На 30 април 311 година римският император Галерий издава в Сердика едикт, с който се прекратяват вековните гонения срещу християните. Това е забележителен цивилизационен акт, единствен по рода си документ, формулиращ за пръв път идеята за религиозна търпимост. Текстът му е изцяло запазен на латински и гръцки език. Издаването му се приема за повратен исторически момент, който създава условия за официалното християнизиране на Европа и света. В модерната култура той е известен и като „Едикт на толерантността”. Отбелязването на 1700-годишнината от издаването на Сердикийския едикт започна през миналата година, продължава и през 2012-а. На 27 и 28 април Столична община, БАН, Министерството на културата, фондация „ТАНГРА ТанНакРа” организират Международна интердисциплинарна научна конференция на тема „Сердикийският едикт: Разбирания и реализации на идеята за религиозна търпимост”. В нея ще участват учени от България, Италия, САЩ, Румъния, Турция, Гърция, Сърбия, Република Хърватска, Малта. Ето оценката за едикта на д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на столицата:
Продължете да четете Сердикийският едикт прогласява идеята за религиозна търпимост →

През 2005 r. при разкопките на римския амфитеатър в центъра на София бе открит особено интересен и рядък античен медальон от бронз. Макар и значително изтрит и повреден през вековете, той е свързан с една от най-любопитните исторически личности на древността – красавеца и интимен императорски фаворит Антиной.

Малко история

Антиной се родил около 111 г. в град Витинион (още Клавдиополис], провинция Витиния, в Мала Азия (днес Болу до Ескишехир, Турция]. Жителите на градчето били гърци – някога преселили се от Мантинея в Аркадия. Смята се, че младежът бил поканен в императорската свита при посещението на Хадриан през 123 г. Харесан от императора заради необикновената си красота и интелект, Антиной прекарал няколко години в обу-чение в Рим, а след 128 г. станал неизменен спътник на императора при продължителните му пътувания из Елада, Мала Азия, Арабия и Египет. Горещ поклонник на елинската култура и философия, с Хадриан се случило същото, което с множество прочути елини преди това: той се влюбил в красивия невръстен младеж. В действителност, изобщо не е ясно дали отношенията между Хадриан и Антиной са имали интимен или сексуален характер, макар раннохристиянската апо-логетика да е направила доста, за да изопачи дей¬ствителността около личността и името на императора.
Продължете да четете Антиной в Сердика →