Архив за етитет: история археология

Скитска гробница

Мястото на гробницата

Предлагаме ви една интересна статия за любителите на историята. Надяваме се да ви хареса. Дълбоко в блатото на територията в руската република Тува, археологът Джино Каспари, е открил необезпокояван скитски погребален могилен храм. Всички доказателства сочат, че това не е само най-голямата скитска принцска гробница в Южен Сибир, но и най-ранната , и че тя може да съдържа някои забележително добре запазени съкровища.

Джино Каспари направи най-значимата находка в кариерата си досега не с лопата, а на компютър. Получател на финансиране от швейцарската Национална научна фондация , археологът Каспари откри на кръстовището си компютърна кръгова структура на сателитни изображения с висока разделителна способност на долината на река Уюк (Сибир). Първоначалното изпитателно проучване, проведено това лято от учен от университета „Берн“ заедно с Руската академия на науките и музея „Ермитаж“ потвърди подозрението му: структурата е могила, скитска принцова гробница.

Гледайки назад в началото

Работейки с швейцарско-руски екип, Каспари успя да докаже, че погребалната могила, наречена Tунног 1 (или Aрзан 0), е сходна в строителството с могила Арзан 1, разположен само на десет километра на североизток. Арзан 1 отдавна се счита за най-ранната скитска принцска гробница в региона, която също е известна като „Сибирската долина на царете“ поради многобройните могили, открити там. Най-ранните принцови гробници се състоят от каменна облицовка с кръгла форма на камерите. Стените на камерите са изработени от лиственикови трупи. Скитските погребални предмети обикновено включват оръжия, конски колани и предмети, декорирани в така наречения животински стил.

Дървени греди, открити от Каспари по време на тяхното анализиране, датират от IX в. Пр.н.е., предшестващи Аргхан 1, построен в началото на IX-X в. Пр.н.е. и изкопан през 70-те години. „Тук имаме чудесна възможност“, казва радостен Каспари, коментирайки резултатите от пробния кош, публикуван в настоящия брой на археологическите изследвания в Азия.

„Археологическите методи са станали значително по-сложни от 70-те години насам. Днес имаме напълно различни начини за изследване на материал, за да научим повече за прехода от късната бронзова епоха до ерата на желязото“, отбелязва изследователят, финансиран от SNSF. Той подчертава също така, че начинът, по който гледаме на праисторически времена, се променя радикално благодарение на генетиката, изотопния анализ и геофизичните методи, както и развитието на географските информационни системи и дистанционното наблюдение.

Защитна броня на лед

Арбанската погребална могила е на недостъпно място сред блатистия терен, което също затруднява докосването от грабежите. „Могилата се намира на пет тежки часове минати с офроуд автомобил от най-близкото селище“, посочва Каспари. Тъй като никога не може да се е разтревожила, тя може да съдържа подобни съкровища на Аргхан 2. Между 2001 и 2004 германски екип от археолози открил необезпокоявана гробница в Арджън 2, съдържаща най-богатата колекция от погребални артефакти, откривани някога в евразийската степ. Над хиляда златни предмета бяха поставени с двата трупа в основната камера на гробницата, в допълнение към великолепно украсените оръжия, саксии и коне с изящни колани. Изработено от твърдо злато, огърлицата на скитския принц от Аргхан 2 тежи само 2 килограма. Но датата на погребението е поставена в 7-ми век пр. Хр., Т.е. в ерата на желязото.

Климатичните особености на сибирската почва допълват надеждите на Каспари. В долината слоят на перманентно замръзване до голяма степен започва само на няколко метра под повърхността. Всичко над това се размразява през лятото, а органичните материали се размиват. Въпреки това, под гъстата каменна обвивка на могилата, лъчите на слънчевата светлина не могат да размразят почвата. „Много рядко ледени лещи формират точно под могилата“, обяснява Каспари. Ледът предотвратява разпадането на органичната материя и запазва чувствителния материал. Каспари очаква да бъдат открити нови открития по време на проекта: „Ако имаме късмет, можем дори да намерим добре запазени дърворезби или килими под камъните или може би ледена мумия“.

