Архив за етитет: старосел

Археолози “обсаждат” тракийска резиденция край Старосел

 430x323.jpgНационалният исторически музей организира най-мащабната високопланинска археологическа експедиция в своята история. От началото на юни, в продължение на три месеца, екип на д-р Иван Христов ще проучва укрепената одриска владетелска резиденция в югоизточното подножие на връх Кози грамади (землището на с. Старосел, община Хисаря).Резиденцията е открита през 2005 г., а през миналата година бяха възобновени изследванията.Консултанти в екипа са д-р Христо Попов, д-р Даниела Стоянова и проф. Валентин Тодоров.Екипът на музея ще има възможност да изследва застроеното вътрешно пространство на тракийска владетелска резиденция, единствената, която е открита у нас, построена при управлението на тракийския цар Терес ІІ (351-341 г. пр. Хр.).Археолозите ще „обсаждат“ резиденцията всяка сутрин от своя междинен базов лагер, разположен на 15 км северно от Старосел. Продължете да четете Археолози “обсаждат” тракийска резиденция край Старосел

Прокурор в Старосел

images.jpgПроверяват къде са парите за светилището, Плиска в трева до кръста.Прокурори отиват в Старосел. Те ще проверяват къде са изтекли 600 хиляди лева, предназначени за реставрация на култовото тракийско светилище. Проверката е поискана от Министерството на културата, съобщи зам.-министър Тодор Чобанов. Той участва в заседанието на Обществения съвет на кампанията „Чудесата на България“, организирана от в. „Стандарт“. „Положението в Долината на тракийските царе е трагично“, оплака се вдовицата на Георги Китов, археоложката Дияна Димитрова. По думите й, в големия храм в Старосел са налети огромни суми за реставрация и консервация. Състоянието му сега обаче е трагично. Влажността съсипвала старината и тя се руши. „Положението е същото като преди десет години“, допълни Димитрова. Тя разказа също, че преди две седмици на обекта пристигнали реставратори, без да направят опит да се свържат с откривателите на светилището. „Всички дейности по консервацията на археологически обекти би трябвало да се консултират с археолозите“, смята Димитрова. Продължете да четете Прокурор в Старосел

Древни снайперисти разрушили Старосел

 20100311_0112_330x260.jpg

Датираха светилището по древна клада на богинята Хестия.

Древни македонски снайперисти са участвали в разрушаването на политическия и религиозен център на одрисите край Старосел. Това разказаха в четвъртък траколози и учени от Националния исторически музей. Стрелците били специални части от армията на Филип Македонски и използвали много точни прашки с оловни тежести. Стотици подобни оловни късове са открити в района, като на тях дори имало надписи с имена и предизвикателства. Находките от района описват подробно войната между древните траки и македоните на Филип, който нахлул по течението на Марица, превзел Кабиле и днешния Пловдив, но се запънал при сблъсъка си с одрисите в Средна гора.

Според историческите сведения на големия военачалник му се наложило да поиска помощ от Тесалия, защото траките водели много необичайна за древните елини война с партизанска тактика. Те нападали с нощни атаки и засади и не се строявали, а винаги изненадвали войниците на бащата на Александър. В крайна сметка Филип победил и разрушил тракийския комплекс край Старосел, но това станало след 11-месечна кампания, която продължила и през зимата и разболяла македонския владетел. След победата му центърът на властта на одрисите се изместил към долината на тракийските царе край Казанлък и града на Севт – Севтополис.
Продължете да четете Древни снайперисти разрушили Старосел

Траките маркирали Голямата мечка с храмовете си в Старосел

 430x372.jpg

Храмът в Четиньова могила и разположената наблизо тракийска владетелска резиденция под връх Кози грамади са построени от одриския цар Аматок II (359-351 пр. Хр.).

По този начин днес в Националния исторически музей специалисти и траколози разкриха тайната на най-големия подземен храм на траките в Югоизточна Европа в Старосел.
Досега се смяташе, че центърът в средногорското село е бил изграден от цар Ситалк (445- 424 г. пр. Хр.)

Екип на НИМ под ръководството на д-р Иван Христов е изследвал взетите през 2009 година проби, за да стигне до това заключение.

Пробите са взети от ритуалната клада, върху която са поставени каменни дарове на богинята Хестия, уточни Христов.
Продължете да четете Траките маркирали Голямата мечка с храмовете си в Старосел