Архив за етитет: история

Акадската империя

карта на Акадската империя

Една интересна и малко известна статия от древните времена. Надявам се да бъде интересна на читателите които се интересуват от древна история. Откритието в Северен Ирак може да бъде новина , че това е древен преден пост на Акадската империя за която се знае много малко.
В годините от 2350 до 2150 г. пр.н.е. била възрастта на Акадската империя, наречена на името на столицата на Акад.
Продължете да четете Акадската империя

Римска бронзова фигура намерена на датския остров Фалстер

Фигорката която е намерена

Това една доста интересна история до къде се простират търговските пътеща от древни времена. Една малка Римска бронзова фигура, представяща Силен, митичният спътник и учител на винения бог Дионис, е била открита преди известно време на датския остров Фалстер. Миниатюрният и много красив бюст датира от почти две хилядолетия и, макар да не е известно точно как фигурата е достигнала на острова, откритието предполага един доста близък контакт между Римската империя и Скандинавия през 1 век след Христа.

Малката бронзова фигура, която е с размери само 4,5 см, е намерена от жена, използваща металдетектор практикувайки си хобито и вече се намира в Националния музей на Дания. Експерти успяват да установят, че фигурата датира от времето на първия император на Рим, Август (63 г. пр.н.е. – 14 г. пр. Хр.) Октавиан Август е създателят на Римската империя,и е една от бележитите фигури в древната история. Той слага край на гражданските войни, разкъсващи Римската република през първия век пр. Хр., и реорганизира управлението по такъв начин, че в продължение на две столетия в империята царят вътрешен мир и благоденствие.

Роден в 63 г. пр. Хр., Гай Октавий (известен повече като Октавиан) получава титлата „Август“, когато става на трийсет и пет години. Той е внук на Юлий Цезар, който е видна политическа фигура в Рим, когато Октавиан е още малък. Самият Юлий Цезар няма законородени синове, но харесва момчето и помага да бъде подготвено за политическото поприще. Когато Цезар бива убит в 44 г. пр. Хр., осемнайсетгодишният Октавиан все още се учи.

След 30 г. пр. Хр. в Рим под властта на Август цари вътрешен мир. Естествено, това води до по-заможен живот, а той пък — до голям разцвет на изкуствата. Не случайно Августовата епоха е наречена Златният век на римската литература. През този период живее и твори най-големият римски поет — Виргилий, както и много други писатели, между които Хораций и Ливий. Само Овидий изпада в немилост пред Август и е изгонен от Рим.

Август няма синове, а един племенник и двама внуци които умират преди него; затова той осиновява доведения си син Тиберий и го определя за свой наследник. Но тази династия (която по-късно ще включва опозорилите се Калигула и Нерон) скоро угасва.

Но периодът на вътрешно спокойствие и мир, започнал с Август — тъй нареченият пакс романа — ще продължи още около две столетия. През това благодатно време римската култура прониква дълбоко в териториите, завладени от Август и други римски управници.

Римската империя е най-прославената в античността. И с основание. Защото Рим е и върхът на древната цивилизация, и главният проводник, по който идеите и културните постижения на античния свят (египтяни, вавилонци, евреи, гърци и други) преминават в Западна Европа.

Интересно е да сравним Август с предшественика му Юлий Цезар. Въпреки че може да се похвали с хубав външен вид, интелигентност, силен характер и военни успехи, той е лишен от обаянието на Цезар. Цезар е въздействал по-силно върху въображението на съвременниците си и неговата слава не помръква. Но що се отнася до реалното им влияние върху историята, Август стои на по-предно място.

Интересно е да сравним Август и с Александър Велики. И двамата се впускат в своите поприща съвсем млади. Но за да достигне върха, Август трябва да се бори с много по-силни противници. Военните му способности не са така изключителни както Александровите, но правят силно впечатление, а завоеванията му ще се окажат по-трайни. Фактически в това е голямата разлика между двамата. Август гради с оглед на бъдещето, откъдето идва и по-дълготрайното му влияние върху човешката история.

В гръцката митология Силен е учител и верен придружител на бога на виното Дионис. Оригиналният Силен приличал на фолклорен човек на гората с ушите на кон, а понякога и на опашката и краката на коня. По-късните мълнии били пияни последователи на Дионис, обикновено плешиви и тлъсти, с дебели устни и клекнати носове и с крака на човек.

