Архив за етитет: религия-траки

Религия на Траките

Херос
thracian_hero_1.jpgТраките вярвали в много богове, но нямали конкретни представи за техните образи. Те били безлични. Едва най-бележития гръцки скулптор ги представил в завършен вид и като такива те изпълнили пантеона на траките. От всичките им богове, Тракийският конник, или Херос, е всемогъщ с покровителството си над различни страни от живота им. Това се потвърждава от огромния брой обредни паметници, изработвани повече през римската епоха и открити по нашите земи. В Археологическият музей – Монтана се пазят три негови мраморни изображения, които са намерени при разкопките и две изчезнали в миналото. Едното от запазените представлява почти статуарно изображение на Херос и по размери е от най-големите в нашата страна. Известна е обредна плочка на Херос от Лесковец, а един надпис от Монтана е посветен нему.

Бендида, Сбелсруд, Дионис
Дълбоко вярвали траките във Великата майка богиня, представите за която се покривали с тези за Бендида. Тя е изобразена върху една от каните на Рогозенското съкровище и то с лъка като неин символ. Култът на Бендида се слял по-късно с този на Артемида или Диана, „господарка на животните“, богиня на лова, домашното огнище и раждането. Затова и даровете, които й поднасяли „увивали с пшеничена слама“. Като бог на събуждащата се природа и на опиянението от творческия унес, почитали с невъздържани оргии бог Дионис. Върховен бог, който се слял със Зевс, е бил бог Сбелсруд. За култа към тях, повече знаем от времето след идването на римляните и то от откритите паметници.

Като почитали различните богове, траките боготворели висши природни сили и в своите философски виждания, те ги претворявали в антроморфни персонификации, т.е. си ги представяли в образи на богове. Боготворели дървета, които смятали за реализация на силите на природата, или змии, свързани с представата за отвъдното царство (понеже излизали изпод земята) и затова ги изобразявали върху паметници, посветени на Херос. Вярвали, че демони живеят в пещери, от които често бликат извори. Светилищата им обикновено са до извори, където очистителната сила на водата нашият народ запазил през вековете и до ден днешен. Като измивали умрелия вярвали, че го очистват от лошия демон – смъртта, та като отиде в онзи свят, да стане безсмъртен, т.е. вярвали в безсмъртието на човека.

cup3.jpg 

Сабазий
Изтъкна се, че почитта към слънцето е от най-стари времена. На дъното на керамична чаша от ранножелязната епоха, е изобразено слънце с пръскащи се от него лъчи. По-късно този култ се е преплитал с култа към събуждащата се природа и затова може би се сливал с този на Дионис и се обединявал с култа на смятания за един от главните тракийски богове – Сабазий. За религиозните представи на траките от нашия край съдим от паметници, свързани с почитта към Дионис и Диана (Артемида), както и към други богове. Те са открити в светилища около извори, най-голямото от които е това в Монтана, развило се през римската епоха.

Багачина
В местността „Багачина“ бе открит изключителен по обхват на време и територия тракийски култов център. Намира се на 2 км югоизточно от с. Сталийска махала. Височината Багачина представлява висока тераса близо до р. Лом. На нея е съществувало селище от каменно-медната епоха в продължение на хилядолетие. Върху неговите културни пластове, траките вдълбавали култови ями. В едно от частично незасегнатите от ямите жилище от каменно-медната епоха, бяха намерени две огромни керамични култови маси на 4 крака (с размери 70 х 50 х 30 см), най-големите от известните досега в нашата страна. Те дават основание да се предполага, че още през петото и четвърто хилядолетие пр.н.е. тук са се извършвали религиозни обреди, които през следващите векове са продължили, за да прерасне мястото в голям тракийски култов център. От по-късни епохи бе открита сграда с апсидален план, стълб-чета, използвана вероятно като храм. Култовите ями, като съдим по находките в тях, са изкопавани в периода от бронзовата епоха до установяване на римското владичество или най-много до приемане на християнството като официална религия.

