През 1947 г. един бедуин от племето таамира обикаля хълма Кумран, разположен на западния бряг на Мъртво море, търсейки загубена коза от стадото си. Тъй като не я открил, предположил, че може да е влязла в  пещерата на хълма. Спуснал се по отвесната скала и решил да хвърли камък в нея, с надеждата че така ще накара животното да излезе. Вместо шум от уплашено животно обаче, от пещерата се разнесъл звук на строшена керамика, което привлякло любопитството му и го кара да влезе в пещерата. Там намира 45 глинени съда, старателно подредени до стената. Продължете да четете Тайните съкровища от медния свитък →

ПРЕДАНИЯ ЗА СКРИТИ БОГАТСТВА ОКОЛО ТЪРНОВО

Михаил Москов

Отдавна събирам предания за старото време на Търново, за нашите царе, воеводи, за падането на старата столица на България под турците, за скритите богатства около Търново и др. Някои от тези предания съм вече обнародвал в наши вестници и списания. Тука искам да съобщя някои предания за скрити богатства около Търново. Тези предания съм събирал от дълго време и съм ги проверявал от много люде. В своите разпитвания се убедих, че околните села, особено балканджиите знаят много повече предания за старата столица на България, отколкото самите търновци. Вижда се, че старото население избягало от столицата във време на страшния разгром и е отнесло със себе си спомените на града си за миналото му, за идването на турците, за падането на столицата под властта на завоевателя и др. И ако искаме да си послужим с някои предания за нашата история, трябва да се обърнем към малкото останали старци – към населението което живее край полите на балкана.
Продължете да четете ПРЕДАНИЯ ЗА СКРИТИ БОГАТСТВА ОКОЛО ТЪРНОВО →

Между 9 и 70 тона злато тежи средностатистическото българско имане

Девет са най-издирваните от иманяри златни съкровища в България. Това твърди изследователят Владимир Бонев, който подготвя книга за тайните съкровища – истински, или легендарни. Деветте съкровища, по които иманярите у нас от векове въздишат са: на Цар Иван Асен; на Осман паша; на Сюлейман паша; на Шакир паша; на Велко войвода; на Чавдар войвода; на Сидер войвода; на Лукан войвода; на Вълчан войвода. Разбира се, това са само най-известните, иначе ако слушаш всички слухове и легенди, ще се окаже, че на всеки българин се падат поне по десет тона злато, разказва историкът. Книгата си той ще илюстрира с десетките карти на иманета, които притежава, или е снимал.

Първо – ако някой е заровил съкровище, той не би оставил карта, разяснява той. При мен през ден идват иманяри, които ме убеждават, че имат карти и по тях ще намерят заровени антики или злато. Синдромът е описан още от Иван Хаджийски в „Психология на иманярството“. Няма човек, който може да се похвали, че е намерил съкровище по карта, убеден е Бонев. Ако някой намира имане, това става случайно. Но иманярите са болни, заблудени хора, на които не може да се каже да спрат. Самият той не е иманяр, твърди, че темата го интересува повече като историк, защото понякога в легендите, макар и дълбоко има заровено зрънце истина. 5-6 хиляди българи копаят постоянно за заровени съкровища, пресметнал е грубо Владимир Бонев.

Броят на търсачите на злато и антики,

които периодично ровят вероятно е около 300 000. Има села в близост до тракийски гробници или други антични останки, в които буквално всички копат, убеден е историкът. Според него иманярите разкопават най-много остатъци от старинни крепостни калета, градища, и тракийски могили. Търсачите на съкровища твърдят, че има заровени над 100 иманета из различни кътчета на страната, които периодично се навестяват и разравят от тях. Десетки карти на скрито злато се препродават между тях, но досега историците и археолозите са единодушни, че ако някой открие съкровище то е случайно, а картите са въпрос на добър бизнес. Корените на иманярството у нас са на по-малко от век, убеден е Владимир Бонев.

Според него треската за злато у нас пламва през 1922-1923 г., когато стотици българи започнали да търсят заровени съкровища. Горе-долу оттогава датира и най-старата публикация по тази тема, която съм открил – тя е от село Колачево, Чирпанско, където почнали да изравят много злато на място на римска златна мина, разказва Бонев. Силно запалени да намерят скъпоценности били хората във Фердинандова околия, днес Монтанско. През двайсетте на миналия век стражари и археолози отиват в дома на Коце Анчов в с. Мала Кутловица – квартал на Монтана, и намират в двора на къщата му надгробна мраморна плоча, висока над 1 м. Селянинът обяснил, че

я открил случайно

в местността Издермеца.

По-късно Коце се похвалил на свой братовчед, че бил намерил и старинни монети. Така обеднелите хора в района се запалили по иманярството. Стремежът към бързо забогатяване се пренесъл и в Ломско. Според легендите едно от най-големите скривалища, в които римляните криели съкровищата, се намира на Белоградчишките скали. Още преди векове там имало крепост с тайно подземие, а входът й издълбан в скалите и е затрупан с камъни. Оттогава легендите за тонове злато се множат лавинообразно и понякога дори за историк е трудно да прецени дали става въпрос за старо предание или за измислица, която се е родила в нечия глава, признава Бонев. Миналото лято например беше на мода историята за кървавото богатство на поп Мартин – стотици се юрнаха да го търсят.

Според преданията някъде в катакомбите на скалите над река Русенски Лом са скрити 4 тона злато. Най-запалените търсачи обикаляха пещерите в местността Грамовица между селата Иваново и Кошов. Друга популярна легенда разказва, че в Трапезица във Велико Търново била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Входът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена.