„В римското изкуство Силен също се вижда заедно със сатирите, придружаващи Бакхус, еквивалент на римляните на Дионис“. „Обикновено той се вижда в състояние на пиянство и трябва да бъде пренесен от други хора или да виси на гърба на муле.“

Сатирите са коне като придружители на Дионис. Те са изобразени като мъже с характеристики на коне, като конска опашка, конски уши, а понякога и като фалос като кон.

Бронзовата фигура се смята за част от орнаментация, прикрепена към облегалката за глава на лект, канапе в римски стил, на която хората лежат да обядват при специални поводи. Те често били украсени с фигури, свързани с храната и виното, включително и със Силен.

Селински бюст обикновено седи, по-скоро като медал, на единия край на оформения опорна точка, оформящ страната на облегалката за глава. Другият край на опората бива оформен като главата на муле, мулето, което носи пияния Селин.

Някои от съседните острови в Фалстер са имали тясна връзка с Римската империя около 1 век след Христа. Това обаче е първото откритие по рода си, открито на острова Фалстер.

Несигурността относно това дали те са дошли в Дания като свободни предмети или всъщност украсени мебели прави трудно да се определи защо са били донесени. За момента се вярва, че е много вероятно бронзовите артефакти да са били донесени в Дания единствено като любопитни или предмети на изкуството, като подаръци, военни трофеи или търгувани сток.

Острова където е намерена фигурката
Силен

Алфред Велики

Алфред Велики

В тази статия ще ви запознаем с един цар за който се знае много малко. Алфред Велики е бил цар на Уесекс от 871 до 899. Благодарение на образованието което получава Алфред научава древни езици и произведения на великите писатели на своето време както и история. Като дете той, по нареждане на баща си, прави пътуване до Рим през 853 г., когато папа Лео IV го е помазал като бъдещ крал на Уесекс. До 20-годишна възраст той е получил короната и бива смятан за един опитен и смел воин. Желаел абсолютна власт и законодателните нововъведения по време на неговото управление биват съпроводени от старейшините. Постепенното отчуждение между царя и неговия народ довежда до няколко военни поражения от датчаните, на които Алфред трябвало да отдаде почит. Заключеното примирие спасява Кент и Уесекс от нападения на датчани за известно време, но останалата част от Англия останала беззащитна и бива завладяна от викингите. Данес завладява и ограбва Лондон през 871 г.

Крал Алфред използва петте години на примирие, за да създаде свой военен флот. Датчаните активно са използвали флота си за неочаквани атаки от морето и са избягвали открити битки. Алфред тайно започва изграждането на голям брой кораби по реките. До 875 г. той разполага със значителна флотилия, която успява да нанесе вреден удар на датчаните. Алфред продължава да изгражда своя флот и постига такъв успех, че бреговете на царството му вече не са били подложени на нападения на викингите.

Алфред разделя страната на военни райони, в които на всеки пет стопанства се поддържа от един воин, като му осигурява всички физически нужди. Всеки град осигурява и определен брой войници. Службата в армията остава отговорността на всеки свободен човек, но сега той можеше да прекара част от времето си в своето домакинство. Освен това някои от войниците вече служеха в градове и села. Алфред започва да възстановява старите и да изгражда нови крепости, способни да отблъскват атаки от малък отряд или да издържат на обсада преди укрепване от основните сили на царството. До края на живота на царя бяха възстановени или построени около тридесет крепости.

Алфред подготвя армията и флота за война с датчаните. В ранната пролет на 877 г. армията на Уесекс обкръжава и блокира датчаните и ги лишава от подкрепления. Датчаните от Вергегем се опитват да пробият блокадата, но внезапно появила се буря унищожава по-голямата част от флотата на викингите. Гладът и отчаянието накарали датчаните да започнат преговори и да капитулират. Бива сключен мир, в който датчаните освобождават заложници, платщат откуп и се заклеват да не нападат притежанията на крал Алфред. Датчаните скоро нарушават свещената си клетва. Те напускат на север, но, както се оказа, не толкова далеч. След като се заселиха в Глостър, те чакаха подкрепления.

Възползвайки се от факта, че Алфред е разпуснал армията си, през 878 г. те подновяват мащабната война. Крал Гътрум се премества на юг. Значителните му военни сили нахлуват в Уесекс от няколко посоки, превземат Лондон и остават край река Авон, за да прекарат зимата. За Алфред и войските му това бива пълна изненада. Алфред напуснал войниците и хората си и избягал, за да спаси живота си. Самият Алфред става по-малко арогантен и по-мъдър.

