Тази образователна статия е основно за любителите които тепърва са захващат да практикуват това невероятно и прекрасно хоби. Основното с което ще се запознаем е къде може да се търси самордно златото, и как да се промива. Нека не забравяме че златото е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти е по тежко от материала който се намира в реката или коритото.
1.Наносните златни находища са наслагания на утайки и натрупвания от пясъци чакъл и камъни,в които под въздействието на течаща вода е станало едно естествено изплуване и концентриране на злато. За да се образува наносното златоносно находище действат главно три условия:
-Присъствие на самордно злато във първичната скала,която е била размита.
-Отделяне на от скалата чрез разяждане,изветряване и размиване.
-Пренасяне, сортиране и утаяване на златото-наносните материали, произхождащи от разрушената скала при което златото се концентрира на известни места.
Първичното находище на наносното злато е почти винаги в златоносни жили,прожили,лещи или друг вид рудни тела.Тези първични находища рядко биват богати-често се случва да бъдат съвсем измити и остатъците не могат да се добиват изгодно.За да се образува наносен пласт със златно съдържание от 0.5-1 грама са били нужни стотици а може би и хиляди кубически метра от първичната скала. Продължете да четете Златоносни наносни находища.→
Врачка от селото на Котоошу Джулюница предрекла откриването на тракийското злато край Свищов. В края на м.г. гадателката Веска предсказала, че през 2011 г. ще има голямо събитие и ще бъде открита археологическа находка край Дунав, за която ще се говори много дълго време. Това разказа археоложката от търновския музей Павлина Владкова. Продължете да четете Врачка видяла златото в Свищов→
Всички обичат златото. От сиромаха до милионера. От най-бедния човек на тази планета до най-богатия имат еднакви мечти, свързани с благородния метал – някои се радват на златни песъчинки, други мечтаят за съкровищата.
Държавите също обичат златото и правят всичко възможно да го извлекат от недрата си. В България е малко по-различно. За справка – административните бариери пред компанията, която има готовност от години да започне златодобив на Ада тепе край Крумовград. Като включим и еколозите-рекетьори, положението се изчерпва с констатацията на много минали и заминали си вече инвеститори – „В България всичко става много трудно, всеки гледа да пречи“. Продължете да четете Ловците на мечти, които живеят в Ел Дорадо→
6 компании плащат за добив на благородния метал.Двойно повече пари от такси влизат в хазната.
В момента у нас има 22 действащи разрешения за търсене на злато, като общият брой на исканията за проучване на метали е 26. Само за последните десет години в България са сключени 92 договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, има издадени още три разрешения, но за тях предстои да бъдат сключени договори, съобщи Ивайло Илиев, държавен експерт от дирекция „Природни ресурси и концесии“ в икономическото министерство. От тези договори в 48 основната цел е била търсене и проучване за злато, а в 30 от случаите се е издирвало злато и полиметални изкопаеми. На практика това означава, че 84% от дадените разрешения са свързани с жълтия благороден метал. Държавата позволява една площ да бъде проучвана многократно. Продължете да четете Треска за злато на 22 места у нас.→
Волфрама е с плътност 19,25 гр. на куб.см а златото 19,32
Супер новина за колосалната златно-волфрамова афера дойде от Англия с фотодоказателства, че е открито фалшиво 1-килограмово златно кюлче. Кюлчето е издържало проверката на ръчния рентгенофлуорисцентен скенер, който е показал 99,98 чисто злато. Волфрамът е бил открит, когато кюлчето е било разрязано на две. В него са били пробити дупки, които са били запълнени с волфрам (W). Продължете да четете Колосалната афера с 10 000 тона злато от волфрам продължава→
Преди години ме водиха да търся загадъчно изчезнало злато в едно село Бели Мел се казва и е някъде из Монтанско. Историята е следната:
Двама братя си живеели в бащиния си двор но в две отделни къщи и понеже са братя нямали разделителна ограда помежду си, като за такава им служел един стар камък забит в земята – незвестно кога и неизвестно от кого по средата на двора. Нищо и никакъв камък стърчащ 60-тина см от земята от незапомнени времена. На него отгоре имало издълбан знак – една окръжност с вписани в нея три кръста. Така си го знаели родата още от време оно и никой не го пипал, нещо като паметник сякаш им станал. Продължете да четете Прокълнатото злато→
Старата ми таратайка вървеше учудващо леко по иначе раздрънкания път покрай реката. Бях извадил голям късмет, като открих този толкова удобен път. От доста време вървях по него, а той следваше непрекъснато течението на водата. Вече бях подминал няколко наистина много добри и удобни места, но исках просто да огледам цялата част от реката, която можех да обходя с колата. Някакси вътрешно бях сигурен, че ще намеря моето местенце с което да започна, а след това щях да се връщам назад, за да пробвам и другите места. Затова и не се учудих много, когато след поредния завой видях удобна полянка, отлична тераса с дребни камъчета и приятно ромолещата вода, която се увиваше около редицата по-едри камъни. Това беше моето райско кътче, което просто чакаше мен. Продължете да четете Злато→
Изписаха се десетки хиляди научни томове и публикации, според които едва ли не щъркелът ни е донесъл по днешните ни земи през лятото на 681 г. Според уважаемия проф. Георги Бакалов – добре, че има такива личности – прабългарите идват от териториите на древен Иран. По принцип по гробниците се определя епохата, възходът, падението, миграцията и крахът на една цивилизация. От тях започва археологията и историята.Преди близо половин век проведохме иманярски разкопки между селата Съдиево иДрянковец. Обикновено при това ровене се търсеше злато и сребро и всичко друго се подлагаше на вандалско разрушаване. Натъкнахме се на каменни окръжности, подобни на воденични камъни, с различна големина и с издълбани върху им йероглифни знаци, чертежи и пр.След време съдбата ме събра с екип от чуждестранни учени, които силно се интересуваха от тракийската култура. От иманярските набези имах представа за загадъчния обект над Съдиево, който по размери не надвишаваше и декар, с малка кула по средата и триъгълен зид в посока изток. Продължете да четете Един иманяр разказва.→
