Продължете да четете ПРАВО НА МОНЕТОСЕЧЕНЕ В АНТИЧНОСТТА →

Монети наречени фолиси на Лъв VI ( 886г. – 912г. )

По времето на византия това са били едни от най-често срещаните императорски типове монети, за периода 9-10 век. Изобщо във всяко едно средновековно селище , където се правят археологически  разкопки, не само в България, а и като цяло в Европа, от периода 9-10 век, няма как да не се открие доста голямо количество именно от неговите фолиси.

Тъй като номиналът е малък, те са се използвали както от по-богатите, така и от най-бедните в общността.Но нека проследим историята на типа, за да си обясним, какво точно прави точно този монетен тип, толкова широко срещан, навсякъде. Продължете да четете Фолисите на Лъв VI ( 886г. – 912г. ) →

Една полезна статия за всички които се интересуват от нумизматика,археология и история на Византийската империя. Това е един от типовете ранно-византийските монети които се срещат най-често по българските земи. Самият монетен тип е въведен от император Анстасии I (491-518)
Продължете да четете Монетният тип “ М “ фолис равен на 40 нумий →

Преди да пристъпите към четенето на основната статия хубаво е да се знае кой е бил Калоян според историците. Калоян е цар на България от 1197 до 1207 г. от династията Асеневци. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър. Калоян е роден около 1168 г.  Вероятно след обсадата на Ловеч от 1187 г. Калоян е пратен в Константинопол като заложник. Там прекарва около две години. Калоян успява да избяга от Византия към края на 1189 г. Оттогава цар Асен го държи постоянно при себе си. След убийството на цар Иван Асен I (Асен), цар Петър го назначава за помощник в управлението. Когато и той става жертва на заговор, Калоян изпреварва и отстранява заговорниците, и бива коронясан за български цар в началото на 1198 г.
Продължете да четете Цар Калоян- монетосечене →

Голямо римско съкровище беше намерено на територията на южната част в Испания. Съкровището се е намирало във 19 амфори,някой от които са били счупени или повредени.
Продължете да четете Намерено голямо римско съкровище в южна Испания →

Това е един кратък списък на владетели, архонти и консули, с чиито имена се свързват някой монетосечения на територията на днешна България, където често се намират под формата на колективни находки или единични такива.Това може да  е  една полезна статия,  за всички занимаващи се с хобито история и археология, както и за колегите интересуващисе от нумизматика.
Продължете да четете Древни владетели, с чиито имена се свързват някой монетосечения →

Това е  интересна статия за един от могъщите царе на средновековна България. При него започва и монетосеченето на Българските царе управлявали по време на второто Българско царство. При Иван Асен II (1218-1241 г.) българската държава се разширява, за последен път в историята, до бреговете на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Предишните най-големи граници на България са били при царете Симеон (893-927 г.) и Самуил (997-1014 г.) от времето на Първото българско царство.
Продължете да четете Иван Асен II – един могъщ Български владетел →

Една интересна статия за любителите на античната археология и древната нумизматика. Дано ви бъде интересна. Изследователите и археолозите  са се сблъсквали с това, което те наричат ​​най-добре запазената голяма Етруска вила в историята на италианската археология. Големият жилищен блок, разполагащ с над 4,300 кв. Фута площ, разполага с десет стаи, както и със сервизни помещения.
Продължете да четете Етруска Вила В Италия →

Това е една интересна статия за един вид куполни гробници,където са били погребвани царе и ли местни владетели. Надяваме се да ви бъде интересна.

В целия древен свят могат да се видят и намерят куполовидни структури на гробници, някои от които датират от 3000 години пр. Хр. От Иберийския полуостров до гръцките острови, Леванския залив и Мала Азия, древните средиземноморски култури споделяли подобни сгради, които най-вероятно се използват като гробища за царе и други забележителни фигури.

Изградени във форма, приличаща на пчелен кошер, толоските гробници (гръцката дума за куполна гробница) представляват едни от най-важните реликви от късната бронзова епоха. Строежите са изградени под земята, с вход от каменни стълбове. Входът довежда до изрязването на склона на един хълм и в гробната камера, която бива поставена на две трети под нивото на земята, като горната част на купола излиза над земята. Последното докосване било да покрие купола със земята и да остави времето да формира гробницата на малък хълм с каменен вход.
Продължете да четете Куполни гробници →