Междувременно малък отряд се събира около Алфред. Неговите хора започнали да извършват изненадващи походи срещу датчаните. Постепенно армията на Алфред нараства. След шест месеца на партизанска война той решава да атакува основния лагер на датчаните.

През 878 г. Алфред напада лагера от към най-слаба страна и на следващия ден завзема укрепленията си. И накрая, лидерът на датчаните Гутрум влиза в преговори с Алфред. Гутрум напуска Уесекс и получава кръщение. Крал Алфред бива неговият кръстник при кръщението му. Те сключват договор за разделянето на Англия между датчаните и краля на Уесекс. Всички земи, които са превзети от скандинавците, остават под управлението на Гутрум. Алфред отива в Уесекс, Съсекс, Кент и западната част на Мерсия.

Алфред започва да укрепва и организира своето царство. Мирът с Гутрум дава на англосаксонците няколко години да се възстановят, но викингите, които ограбиха противоположния бряг на Ламанша, нападнаха английското крайбрежие. Алфред им попречи да дойдат и да получат опора. През 884 г. той принуждава Норманците да вдигнат обсадата от Рочестър. Неговите кораби непрекъснато патрулират крайбрежието. През 886 г. Алфред възстановява Лондон, който е бил тежко повреден от датчаните, които го бяха разграбили и почти изгорили. Алфред възстановява разрушения град и го прави втора резиденция заедно с главния град Уесекс, Уинчестър, който остава столицата на Англия. Алфред изгражда много нови укрепления и организира специална милиция в места, които биха могли да бъдат атакувани.

Крал Алфред възстановява обществения ред в своето царство. Той организира администрацията, възстановява старото разделение на окръзите и общностите и назначава съдии. Народният съд започна да създава ред с подкрепата на населението. Много усилия бяха направени от краля за възстановяването на осакатената икономика. За развитието на селското стопанство той преразпределя изоставената земя и извършва ново разграничаване. Кралят се грижи за търговията и индустрията. Пътищата са построени с помощта на квалифицирани фризски майстори, поканени от Алфред.

В началото на 90-те години на 20-ти век Англия отново бива атакувана от голяма армия на викингите, която се опитва да заграби плодородните земи в южната част на кралството. Алфред побеждава датския флот и отблъсква нападението на Уелс. Флотът на Алфред напълно изчиства пролива от моряците. През последните години от живота си, Алфред бива посветен на плановете на съюза на християнските държави срещу нахлуването на езичниците Норман. Крал Алфред, наречен „Великият“, починал във Уинчестър през 899 г. Той бил последван от неговия син, Едуард Стари. Той остава исторически един от най- големите английски владетели съществували тогава.

Статуя на Алфред Велики

ГРАД АНИ, ДОМ НА 200 000 ДУШИ Е НАПЪЛНО ИЗОСТАВЕН

Останки от град Ани

Древните историческите записи описват стария турския град Ани като един мощен културен регионален център на царства и империи, управляван от векове. Днес този великолепен град, който е бил дом на над 200 000 души, е напълно изоставен, забравен и почти никой не си спомня за него.

През 19-ти век гр.Ани е било доста популярно място, романтизирано и възхищавано от посетителите му. Славата му постепенно избледнява с избухването на Първата световна война и по-късния арменски геноцид, оставяйки мястото в милитаризираната земя на никой. Развалините на гр. Ани са преминали през многобройни изпитания и неприятности и дори е имало ограничения на пътуването, които за щастие бяха облекчени през последното десетилетие.

Територията на Ани се намира в една спорна територия на Карс, турска провинция близо до арменската граница. Първоначално градът е бил арменски и все още има силен спор между съвременната Турция и Армения по отношение на нейната собственост.

Този град е оцелял от войни, вандализъм и земетресения в продължение на три века и пет империи – архитеци Багратид, византийци, Селджукски турци, грузинци и османци. Когато започна Първата световна война, последният се бори да възстанови североизточната част на Анадола и успя да възстанови Ани, но по-късно този район бива даден на новосъздадената Република Армения. Турската война за независимост от 1920 г. довежда до обрат в събитията.

Археолози и активисти се опитват всячески да спасят руините на Ани и да повишат осведомеността за историческото си значение, което, надявайки се, да надвиши загрижеността за турско-арменското напрежение по отношение на Ани.

