Архив за етитет: история

Древният град Сушан-Суза в Иран

Част от града

Библейският град Сушан-Суза, сега вече модерният ирански град Шуш, е добавен към списъка на световното наследство на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), заедно с шест други места, включително троглодни селища на Махмуад и Ботаническата градина на Сингапур. Сушан се намира в долните на планината Загрос, на около 250 километра (160 мили) източно от река Тигър и между реките Kхаркех и Дез.
Продължете да четете Древният град Сушан-Суза в Иран

Волубилис най-запазените римски руини в Мароко

Част от Волубилис

Било време за прибиране на реколтата и жителите на Волубилис били заети в полетата си. Това било най-важният момент за местното племе което може да атакува богатия административен център. Когато римският войник ги вижда да се приближават по-близо до града, той въздъхнал. Това не бил първият път, когато Волубилис бива атакуван, и се предполагало, че няма да е последният … Той се зачудил: защо този град е толкова много важен за Рим?
Продължете да четете Волубилис най-запазените римски руини в Мароко

Бадбъри-Хълмова крепост

Хълмовата крепост на Бадбъри

Това е една много интересна история за едни отминали времена която ще ви бъде доста увлекателна. Особено за тези на които археологията и историята на древните векове е хоби и любимо занимание и четиво. Хълмът за който ще пишем е  от времето на желязната епоха и се намира в Източен Дорсет, Англия, той е известен като Бадбъри ,и най-вероятно е построен от племето Дуротригес, което обитавало този район преди римското нашествие.
Смята се, че това племе е било първата реална опозиция, която римляните са срещнали и е било едно от двете племена, които са се борили срещу бъдещия император Веспасиан и Втори легион в ранните фази на нашествието на Британия.
Продължете да четете Бадбъри-Хълмова крепост

Колоната на Траян

Траяновата колона

Това е една статия за един от най важните императори на Римската империя. Дано ви бъде интересна и увлекателна.  Колоната на Траян е  толкова важен показател за силата на Рим като империя, тъй като е и паметник на успеха на Траян като водач. Разположен в северния край на Траяновия форум, колоната е мястото, където всички очи са привлечени веднага след влизането в комплекса. Дори и днес, заобиколен от руините на пазара на Траян, библиотеката Улпия и други разрушителни структури, колоната на Траян стои така решителна, колкото силите на Траян във войната срещу Дакия.
Продължете да четете Колоната на Траян

Куполни гробници

Куполна гробница, вход.

Това е една интересна статия за един вид куполни гробници,където са били погребвани царе и ли местни владетели. Надяваме се да ви бъде интересна.

В целия древен свят могат да се видят и намерят куполовидни структури на гробници, някои от които датират от 3000 години пр. Хр. От Иберийския полуостров до гръцките острови, Леванския залив и Мала Азия, древните средиземноморски култури споделяли подобни сгради, които най-вероятно се използват като гробища за царе и други забележителни фигури.

Изградени във форма, приличаща на пчелен кошер, толоските гробници (гръцката дума за куполна гробница) представляват едни от най-важните реликви от късната бронзова епоха. Строежите са изградени под земята, с вход от каменни стълбове. Входът довежда до изрязването на склона на един хълм и в гробната камера, която бива поставена на две трети под нивото на земята, като горната част на купола излиза над земята. Последното докосване било да покрие купола със земята и да остави времето да формира гробницата на малък хълм с каменен вход.
Продължете да четете Куполни гробници

Магнус Максимус, римският узурпатор, превърнал се в уелски герой

Златен солид на имп. Грациан

Една много интересна статия за любителите на археологията,историята и нумизматиката. Четиристотин години преди Великобритания да реши да  гласува на референдум да напусне Европейския съюз, тя се опитала (и не успяла) да напусне Римската империя. Това е станало под ръководството на родения в Испания войник Магнус Максимус.
Продължете да четете Магнус Максимус, римският узурпатор, превърнал се в уелски герой

Съкровището на Хидензее

Златната брошка

В тази статия ще ви запознаем за едно случайно намерено съкровище и за ювелирното искуство на древните викинги. Това съкровище е открито случайно от местни рибари през 1873 г. на малкия немски остров Хидензее който се намира в Балтийско море, съкровището на Хидензее е едно от най-зашеметяващите археологически находки и се смята за най-голямото откритие на викингите в Германия. Предполага се, че е направено през втората половина на 10-ти век, късната епоха на викингите и е свързана с благородството на южна Скандинавия. Смята се, че е принадлежало на семейството на датския крал Харалд Гормсон.

Крал Харалд Гормсон, управлявал от 958 до 986г., е извествен с това, че прекратявал разногласията между различните народи от викингите, които са обитавали днешни Дания, Норвегия и Швеция и им помагал да общуват, въпреки различията си.

