Архив за етитет: римска империя

Откриват огромни стари златни мини в Испания, най-големите от времето на Римската империя

златните мини,изглед

Комплексните хидравлични системи и методите на древното римско злато са били открити с помощта на сложно лазерно откриване и въздушно картографиране в северозападна Испания.
Продължете да четете Откриват огромни стари златни мини в Испания, най-големите от времето на Римската империя

Юлия Домна е втората съпруга на римския император Септимий Север, е една от най-влиятелните в Римската империя

Юлия Домна императрица на Рим

Една интересна статия  за една жена ,която е имала доста силно влияние над един император през Римската империя. Надявам се да ви бъде интересна.
Юлия Домна е втората съпруга на римския император Септимий Север и е била  член на  династията на Северите през  Римската империя.  Тя формира група от философи и други интелектуалци в Рим, чиито дейности са записани в писанията на Филострат.
Продължете да четете Юлия Домна е втората съпруга на римския император Септимий Север, е една от най-влиятелните в Римската империя

РИМСКИ ЗЛАТНИ НАКИТИ

  В златната колекция на Варненския археологически музей голямо място заемат накитите от римската
епоха ( I – III в.) Те са събирани в продължение на близо век и са намирани най-често в некрополите на
античните градове
Одесос ( дн. Варна) и Марцианопол (Девня), както и във вътрешността на района.
Римското златарско изкуство се определя като
гръко – римско или римо-италиайско, което е
свързано с влиянието на етруските и елинистически центрове, процъфтявали в гръцките полиси в Южна
Италия. Важа роля при формирането на естетиката на златарското изкуство през тази епоха имат
постоянните контакти между столицата Рим и завоюваните провинции. На обширни територии Рим налага
общ политически, социален и културен модел, който поддържа властта на императорите. С това се обяснява
фактът, че в отдалечени части на империята се откриват напълно сходни предмети. Затова терминът

римско ювелирство указва по-скоро хронологическите граници, а не етническия произход на
предметите
. Лесни за транспортиране, накитите придружават своите собственици по време на завоевания,
търговия, пътешествия и дори в отвъдния свят.
Ювелирните изделия от римско време се отличават с много цветно
великолепие поради широката употреба на благородни и полускъпоценни
камъни, естествени перли и емайл в украсата им. При обработката на
скъпоценните метали са прилагани разнообразни техники като
гранулация, псевдофилигран, ажур и др. Сред накитите се появява нова
форма –
медальона, който бързо става особено популярен.

Политическата криза в Римската империя през 3 век

 

Влошаване на положението в края на управлението на Александър Север

В този период ситуацията в държавата много се обострила. Нуждата от пари карало правителството системно да влошава качеството на монетите, което ги обезценявало и натуралния обмен станал все по-чест. Също така наместниците, чиновниците, и командирите започнали да получават заплатата си в стоки. В зависимост от ранга било определено кой колко дрехи, скъпоцености, съдове, хляб, месо, яйца, коне, роби и наложници ще получи. Във връзка с това редица колегии от занаятчии били принудени да доставят неободимите товари, което довело до закрепостяване на занаятчиите към сдруженията им. Външнополитическото положение също се влошило с войните с новото царство на Сасанидите и инвазията на германските племенана територията на римските провинции. Север първо оглавил похода срещу персите през 231 г. като разделил армията си на три части. Едната, възглавявана лично от императора освободила Месопотамия, другата – нахлула в Армения, а третата настъпила към Ктезифон. Според Геродиан римляните претърпели тежко поражение, но вероятно битките довели до тежки загуби и от двете страни, тъй като персите не могли да се възползат от плодовете на своята ‘победа’ и възобновили военните действия чак през 239 г. Няколко пъти избухвали войнишки въстания, най-накрая в едното от тях загинал и самият император Александър Север. Продължете да четете Политическата криза в Римската империя през 3 век

Строителни материaли в Римската империя

kolizeum-rim-1.jpg

През периода на империята започват да се употребяват много разнообразни строителни материали. Тяхното качество също се подобрило изключително. Тогава били разработени станалите в последствие прочути, кариери в Луни (съвременното Каррара). Освен това от всички краища на голямата империя и особено от Африка, Сирия и Гърция, се транспортирали различни видове цветен мрамор, гранит и порфир. Понякога те извали на Италийския полуостров като готови архитектурни елементи – бази, капители и стволове на колоните. Те са били приготвяни на място. Тези ценни видове камък служели за украса на храмовете, базиликите, дворците и други импозантни сгради във Вечния град. Най-парадните съоръжения като Златния дом на Нерон, форумът на Траян и др. се украсявали вътре със злато, слонова кост и перламутр. Разточителната употреба на скъпи материали е характерна черта на много здания в империята. Именно със своя голям разкош те се отличават от архитектурните паметници от периода на република. Широко разпространение е получил т. н. римски бетон. Той се употребявал навсякъде главно в основите и сводовете За неговото равномерно разпределение се използвали тухлените пояси, които възпрепятствали появата на пукнатини. От двете страни стените се облицовали с камък или с тухли, а сводовете от тухли, които осигурявали отлична връзка с мазилката, покривана после с фрески или с релефни стенни орнаменти
Продължете да четете Строителни материaли в Римската империя

РИМСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ

1caesar.jpg

Падането на Западната римска империя. Траки, славяни и българи. Въстанието на Виталиан. Политическото наследство на Крум и Омуртаг и знаците на императорската власт на Рим –короната, скиптъра и акакията. Върховният бог на обединените в България народи при Омуртаг и наследниците му.

