Пета българска столица Велико Търново-Днешната земя на българите е едно от древните огнища на цивилизацията на европейския континент, оживен кръстопът на различни култури. Според статистиката България е на едно от първите места в света по броя на археологическите си паметници, в Европа тя отстъпва само на Гърция и Италия. През Средновековието българската държава се превръща в една от „великите сили“ на европейския политически и културен живот. Вторият от двата големи периода в историята на средновековна България е неразривно свързан с „Богопазения Цариград Търнов“ – столицата на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.), градът, чиято слава стига чак до „Северния Океан“… Продължете да четете Старите столици на България Част 4 →

Трета българска столица- Слабо известен факт е , че не Велико Търново е третата Българска столица, а тя е Скопие. През IX-X в. e в състава на Първото българско царство. През 980 г. цар Роман резидира в Скопие, кояето е столица на страната до 992 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) България. В средата на XIII век е център на владенията на болярина Константин Тих Асен, който от 1257 г. до 1277 г. е български цар. От края на 13 век Скопие е в състава на средновековната сръбска държава на Неманчите. По време на цар Стефан Душан е столица на Душановата империя.На 19 януари 1392 г. градът е завзет от османците, предвождани от Евренос бей и получава името Юскюб (на турски: Üsküp). От 1392 до 1912 г. e под османска власт. Според изследване на Хр. Гандев[2], от 312 християнски домакинства и 316 турски през 1450 г. етническият състав е променен до 268 християнски и 623 турски през 1519 г., като един от методите е принудително изселване.
Продължете да четете Старите столици на България Част 3 →

Втора българска столица Велики Преслав– Изграждането на Преслав било плод на дългогодишни усилия от страна на българските архитекти и строители. Неслучайно едно легендарно известие от XI в. гласи, че цар Симеон изграждал новата столица на християнска България в продължение на 28 години. Знае се, че преди да стане столица, Преслав е бил здраво укрепен военен аул. Предполага се, че в него е резидирал един от близките помощници на владетеля – ичиргубоилът. По своето градоустройствено решение и най-вече с разделението си на две части – вътрешна и външна, Преслав напомня столицата Плиска. Съществува обаче значителна разлика в тяхната площ. Докато външният град на Плиска обхваща приблизително 23 кв. км, то външният град на Преслав е едва около 5 кв. км. Има различия и в укрепителната система. При Преслав са налице две концентрични укрепителни системи, които ограждат и външния, и вътрешния град. В тяхното изграждане били употребени големи дялани каменни блокове, споени с хоросан. Във вътрешния град се издигал и царският дворец, за чиито блясък и величие има запазено описание на старобългарския книжовник Йоан Екзарх. Продължете да четете Старите столици на България Част 2 →

1.Плиска първа българска столица – Съвременният носител на името Плиска е град в Североизточна България. Той се намира в Община Каспичан, Област Шумен и е в близост до градовете Нови пазар и Каспичан. Той е първата столица на Дунавска България. Старо наименование на селището е Абоба. Близо до него археолози от Руския археологически институт в Цариград разкриват през 1899-1900 средновековния град Плиска или Плъсков, столица на България (Първото българско царство) от края на 7 век до около 893, когато столицата се премества в Преслав. Градът е в развалини от 17 в. Според местен екскурзовод, повечето камъни от крепостните стени са откраднати за изграждане на къщи. Останките на средновековния град, който е бил обкръжен с земен ров и вал, заемат около 23 кв. км. площ: цитадела с мощни отбранителни стени, Голям дворец и Малък дворец, базилика, строена с каменни блокове. В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар. при влизането ни в музеят ще видим макети на двореца и голямата Базилика. Там се намира и стая на Карел Шкорпил, където има снимки от неговия живот и работа по разкопките. В близост до музея е и гробът на известния археолог,когото древната българска столица завладява все повече и повече. Продължете да четете Старите столици на България Част 1 →