Съкровището се състои от брошка (фибула), пръстен за врата и 14 висулки, всички от чисто злато, тежащи общо 1,3 килограма. Най-големите висулки са направени с плетени ленти; Останалите показват работа на гранули и гранулации, създадени чрез смесване на малки златни отломки с въглен в тигел. Оттогава не са открити други бижута от типа „Хидънс“.

Всички висулки имат формата на кръст и се състоят от куха тръба във формата на птичи глава, вероятно орел или бухал. Удължената и усукваща форма на тези предмети се намира на множество декорации от епохата на викингите.

Комбинацията от мотивите на езическите птици и християнските символи отразява нарастващото влияние на християнството през 10-ти и 11-ти век, което прави тези медальони интересни в техния културен контекст. Оригиналните шестнадесет материала са изложени в Музея на културната история на Щралзунд, а реплика на съкровището може да се види днес в местния исторически музей на Хидензее.

Ето и малко история на самите острови.

Рюген е най-големият германски остров. Разположен е в Балтийско море, край брега на провинция Мекленбург-Западна Померания. Заедно със съседните по-малки острови Рюген Хидензее и Уманц, той формира административен окръг Рюген. Отделен от континента посредством протока Дер Боден. Площ 926кв.км. Развито е земеделието, риболова, животновъдството и туризма. Чрез фериботи е свързан с Швеция и Германия. Главно пристанище – Засниц. Остров Рюген е населяван още от 4000 г. пр.н.е. По-късно бил заселен от германското племе руги, откъдето идва и днешното име на острова. През 6 и 7 век там се населили славянските племена рани и руяни, от чието присъствие и до днес са останали множество следи. Те създали свое княжество със столица средновековния град Аркона, който се превърнал в религиозен център за околните славянски племена. През 1168 г. градът бил разрушен от нахлулите датски кръстоносци и островът бил подложен на християнизация. Последвали изтощителни междуособни войни и в резултат през 1325 г. той бил завладян от херцога на Померания. В южната част на острова се намирал друг славянски свещен град — Кореница. Рюген бил част от Шведска Померания в периода 1648–1815 г., след което влязъл в територията на Прусия. Историята и археологията на остров Рюген са особено важни за изследванията на славянската религия, тъй като там се намирали храмове на множество славянски богове, например Световит, Ругевит, Поревит и пр.

Намереното съкровище

Част от съкровището

Акадската империя

карта на Акадската империя

Една интересна и малко известна статия от древните времена. Надявам се да бъде интересна на читателите които се интересуват от древна история. Откритието в Северен Ирак може да бъде новина , че това е древен преден пост на Акадската империя за която се знае много малко.
В годините от 2350 до 2150 г. пр.н.е. била възрастта на Акадската империя, наречена на името на столицата на Акад.
Продължете да четете Акадската империя

Римска бронзова фигура намерена на датския остров Фалстер

Фигорката която е намерена

Това една доста интересна история до къде се простират търговските пътеща от древни времена. Една малка Римска бронзова фигура, представяща Силен, митичният спътник и учител на винения бог Дионис, е била открита преди известно време на датския остров Фалстер. Миниатюрният и много красив бюст датира от почти две хилядолетия и, макар да не е известно точно как фигурата е достигнала на острова, откритието предполага един доста близък контакт между Римската империя и Скандинавия през 1 век след Христа.

Малката бронзова фигура, която е с размери само 4,5 см, е намерена от жена, използваща металдетектор практикувайки си хобито и вече се намира в Националния музей на Дания. Експерти успяват да установят, че фигурата датира от времето на първия император на Рим, Август (63 г. пр.н.е. – 14 г. пр. Хр.) Октавиан Август е създателят на Римската империя,и е една от бележитите фигури в древната история. Той слага край на гражданските войни, разкъсващи Римската република през първия век пр. Хр., и реорганизира управлението по такъв начин, че в продължение на две столетия в империята царят вътрешен мир и благоденствие.

Роден в 63 г. пр. Хр., Гай Октавий (известен повече като Октавиан) получава титлата „Август“, когато става на трийсет и пет години. Той е внук на Юлий Цезар, който е видна политическа фигура в Рим, когато Октавиан е още малък. Самият Юлий Цезар няма законородени синове, но харесва момчето и помага да бъде подготвено за политическото поприще. Когато Цезар бива убит в 44 г. пр. Хр., осемнайсетгодишният Октавиан все още се учи.