Краят на Древността,  на големите робовладелски империи, и началото на Новото време на Средновековието е свързано с приемствеността на политическите институции и знаците на политическата власт. За древните Индия и Китай, които били наследени от индийски и китайски средновековни държави, проблемът за политическото наследство е вътрешно-народностен и вътрешно-държавен. По различен начин стои въпросът с политическото наследство на Римската империя в Западното полукълбо-между Африка, Европа и Азия. Тук късният Рим, самият той превръщащ се постепенно в Ранна Византия, е пряк политически първоприемник на Римската империя Но три велики държави от Ранното средновековие отнемат огромни територии от някогашната Световна империя. Арабите завладяват Изтока, заедно с втората столица на империята Антиохия и с изоставения й културен център Александрия. Франките овладяват Запада, заедно със старата имперска столица Рим. Българите завладяват огромни територии между Северното Причерномория на запад от р. Днепър до Панония на изток от р. Тиса и егейско-адриатическото крайбрежие на юг, включително и новия Запад на империята. След загубите й в Италия и в Африка това ограничава Византия на юг, главно като азиатска страна. Продължете да четете РИМСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ

Colonia Flavia Pacis Deultensium

 72-arh2.jpg

Нейните развалини сега се намират при село Дебелт. Водопроводът на този значителен през древността град е започвал, според братя Шкорпилови, в землището на Русокастро. Между Русокастренска река и граничния окоп “Еркесия” някога са били запазени глинени тръби от това забележително съоръжение, което било от тръби с диаметър 20 см и деб. 3 см. В края на миналия век тези първи български археолози, чехи по националност, установили, че водопроводът е дълъг около 8 км и достига до “Долното градище” на Дебелт. През известни интервали по него имало резервоари, широки 3 и дълбоки 1.5 м. Един такъв резервоар бил документиран в гората на село Ливада, Суватите по онова време (Шкорпилови, 1885,94). При разкопките през 80-те години до градската порта, от която започва главната улица с посока изток – запад беше открита една от обществените чешми, захранвани от русокастренския водопровод (Азманов, 1998,11).
Плиний Стари изрично отбелязва, че на ветераните е предоставено и правото да владеят територията между две реки и “заблатената територия”, която образуват – Develton cum stagno, quod nunc Deultum vocatur veteranorum – “Девелтон с блатото, който днес Деултум наричат ветераните” (Plin.Nat.Hist,4,45). Сведението на Плиний е ценно и с това, че той ни дава старото тракийско име на мястото. Съвременните езиковеди смятат, че “Девелтон” означава “Двублатие” (Todorov, 1980, 199-204). Дали в случая става дума само за долните течения на Средецка и Русокастренска река или обозначението се простира още по-надалеч и достига средната Бургаска лагуна – Вая. Като се има предвид, че ветераните са получавали по 50 югера обработваема земя (около 150 дка) и без да ни е известно колко са били те на брой, ние предполагаме, че голяма част от пространство между Вая и Мандренското езеро е била предоставена на ветераните от VIII Августов легион. Не може да се изключи възможността за съществуването и на поземлени участъци, принадлежащи на светилището на Аполон Карсенски, което се е намирало на връх “Шилото” между бургаския квартал “Меден рудник” и село Черни връх. В подножието на върха има и стари минни разработки – един огромен открит рудник експлоатиран през ранножелязната епоха и по време на римското владичество в Тракия.
Малка е вероятността границата между територията на Анхиало и Деултум да е преминавала по средата на езерото Вая. Това би породило спорове при използването на големите рибни ресурси и затова много по-сигурно е, че северният бряг на езерото, където е открит краткият, но многозначителен надпис F(ines) C(oloniae) D(eultensium) (Шкорпилови, 1892, 88), е бил северната граница между териториите на Анхиало и Деултум. Южната, както ще видим, е минавала при село Пънчево, а западната трудно може да се фиксира. Сигурно е обаче, че землищата на Русокастро, Новоселци, Тръстиково, Черни връх, Полски Извор, Сърнево, Желязово и Аспарухово са влизали в територията на римската колония Деултум. Проф. Геров приема, че в посока север – юг тази територия се е разпростирала на около 50 км и е обхващала долните течения на реките Русокастренска, Средецка, Факийска и Изворска