Златна декорация
Златно колие

Мистерията на Абидоските лодки

 abydos-boats.jpg

Абидоските лодки представляват цяла флота от кораби, открити в пясъците на Абидос в Египет. Мореплавателните съдове са играли важна роля в древен Египет, не само в ежедневието на хората, но и в религията и митологията.
Продължете да четете Мистерията на Абидоските лодки

Тирани срещу тирани

 1247c616d35a18ca73146bfb1e85b7131.jpg

Историята на царските родове е богата на злодеяния. Синовете не са се гнусели от отцеубийството, бащите без угризение на съвестта са се избавяли от неподходящите си синове, братът е убивал брата.
Продължете да четете Тирани срещу тирани

Падане на Преславското царство

 

Край на четиридесетгодишния мир с Византия

Оставената от Симеона българска държава дълго време след неговата смърт все още запазвала външните черти на миналото си величие. Един тогавашен арабски писател бележи, че се простирала надлъж тридесет и нашир десет дни. Но това е била една само външно внушителна сграда, чиито вътрешни опори са били вече разкъртени. — Тя чакала най-малкото сътресение, за да рухне. То не се забавя.
Продължете да четете Падане на Преславското царство

10 антични столици, намиращи се на територията на България

 

Когато чуем или прочетем думата ‘столица’, в комбинация с думата ‘България’ в съзнанието ни веднага изникват наименованията: Плиска, Преслав, Велико Търново, Пловдив (за кратко столица на Източна Румелия), София.
Продължете да четете 10 антични столици, намиращи се на територията на България

ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ 1 част.

Възникването на Дунавска България в края на VII в. нарушава равновесието на силите на Балканския полуостров. Византия признава официално новата политическа формация с подписването на мирен договор с България през 681 г. Но оттук насетне Империята ще използва всеки удобен момент, за да си възвърне отнетите територии и да възстанови своето господство в Балканския североизток. От своя страна България утвърждава своята независимост и суверенитет в почти постоянна борба с Византия.
Продължете да четете ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ 1 част.

Битката при Тревненския проход – възраждането на българската държавност

 

През 1018 година столицата на българската държава – град Охрид- е превзет от Византия. Това събитие се приема от историографията като повратен момент, който довежда до попадането на България под византийска власт. С цел да привлече българите на своя страна далновидният император Василий II запазва голяма част от задълженията им. Междувременно е започната и политика на изселване на българи от тяхната родина, а аристокрацията е удостоена с титли и земи, с които се спечелва нейното покорство. Тези действа дават резултат и през първите години от византийското владичество, опитите за освобождение на българите са рядкост. Продължете да четете Битката при Тревненския проход – възраждането на българската държавност

Мисия “Мисионис”

Хълм край Търговище крие безбройни артефакти от огромен град, дълго време останал непознат.

Понякога най-големите геройства остават непознати, скрити, изтляват с годините. А понякога точно това и ги е направило геройства – че в изключителните моменти на саможертвено решение няма място мисълта за славата. Непозната щеше да остане и съдбата на голям български град, жертвал се в името на свободата, ако не беше една на пръв поглед незначителна и далечна от нас история…
Продължете да четете Мисия “Мисионис”

Бехистунският надпис. Предвидливият цар

 Бехистунският надпис

Царят на царете Дараявауш, царят на персите, властелинът на много народи, когото враговете му — гърците — наричали Дарейос (Дарий), пръв избрал за своя паметник най-хубавото място, което изобщо може да се измисли.
В долината на Керманшах се простира тесен хребет, който завършва с двуглава планина на мястото, където е минавал пътят на керваните от Хамадан за Вавилон. В подножието на стръмната планина чисти извори се вливат в езеро. От него изтича ручей, минава покрай селото Бехистун и изчезва в долината.
Продължете да четете Бехистунският надпис. Предвидливият цар

Антични хладилници, злато и тайни крие крепостта на гълъба

 

Няколко месеца делят Пещера от възможността да се сдобие с атракция, която няма еквивалент в страната ни – пълна възстановка на старинна средновековна крепост. Съществуват исторически сведения, че тя е съществувала в периода от 14 до 16 век. С всеки изминал ден става все по-ясно как обектът ще изглежда в бъдеще. Крепостта е пазила от вражески набези тогавашното селище, а скоро ще бъде атакувана ежедневно от туристи.
Продължете да четете Антични хладилници, злато и тайни крие крепостта на гълъба