След 30 г. пр. Хр. в Рим под властта на Август цари вътрешен мир. Естествено, това води до по-заможен живот, а той пък — до голям разцвет на изкуствата. Не случайно Августовата епоха е наречена Златният век на римската литература. През този период живее и твори най-големият римски поет — Виргилий, както и много други писатели, между които Хораций и Ливий. Само Овидий изпада в немилост пред Август и е изгонен от Рим.

Август няма синове, а един племенник и двама внуци които умират преди него; затова той осиновява доведения си син Тиберий и го определя за свой наследник. Но тази династия (която по-късно ще включва опозорилите се Калигула и Нерон) скоро угасва.

Но периодът на вътрешно спокойствие и мир, започнал с Август — тъй нареченият пакс романа — ще продължи още около две столетия. През това благодатно време римската култура прониква дълбоко в териториите, завладени от Август и други римски управници.

Римската империя е най-прославената в античността. И с основание. Защото Рим е и върхът на древната цивилизация, и главният проводник, по който идеите и културните постижения на античния свят (египтяни, вавилонци, евреи, гърци и други) преминават в Западна Европа.

Интересно е да сравним Август с предшественика му Юлий Цезар. Въпреки че може да се похвали с хубав външен вид, интелигентност, силен характер и военни успехи, той е лишен от обаянието на Цезар. Цезар е въздействал по-силно върху въображението на съвременниците си и неговата слава не помръква. Но що се отнася до реалното им влияние върху историята, Август стои на по-предно място.

Интересно е да сравним Август и с Александър Велики. И двамата се впускат в своите поприща съвсем млади. Но за да достигне върха, Август трябва да се бори с много по-силни противници. Военните му способности не са така изключителни както Александровите, но правят силно впечатление, а завоеванията му ще се окажат по-трайни. Фактически в това е голямата разлика между двамата. Август гради с оглед на бъдещето, откъдето идва и по-дълготрайното му влияние върху човешката история.

В гръцката митология Силен е учител и верен придружител на бога на виното Дионис. Оригиналният Силен приличал на фолклорен човек на гората с ушите на кон, а понякога и на опашката и краката на коня. По-късните мълнии били пияни последователи на Дионис, обикновено плешиви и тлъсти, с дебели устни и клекнати носове и с крака на човек.

„В римското изкуство Силен също се вижда заедно със сатирите, придружаващи Бакхус, еквивалент на римляните на Дионис“. „Обикновено той се вижда в състояние на пиянство и трябва да бъде пренесен от други хора или да виси на гърба на муле.“

Сатирите са коне като придружители на Дионис. Те са изобразени като мъже с характеристики на коне, като конска опашка, конски уши, а понякога и като фалос като кон.

Бронзовата фигура се смята за част от орнаментация, прикрепена към облегалката за глава на лект, канапе в римски стил, на която хората лежат да обядват при специални поводи. Те често били украсени с фигури, свързани с храната и виното, включително и със Силен.

Селински бюст обикновено седи, по-скоро като медал, на единия край на оформения опорна точка, оформящ страната на облегалката за глава. Другият край на опората бива оформен като главата на муле, мулето, което носи пияния Селин.

Някои от съседните острови в Фалстер са имали тясна връзка с Римската империя около 1 век след Христа. Това обаче е първото откритие по рода си, открито на острова Фалстер.

Несигурността относно това дали те са дошли в Дания като свободни предмети или всъщност украсени мебели прави трудно да се определи защо са били донесени. За момента се вярва, че е много вероятно бронзовите артефакти да са били донесени в Дания единствено като любопитни или предмети на изкуството, като подаръци, военни трофеи или търгувани сток.

Острова където е намерена фигурката
Силен

Алфред Велики

Алфред Велики

В тази статия ще ви запознаем с един цар за който се знае много малко. Алфред Велики е бил цар на Уесекс от 871 до 899. Благодарение на образованието което получава Алфред научава древни езици и произведения на великите писатели на своето време както и история. Като дете той, по нареждане на баща си, прави пътуване до Рим през 853 г., когато папа Лео IV го е помазал като бъдещ крал на Уесекс. До 20-годишна възраст той е получил короната и бива смятан за един опитен и смел воин. Желаел абсолютна власт и законодателните нововъведения по време на неговото управление биват съпроводени от старейшините. Постепенното отчуждение между царя и неговия народ довежда до няколко военни поражения от датчаните, на които Алфред трябвало да отдаде почит. Заключеното примирие спасява Кент и Уесекс от нападения на датчани за известно време, но останалата част от Англия останала беззащитна и бива завладяна от викингите. Данес завладява и ограбва Лондон през 871 г.

