По време на хилядолетната си история, Византия унаследила и доразвила късноримските монетни традиции. Империята утвърдила златния солид (solidus) на Константин Велики (306 – 337) като основна единица на своята парична система. Новата монета се радвала на огромен международен престиж и дала, с      право,основанието на Роберто Лопец да я нарече през миналия век „доларът на Средновековието”.Още с появата на солида обаче, гръкоезично население започнало да го нарича „номизма” (νόµισµα) т.е. монета. Въпреки това, докъм средата на X в., в официалните документи и лексика на Ромейската империя се използвало предимно латинското наименование – solidus. При Никифор II Фока (963 – 969) ромеите окончателно преименували солида  в νόµισµ.Скоро към гръцкия еквивалент прибавили и определението “хистаменон” (ἱστάµενον) или „стамена” (στάµενον), което в превод означавало „стандартна” монета, а уточнението на името било продиктувано от навлизането на нови, по-леки златни монети в паричния оборот на Империята към края на хлядолетието,които впоследствие щели да станат известни като тетартерон и диотетартерон номизми.Впрочем отсичането на лекотегловни златни монети не било новост за Византийската империя. Продължете да четете Провалите и фалшификациите във византийската монетна политика през X век. Появата на тетартерон и диотетартетон номизма →