На хълма, който има форма на пресечен конус (неслучайно са избрали тази височина, чиято форма наподобява тази на ямите), върху цялата му площ от около 5 дка. бяха разкрити множество култови ями. Те имат кошеровидна или крушовидна форма и са дълбоки от 1 до 2,5 м. Вдълбани са в дебел льосов пласт и по стените им личат провлечените пръсти на тези, които са ги заглаждали. Някои от пресечено конусовидните ями, вдълбани в земята, наподобяват по форма и размери Казанлъшката гробница, правена по същото време. На дъното на ямите са палени огньове, затова загладените им стени са опушени. Вероятно запаленият огън на кръглото дъно в ямата символизирал слънцето или е негово отражение. При извършване на обредите в ямите са хвърляни жертвени дарове – счупени повече керамични и малко метални съдове. Преобладават кости от кози, овце, свине, които показват участието на широки народни маси в култовите обреди, поднасяли тези жертви. Малкото човешки и такива от коне доказват участието и от князе, чиито царствени жертви са били коне и хора. По количеството на керамиката и други находки личи, че най-интензивно са се извършвали обредите през късно-желязната епоха.

Задгробен живот
ткритите на този култов център голям брой тракийски чаши с различна големина доказват, че култовите обреди са били всенародни, с участието на възрастни и деца. Чашите са използвани като кандилници или светилници. Може би, чрез запалените огньове в ямите и изгарянето в тракийските чаши на благовония и билки, траките почитали върховното божество – слънцето и вярвали, че ще се очистят от лоши демони, или се приготвят за приобщаване към безсмъртните богове и обожествени предци, като поддържали култа към тях.

Вярата на траките в задгробния живот най-ясно личи в погребалните обичаи. Херодот пише, че около умрелия колели всякакви животни и се угощавали. За да отиде в отвъдния свят освободен от грехове – безсмъртен и слят с вечността, те го очиствали с вода и огън, оплакали го, а след това погребвали или изгаряли. Костите на кремирания събирали в урна. Поставяли му и необходимите неща: съдове, оръжия, храна. Князете се нуждаели и от колесници, а до нея убивали и коне. Изглежда, че чест е било за любимата му жена да го последва в гроба, което личи и от тракийското погребение във Враца. Върху гроба на знатните насипвали могила и устройвали игри и състезания. Насипването на могили е и от практически съображения, да не се разграбват вложените боогати дарове.

В нашия край са проучени малко надгробни могили. До Лесковското градите са разкрити няколко такива, където като гробни дарове има груби керамични съдове от ранно и късножелязната епоха и една златна обеца. До античната вила №1 при Монтана са разкопани две надгробни могили, издигани от едри речни камъни и землен насип. След ограбването им в миналото, бе останал железен колан за окачване на меч, както и фрагменти от същия вид груба керамика. При разораване на надгробни могили до с. Бистрилица бе намерен един железен меч „келтеки тип“, а при с. Николово – два големи железни върха от копия. От находките личи, че тук са били погребвани първенци и военни. Слабото проучване на могилите не ни дава възможност да говорим с повече подробности за погребалните обичаи на траките в нашия край.

Народът изявявал духовни преживявания чрез масови веселия – буйните празници на Дионис, Диана (Артемида), Тракийският конник и Орфей през пролетта, когато се чувствало събуждането на природата, или есен, след прибиране на гроздето. Тогава траките, облечени в кожи или татуирани, изпадали в екстаз и буйства. Игрите съпровождали с песни и поетични веселия. Те давали възможност за цялостна и пълна изява на духовната същност на тракиеца. От тях е останало и богатството на техния духовен мир, отразен в предания, легенди и обичаи. Преживяванията и представите, свързани с всичко това, заедно със стремежите и дълбоката вяра в безсмъртието, са отразени в изкуството – те, заедно с него, представляват същността на тракийската култура.