Историците се опитват да подчертаят значението на Ани като пренебрегвано средновековно фокусно място в историята, дори предлагайки града да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Друго име за това интригуващо място е „Градът на 1000 църкви“. Макар и разрушени, многобройните църкви в града привличат посетители с мистичната си привлекателност. Това име, разбира се, е хипербола, но археолозите са открили около 40 църкви, параклиси и мавзолеи. Според някои историци през XI век в този средновековен център са живели около 100 000 души.

Една особено забележителна свещена структура е катедралата Ани – сграда с коралови тухли. Две земетресения от 1319 г. разрушават купола и северозападния ъгъл, но все още запазва твърдата си, милостива позиция. Катедралата е издигната през 1001 – изключително плодотворен период за града, който е бил под управлението на крал Гагик I. Интересното е, че неговият създател, арменски архитект на име Трдат, също е отговорен за възстановяването на купола на Света София в днешния Истанбул.

Великият свидетел на управлението на арменската династия Багратид в Ани е Църквата на Изкупителя. Само една разпадаща се половина остава от това художествено чудо, което в миналото имаше 19 арка и купол от червеникав вулканичен базалт. По думите му, когато покровителят на църквата принц Абългарб Пахлавид отишъл да посети византийския двор в Константинопол, той донесъл една от най-ценните реликви на тази църква – фрагмент от истинския кръст.

През 1900 г. археолозите откриват мавзолей, който е бил погребан под някоя от църквите на Ани, църквата на Свети Григорий от Абюмантиз. Мавзолеят на този 12-страничен параклис съдържа останките на принц Грегъри Пахлавуни от Багратидските арменци и неговото семейство. В непосредствена близост се намира църквата „Свети Григорий от Тигран Хонънтс“, един от най-добре запазените останки в района. Прекрасните останки от стенописи, които украсяват стените му, изобразяват сцени от живота на Христос и Свети Георги Победоносец. Фреските не са били общи черти на арменците по това време, така че историците приписват на създателите на стенописи като грузинци.

Една от по-новите сгради в Ани е ислямската минаре Менючер джамия, която е доказателство за мултикултурните влияния и религиозни практики на този град. Този ориенталски символ представлява царуването на империята Селджук, турска територия в Анадола, която по-късно се е предала на Османската империя.

Значителният обмен на култури и религии е написал историческото наследство на Ани като място, което въпреки своята милитаризирана история е оставало паметник на междукултурното значение.

Част от града
Част от крепостната стена на града

Варуанската гвардия: Елитните византийски войници

Варуанската гвардия

Това е една интересна статия за малко известните охранители на императорите по времето на Византийската империя. Варанците са били една  елитна  охрана, която някога е служила като лични бодигардове на Византийските императори. Когато не са  защитавали императора, те са били пращани да  служат на фронтовата линия по време на война, за да могат да  защитават и разширяват  границите на Византийската империя. Но кои са  били тези варгианци, откъде идват и кога са установени? Най-ранните извори , отнасящи се до присъствието на скандинавските воини в императорския двор в Константинопол, възникват по времето на император Теофил (829-842 г.).  Град Херсон който се е намирал в района на Северно море се оказа застрашен от боговете на Норсмените и те помолили  византийската империя да изпрати подкрепления, за да го защити. Норвежките вождове решили да приемат мир и да образуват съюз с императорския византийски дом, защото носмейците се възползвали от търговското и военното начинание на такава връзка. Тази връзка обаче няма да стане жизнеспособна до 874 г. сл. Хр.

Произход на варангите

Варанците първоначално са били шведски търговци, които са влезли в източна Русия. Името Варанги, което се оспорва, идва от руския Varyag или от гръцките Varangoi и така е било описано  във византийските източници.  Значението на думата се отнася до „член на заклето  братство“ и се смята, че неговият произход е стар исландски. Що се отнася до думата Рус , или Руоцй в Балто-Финландски, това означава Швеция, което означава „екипаж на гребци“.

