Архив за етитет: рим

Римската власт в българските земи

 

Окончателното завладяване на Тракия става в епохата на Римската империя. Земите край Дунава са покорени след голям поход на римския пълководец Марк Лициний Крас в 29 – 27 г. пр. Хр., в началото на самостоятелното управление на първия римски император Октавиан Август. В севернотракийските земи първоначално бил създаден военен окръг (префектура) под командването на управителя на провинция Македония, който обхващал само една сравнително тясна ивица покрай южния бряг на р. Дунав. Продължете да четете Римската власт в българските земи

Публий Вентидий – пренебрегнатият римски герой

Човекът изградил една от най-блестящите военни кариери в историята на Римската република се казва Публий Вентидий. Въпреки че семейството му било бедно и неизвестно, достиженията му позволили да стане консул и той получил най-високи отличия на римската държава. Но за разлика от хвалебствията по адрес на Цезар, Помпей, Крас и Лукул, името му рядко се споменава и в античните изворите, и сега. Плутарх пише за него като за ‚единствения човек, който някога е триумфирал над партите‘. Сведения за живота му дават Авъл Гелий, Касий Дион и Апиан. Упоменат е и в животоописанията на Плутарх за Антоний, както и в ‚Стратагемите‘ на Фронтин. Публий Вентидий е роден вероятно през 91-90 г. пр. н. е. Аскулум. Почти нищо не се знае за неговият произход, детството и младостта му, и дори името му е предмет на спор. Според Гелий и Фест, живяли няколко столетия след него, фамилията му е Бас, но съвременните изследователи отхвърлят това твърдение. По време на Съюзническата война през 89 г. пр. н. е. разбунтувалият се Аскулум е превзет от войските на римския генерал Помпей Страбон, а Вентидий и майка му попадат в плен и участват в триумфалното шествие през Рим. Според Гелий, младият Вентидий впоследствие е принуден да започне търговия с мулета, за да се изхранва.
Продължете да четете Публий Вентидий – пренебрегнатият римски герой

Откриха римска статуя – стъпало на античен храм

 image_514881_2.jpg

Древноримска статуя бе открита вчера в ранна християнска базилика в Монтана. Археологическата експедиция “Монтана 2010” под ръководството на доц. Гергана Кабакчиева и археолозите от Регионалния исторически музей Румен Първанов и Мирослав Марков е започнала разкопките в началото на юни. Изследва се източната част на хълма Калето в южния край на града.
Продължете да четете Откриха римска статуя – стъпало на античен храм

Форумите в Рим събират империята

 orig_327365_bg.jpg

На латински език форум означава пазар. Именно като място за търговия се зародили централните площади на римските градове, но постепенно се превърнали в средища на обществения живот. След създаването на империята от Октавиан Август, световните владетели се надпреварвали да строят във Вечния град свои форуми, които разполагали край стария главен площад – Форум Романо. Те са известни като императорските форуми. Идеята за изграждането им идвала от желанието да се възвеличи империята. Освен търговци, на площадите се изявявали най-добрите оратори и политици, извършвали се религиозни церемонии. През Средновековието на това място се ширели блата, откъдето дошло и италианското им име – „Пантани“. Продължете да четете Форумите в Рим събират империята

РИМСКА АРХИТЕКТУРА ПО ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ

 rimskitermi.jpg

Не само военните операции на Балканите, които продължават почти две столетия, са трудни за Рим. Също така продължително, и различно от предвижданото, е включването на тези земи в неговата имперска културна система.

Универсална като закономерности, издигаща порядъка в идеал, римската култура се стреми, но не успява да наложи на културите на балканските народи и племена своя начин на мислене и своята система от ценности. Те не възприемат “римския” административен ред във вида, в който им се поднася, пристрастието на римляните към “ордерни” системи в архитектурата, към геометрични форми в устройството на градовете, към кодифициране на правните и етични норми. Плавно, но безкомпромисно, местните култури оказват отпор и приемат нововъведенията с многобройни модификации, предавайки ги на изток към Мала Азия, където те ще претърпят изменения, които понякога дори ще скрият под себе си първоначалните форми на прототиповете. Ето защо римляните имат усещането за непривичен и неразбираем за тях порядък, който те определят като нещо „изтичащо“ „без установени гранични линии, загадъчно, не принадлежащо към европейската култура и ценности“. Усилията на Рим да завладее Балканския полуостров и да наложи в земите му своята военна, административна и културна система продължили почти две столетия. Първият сблъсък с воините на траките бил в битката при Пидна 160 г. пр.Хр., а последната битка с войските на тракийския цар Гай Юлий Реметалк в 44 г.
Продължете да четете РИМСКА АРХИТЕКТУРА ПО ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ

И ДРЕВНИТЕ РИМЛЯНИ СА КАРАЛИ НА ФАСТФУД

 th_2399.jpg

Простите жители на Римската империя не са си устройвали пирове. Те почти не са готвили, а са предпочитали фастфуд. Археолозите са разкопали множество доказателства за своята теория, в това число и съоръжение за барбекю. При това те не са намерили в жилищата нито кухненски съдове, нито кухни.

Повечето римляни са предпочитали да се хранят на бърза ръка, в движение, съобщава порталът Discovery News. Докато елитът на обществото си устройвал пирове с три вида блюда и десерт с вино, продължаващи по 12 часа, средностатистическите граждани на Римската империя минавали с къде по-скромни хранения и често дори не отделяли кой знае колко време за храна. Продължете да четете И ДРЕВНИТЕ РИМЛЯНИ СА КАРАЛИ НА ФАСТФУД