След написване на доклада си “Византия и българите” за шестата конференция във Варна 2001 г. продължих проучванията си и се натъкнах на още исторически извори, потвърждаващи, че българите са ранни поселници на Балканите, че със траките са били един народ, и че Византия е създадена от тях. Тук ги посочвам. Неоспорими факти, че българи, траки, скити и хуни са един народ е топонимията на България днес. Тя е пряко доказателство, че дошлите 10 век пр. Христа българи начело с царя си Худон по-късно през вековете са се слели с траки и скити в един народ – българският. Затова и сега те наричат, градовете, реките и някои от планините си с имената, които са имали не през седмия век, когато идва късната колона български поселници начело с кан Аспарух , а с древните им тракийски имена. Ако българите бяха късни поселници на Балканския полуостров те яха да ги нарекат с тогавашните им латински и гръцки имена, които са имали във Византия. Най-старото име на Пловдив, е тракийското Пулпудева, а не Филипополус, както е бил наречен от Филип IV Македонски. При идването на Аспарух това име носи Пловдив. “Късните” поселници българите не го наричат така, а Пълдин – производно на Пулпудева. Същото е и със Стара Загора. Тракийското й име е Берое, латинското Аугуста Траяна, такова е и през 7 век. Българите го наричат Боруй, произлизащо от Берое. Така е и със София. Византийското й име е Триядица, предходното й е Сердика по името на местното тракийско племе серди. Българите я нарекли Средец /Срядец/ получено от Сердика. Някои тракийски имена и до сега не са побългарени. Наричаме ги със старите им тракийски имена като: Вакарел, Арда, Перперек, Велека, Ерма, Марица, Панега, Огосово, Кабиле, Нишава и много други. Всички наши големи реки, а много и от по-малките са с тракийските си имена и сега, или незначително побългарени като: Струма от Стримон, Тунджа и Тъжа от Тунзос, Искър от Истос, подобно е и с Осъм, Огоста, Места, Вит, Стрема и Дунав от Дунаве, както Родопи от Родопе. Дори лично име като Борис е тракийско, което значи мъж. Било популярно с прилагателното Мука. Продължете да четете ВИЗАНТИЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА “ГРЪЦКА ДЪРЖАВА”