Архив за етитет: Самородно Злато

Островът на Лисиците

Скално светилище

Източните Родопи са осеяни от множество древни скални светилища и рудници за извличане и преработка на благородни метали,основно самородно злато. Древните траки които са били езичници са издигали камъните в култ и винаги такива скални светилища са били правени на високи места където според техните вярвания скалите трябвало да сочат на изток. По този начин сутрин когато изгрее слънцето ,то трябвало първо да огрее камъка и по този начин според техните вярвания е оплождало майката земя. На много от тези скални светилища има направени вдлъбнати нишши намиращи се в самите скали които все още не са изучени достатъчно добре от учените. Има различни хипотези за тях, че са били направени за поставяне на урни на починалите фамилни семейства, пчелни кошери за събиране на мед/подобни има открити в Унгария/, другата хипотеза е, че това са били древни тракийски карти които показват къде в дадения район се намират антични рударски рудници за извличане на материал за преработка . Другите интересни и загадъчни неща са така наречените шарапани. Шарапаните са скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Обяснението е, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Хипотезите относно тези шарапани са две ,едната е че виното правено там е исползвано за гадаене от жреците обитавали тези светилища, и след като се запалва виното по височината на пламъка се е определяло всичко за което е било нужно относно гадаеното, а това е било при тръгване на поход за война, отиване на лов, отиване за риба и други неща. За всяко нещо което траките са правили са се допитвали до жреците които са гадаели по този начин. Другата хипотеза е че тези шарапани са били исползвани за преработка на материял от древните рудници които съществуват в близост то тези светилища. Тъй като знаем че самородното злато е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти е по тежко от материяла посредством пускане на вода по направените искуствени улеи свързващи отделните шарпани една с друга тежкия материял остава на дъното и след това е било извличано самородното злато. То е било използвано за напарава на различни предмети и монети. При проведените обиколки се установи че на много места където има такива скални светилища се намират древни рударски мини и древни рударски селища. Почти всички реки които се намират около тях са златоносни. Филма който ще видите се отнася до село Лисиците намиращо се до гр. Кърджали, и единствената връзка с него е като се мине по въжен мост над яз. Студен кладенец. Пожелавам ви приятно гледане и се надявам филма да ви хареса.

Древна шарапана

Търсене на речно злато

Кварц с злато

Преди да се пристъпи към промиването на златоносните наноси и извличане на златните частици, е необходимо да се определят местата с най-висока концентрация на злато. Най-надеждни са преките геоложки и геоморфоложки признаци при определяне потенциалната златоносност на разсипите. Въз основа на преките признаци се прави предварително опробване,което има напълно информативен характер и цели да покаже по принцип, дали има присъствие на злато. Ако се уловят златинки, по тяхната форма и размери може да се оцени продължителността им на пренасяне. Продължете да четете Търсене на речно злато

Технологията на златодобива от разсипии находища

5-11mm.jpg

Г.Агрикола подробно е описал над 10 отличаващи се помежду си начини за добив на разсипно злато. Един оттях много прилича технологията, прилагана при разработване на златоносни разсипи по нашите земи през XVI в. Минавайки в 1547 г. през градчето Вира, намиращо се в долното течение на р.Марица, Пиер Белон съобщава: „Жителите на съседните до р.Хебрус (Марица) села имат обичай през лятото, когато тя е малка, да вадят големи купища пясък, защото знаят, че в него има малко количество златни зрънца. Продължете да четете Технологията на златодобива от разсипии находища

Практически наръчник на златотърсача.

50 ВАЖНИ СЪВЕТА-КОИТО ТРЯБВА ДА СПАЗВАТЕ.


В последно време темата за златотърсачеството в България бе широко експлоатирана в средствата за масово осведомяване, особено от вестниците и списанията. Но повечето от публикациите бяха дело на журналисти, дирещи поредната сензация, или от научни величия, които предлагаха своите теоретични разсъждения по проблема. Намериха се дори и самоуки или самообявили се екстрасенси, които „уточняваха“ тоновете (в хиляди и милиони) злато, лежащи тук-там из България, я имаше и такива, предлагащи на „обрулената“ ни държава да я превърнат в рай, ако…
„Блажени са верующите…“- пише в Библията и сигурно е така, но ние ще кажем – „Глупави са вярващите… на празно думци“, и още: ще спечелят вярващите в себе си, в разума си, в силите и желанието си да просперират. Защото успехът в живота никога не е бил плод на молитви, а на здрава, както казва българинът – яка работа. Така е и в нашия случай – вярвайте в здравия разум, в мишците си, защото ви чака яка работа.
Но безцелното прехвърляне на каквито и да е насипи няма да ви донесе успех, ако не сте запознати с някои от основните белези, по които ще определите има ли злато в реката, струва лиси физическия труд и другите разх оди (хра на, бензин, инструменти).
Предлагаме ви в най-синтезиран вид определени пос¬тановки, почиващи най-вече на практическия опит, за опреде¬ляне на златоносността, както и други технологични особености Продължете да четете Практически наръчник на златотърсача.