Арабският пътешественик от 10-ти век, Ибн Фадлан, дава кратко описание на Рус: „Видях руския народ, когато пристигнаха  и се заселиха на река Атул (Волга). Никога не съм виждал хора с по-съвършени физика. Те са високи като палми, и имат червеникав цвят. Те не носят нито палто, нито кафтан, но всеки мъж носи кожух, който покрива половината му тяло, като оставя една ръка свободна. Никой никога не е бил разделен от брадва, меч и нож … “

Думата и смисълът на Варанги обаче идва с предупреждение. Докато в началото тя обозначава група хора, които първоначално са от Скандинавия, става доста по-общ термин. Докато десетилетия и векове минават, терминът Варанги може да се прилага към всеки от не-скандинавски произход, като наемници, които искат да се възползват от касите на византийския императорски двор. Това е била елитната императорска гвардия и може да бъде сравнявана с древната римска Преторианска гвардия(Преторианците  са личната гвардия на римските императори. Тази отбрана войска е образувана от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители при щаба на всеки военачалник. Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в Рим по време на гражданските войни, император Август създава 9 кохорти преторианска гвардия (cohortes praetoriani), под командването на преториански префект (praefectus praetorio), с обща численост 4 500 души. Впоследствие броят им е увеличен на 14 кохорти.)

Византийски император Теофил (829 – 842 г.), на кон.

Бадбъри-Хълмова крепост

хълмовата крепост на Бадбъри

Това е една история за едни отминали времена която ще ви бъде доста интересна. Особено за тези на които археологията и историята на древните векове е хоби и любимо четиво. Хълмът за който ще пишем е  от времето на желязната епоха и се намира в Източен Дорсет, Англия, той е известен като Бадбъри ,и най-вероятно е построен от племето Дуротригес, което обитавало района преди римското нашествие.
Смята се, че това племе е било първата реална опозиция, която римляните са срещнали и е били едно от двете племена, които са се борили срещу бъдещия император Веспасиан и Втория легион в ранните фази на нашествието на Британия.
Продължете да четете Бадбъри-Хълмова крепост

ХАНИБАЛ И РИМСКИТЕ СРЕБЪРНИ МОНЕТИ.

Картганински сребърен сикъл, изобразяващ мъж, облечен с лавров венец на лицевата страна, и мъж на езда на военен слон на обратната страна. 239-209 г. пр.н.е.

Една интересна статия относно ранните римски сребърни монети. Надяваме се да ви бъде интересна, и то основно за тези които се интересуват от археология ,история и нумизматика. Анализът който е направен на римските монети разкрива информация за поражението на картинския генерал Ханибал и за възхода на Римската империя. Учените, които ги изследваха, предполагат, че поражението на генерал Картганин довело до поток от богатство в Римската империя, който идва  от сребърните мини които се намират на Иберийския полуостров в Испания.
Римските монети проследяват падането на Ханибал от Картаген и възхода на Римската империя.
Продължете да четете ХАНИБАЛ И РИМСКИТЕ СРЕБЪРНИ МОНЕТИ.

Древното и митично кралство Тиана

Тиана, център на града

Една интересна статия за едно не по малко митично царство. Надявам се тази статия да ви бъде интересна и увлекателна.Tиана(също написана като Tyana) е древен град, съществувал от времето на хетейската империя. Този град вече е известен като Кемерхизар и се намира в днешната провинция Нигде, Централна Анадола, Турция. Тиана е бил един от главните градове по време на хетейския период.
Продължете да четете Древното и митично кралство Тиана

Жестоката кралица на илирийците: Теута войнствената

Жестоката кралица на илирийците: Теута

В тази интересна статия ще ви запознаем с една кралица, за която се знае твърде малко . Това е кралица Теута, която е била съпруга на Агрон, цар на ардиайското царство. След поражението на Картаген в Първата пуническа война през 241 г.пр.Хр., Римската република се превръща в господстваща военноморска сила в почти цялато Средиземно море. Въпреки това Римският контрол над моретата не е бил толкова  абсолютен. На изток от Италия една друга власт се е увеличавала.

Продължете да четете Жестоката кралица на илирийците: Теута войнствената

Кометата, която се появява след убийството на Юлий Цезар, кара римляните да вярват, че той е божество

Кометата която обожествила Цезар

Тази интересна статия ще внесе яснота относно малкото известни факти за царуването на Юлий Цезар и след това.  Кометата, която се появява  след убийството на Юлий Цезар, кара римляните да повярват, че той е божество. Кометите са очарователни феномени, които ни карат да гледаме небето със страхопочитание. Благодарение на постиженията на съвременната наука сега ги виждаме като красиви, но напълно обясними природни явления. Но не е било така в античността.
Продължете да четете Кометата, която се появява след убийството на Юлий Цезар, кара римляните да вярват, че той е божество