
Драматичните изпитания за България през втората половина на Х в. имат своето особено, “двойно олицетворение” – синовете на цар Петър, внуците на Симеон Велики, братята Борис и Роман. Нашествието на киевския княз Светослав Игоревич (един средновековен български хронист го е нарекъл “плен руски”), последвалата византийска окупация на източните български земи, неколкократното плячкосване от чужди войски на богати градове като Велики Преслав, Пловдив, Дръстър (Силистра), всички тези “ратни беди” причиняват смъртта на хиляди тогавашни българи, носят страдания и изпитания за целия български народ…
Такава е епохата на царете Борис ІІ (969-971) и Роман (978-991), която ще се опитаме да обрисуваме накратко.
Продължете да четете Борис II и войната с Русия през Х век →

Водейки голяма и разноплеменна армия, през пролетта на 970 г. Светослав нахлува в Източна Тракия. Варда Склир увлича нападателите в засада и им нанася тежко поражение. Византийският успех остава неоползотворен поради въстанието на Варда Фока в Мала Азия. Склир с част от войските е изтеглен от европейската част, за да се сражава против узурпатора. Руските набези са подновени, а оставеният начело на византийските войски в Тракия магистър Йоан Куркуа не се оказва на висота. Съпротива оказват и българските власти в онези земи, които не са под режим на пряка руска окупация. Известен е случаят с Пловдив – градът отказва да се подчини на Светослав, след което е атакуван и превзет.
Разправата с непокорните се изразява в жестоки репресии (хиляди хора са набити на кол) и разрушаване на града. През достатъчно отдалечената 1114 г., когато Анна Комнина заедно с баща си император Алексий I Комнин посещава Пловдив, този някога голям и хубав град все още не се е съвзел от разрушенията на таврите и скитите (т. е. русите) в старо време. Самоувереността на Светослав и хората му става все по-силна, което принуждава император Йоан Цимисхий сам да се заеме с отблъскването на руската заплаха.
Продължете да четете Как Русия унищожи България през 968-971. Табутата в българската история-2част →

Русия два пъти унищожава българската държавност. Първия път, екзекутор на България е кървавият езичник Светослав през 968-971 година.
Но, какво се е случило в тази далечна и драматична за Родината ни епоха ?
Причините, довели до византийско-руския съюз против България, са анализирани нееднократно. Насочвайки вниманието си към Киевска Рус, Никифор II Фока е ръководен от желанието да противопостави на България силен и недостатъчно познат за българите противник. Вероятно още при цар Симеон между България и Киевска Рус са съществували връзки, но все пак Византия е имала по-солидни позиции и възможности за влияние в руския политически живот. От времето на византийско-руския договор от 911 г. в имперската армия присъства наемната варяго-руска дружина. Контактите между Киевска Рус и Византия се засилват след покръстването на княгиня Олга (944-964) в Константинопол (955).
Византия насочва вниманието си към младия и войнствен княз Светослав Игоревич (964-972). Току-що поел властта от майка си Олга, Светослав става изразител на най-агресивните среди от руско-норманската знат. Той се отнася насмешливо към верските възгледи на Олга, приемайки Христовото учение за религия на слабите.
Продължете да четете Как Русия унищожи България през 968-971. Табутата в българската история-1част →
Нумизматика, филателия, археология и история