Крал Алфред използва петте години на примирие, за да създаде свой военен флот. Датчаните активно са използвали флота си за неочаквани атаки от морето и са избягвали открити битки. Алфред тайно започва изграждането на голям брой кораби по реките. До 875 г. той разполага със значителна флотилия, която успява да нанесе вреден удар на датчаните. Алфред продължава да изгражда своя флот и постига такъв успех, че бреговете на царството му вече не са били подложени на нападения на викингите.

Алфред разделя страната на военни райони, в които на всеки пет стопанства се поддържа от един воин, като му осигурява всички физически нужди. Всеки град осигурява и определен брой войници. Службата в армията остава отговорността на всеки свободен човек, но сега той можеше да прекара част от времето си в своето домакинство. Освен това някои от войниците вече служеха в градове и села. Алфред започва да възстановява старите и да изгражда нови крепости, способни да отблъскват атаки от малък отряд или да издържат на обсада преди укрепване от основните сили на царството. До края на живота на царя бяха възстановени или построени около тридесет крепости.

Алфред подготвя армията и флота за война с датчаните. В ранната пролет на 877 г. армията на Уесекс обкръжава и блокира датчаните и ги лишава от подкрепления. Датчаните от Вергегем се опитват да пробият блокадата, но внезапно появила се буря унищожава по-голямата част от флотата на викингите. Гладът и отчаянието накарали датчаните да започнат преговори и да капитулират. Бива сключен мир, в който датчаните освобождават заложници, платщат откуп и се заклеват да не нападат притежанията на крал Алфред. Датчаните скоро нарушават свещената си клетва. Те напускат на север, но, както се оказа, не толкова далеч. След като се заселиха в Глостър, те чакаха подкрепления.

Възползвайки се от факта, че Алфред е разпуснал армията си, през 878 г. те подновяват мащабната война. Крал Гътрум се премества на юг. Значителните му военни сили нахлуват в Уесекс от няколко посоки, превземат Лондон и остават край река Авон, за да прекарат зимата. За Алфред и войските му това бива пълна изненада. Алфред напуснал войниците и хората си и избягал, за да спаси живота си. Самият Алфред става по-малко арогантен и по-мъдър.

Междувременно малък отряд се събира около Алфред. Неговите хора започнали да извършват изненадващи походи срещу датчаните. Постепенно армията на Алфред нараства. След шест месеца на партизанска война той решава да атакува основния лагер на датчаните.

През 878 г. Алфред напада лагера от към най-слаба страна и на следващия ден завзема укрепленията си. И накрая, лидерът на датчаните Гутрум влиза в преговори с Алфред. Гутрум напуска Уесекс и получава кръщение. Крал Алфред бива неговият кръстник при кръщението му. Те сключват договор за разделянето на Англия между датчаните и краля на Уесекс. Всички земи, които са превзети от скандинавците, остават под управлението на Гутрум. Алфред отива в Уесекс, Съсекс, Кент и западната част на Мерсия.

Алфред започва да укрепва и организира своето царство. Мирът с Гутрум дава на англосаксонците няколко години да се възстановят, но викингите, които ограбиха противоположния бряг на Ламанша, нападнаха английското крайбрежие. Алфред им попречи да дойдат и да получат опора. През 884 г. той принуждава Норманците да вдигнат обсадата от Рочестър. Неговите кораби непрекъснато патрулират крайбрежието. През 886 г. Алфред възстановява Лондон, който е бил тежко повреден от датчаните, които го бяха разграбили и почти изгорили. Алфред възстановява разрушения град и го прави втора резиденция заедно с главния град Уесекс, Уинчестър, който остава столицата на Англия. Алфред изгражда много нови укрепления и организира специална милиция в места, които биха могли да бъдат атакувани.

Крал Алфред възстановява обществения ред в своето царство. Той организира администрацията, възстановява старото разделение на окръзите и общностите и назначава съдии. Народният съд започна да създава ред с подкрепата на населението. Много усилия бяха направени от краля за възстановяването на осакатената икономика. За развитието на селското стопанство той преразпределя изоставената земя и извършва ново разграничаване. Кралят се грижи за търговията и индустрията. Пътищата са построени с помощта на квалифицирани фризски майстори, поканени от Алфред.

В началото на 90-те години на 20-ти век Англия отново бива атакувана от голяма армия на викингите, която се опитва да заграби плодородните земи в южната част на кралството. Алфред побеждава датския флот и отблъсква нападението на Уелс. Флотът на Алфред напълно изчиства пролива от моряците. През последните години от живота си, Алфред бива посветен на плановете на съюза на християнските държави срещу нахлуването на езичниците Норман. Крал Алфред, наречен „Великият“, починал във Уинчестър през 899 г. Той бил последван от неговия син, Едуард Стари. Той остава исторически един от най- големите английски владетели съществували тогава.

Статуя на Алфред Велики