Царят заповядал да се срине монетарницата.

На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман… Повечето от легендите са измислени и неверни, но подхранват иманярските страсти, убеден е Владимир Бонев. Според него 90 на сто от картите, които се разпространяват сред иманярите, са фалшиви. Защо ги правят ли? Защото винаги ще се намери някои кандидат Индиана Джоунс да даде сума пари за такава карта. Без да си зададе въпроса след като е автентична и води до тонове злато, защо собственикът й просто не отиде и си прибере съкровището.

Оказва се, че не само българи са заразени от иманярската треска. Гърци редовно прескачали у нас да търсят иманета. А последният случай, който доби популярност бе, когато петима иманяри от Одрин обявиха в тяхната преса, че са открили първите следи на съкровище, за което се предполага, че съдържа около 300 тона злато, спомня си Бонев. Иманярите открили съкровището по карта, получена от България. Според в. „Миллиет“ ставало дума за 30 тона от скъпия метал. На мястото на разкопките се е намирал монетен двор на Османската империя. Изданието твърди, че съкровището е било заровено по време на Балканската война, за да не попадне в ръцете на българите, които окупирали Одрин. Картата, в която се посочвало точното място на заритото съкровище, попаднала в ръцете на българска туркиня. Съкровището е на стойност около 3 милиарда долара.

Пошумя се малко във вестниците

и с това си остана, продължава Бонев и цитира какво каза по този повод тогава проф. Божидар Димитров: Нашенци никога не са стигали повече от 70 тона Това са такива легенди, които се появяват особено при промяна на времето, когато лудите хора се активизират. Аз имам по трима на ден, които знаят къде какво количество злато има и искат да ми го покажат. Те обикновено казват, че е от 9 тона до 70 тона. И за това свалям шапка на турските иманяри; голяма нация, големи мечти. Аз не знам колко е златният резерв на Турция, но знам че е по-малко от 300 тона. На България е 35 тона, като злато не сме продавали от 1919 г. Горе-долу колкото едно единствено средностатистическо съкровище.

Home

Напоследък в България пламна истинска “златна треска”. Археолози се надпреварват да откриват през месец златни предмети от времето на траките, като всеки рекламира находката си с единственото прилагателно: “уникална”. Увлечени в ръшкането на тракийските могили, родните индианаджоунсовци забравят за поверията, че който разкопае сакрален обект, рано или късно го настига прокоба. Поразеният се поболява и умира, без да има видима причина за смъртта.

Подробности за такива трагични инциденти, обвити в мистерия, трудно се процеждат в медиите. А случаите съвсем не са малко. Като почнем от Царичина, където се говори, че било открито златно имане, минем през Мишкова нива в Странджа и стигнем до т. нар. Долина на тракийските царе в Казанлъшко. Зачестиха и случаите на загинали иманяри, пробвали късмета си в местността Беглик Таш край Приморско, където според поверието било заровено несметното съкровище на Вълчан войвода.

Ако има някакво правило, то е, че най-много жертви дават т. нар. секретни разкопки. Наскоро на българския пазар се очаква да излезе сензационно изследване за гробницата на фараонката Бастет в Странджа, което претендира да разбули всички загадки около печално известното ровичкане в граничната зона под егидата на Людмила Живкова.

КАКВО СТАВА В ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ

Ето един от най-пресните примери, свързан с Долината на тракийските царе. Става въпрос за търсенето на древен тракийски град от ранга на Севтополис. Шеф на експедицията е археологът Домарацки. Когато започва разкопките, той е в цветущо здраве. Ненадейно обаче смъртта го настига и работата остава недовършена. И тъй като археолозите “по света и у нас” са суеверно племе, тайно се договорили да не продължават търсенията, докато проклятието не се “изчисти”. Кога ще стане това, никой не може да каже със стопроцентова точност. Наскоро казанлъшкият скулптор Спас Мавров, който се прочу и като изследовател на паранормалното, лансира тезата, че селището Оструша е естествен енергиен генератор, свързан с пирамидите в Гиза, и че могилите освен археологически находки и атракция, са и мощен енергиен излъчвател, който понякога има вредно въздействие върху хората. Българският Шлиман – проф. Георги Китов, също сподели любопитни размисли по въпроса. Включително и това, че се е свързал със… Световния съвет на екстрасенсите във връзка с гробницата в Старосел.
“Аз съм дълбоко убеден, че траките са били в някои отношения много по-досетливи, с нюх са усещали къде нещата са благоприятни и къде не. Колкото до енергията в тракийските храмове, има, изглежда, нещо такова, защото много хора, влезли в тях, смутени от тяхната архитектура, стихийно се зареждат. Почти е доказано това за Старосел и от Световен съвет на екстрасенсите, които са провели там свое заседание.

ЕНЕРГИЯТА ОТ ТРАКИЙСКИТЕ ХРАМОВЕ ДЕЙСТВАЛА ОТРИЦАТЕЛНО

За енергията има значение и психическото състояние на човека. Но съм чувал и другата крайност за тракийските храмове – че действали отрицателно…”, призна Китов. Преди името й да нашуми с находката край Златиница, неговата колежка от НИМ проф. Даниела Агре разкрива, че едно от най-ценните съкровища по нашите земи – от Скравена, Ботевградско, е задигнато. Според местни спецове археоложката силно преувеличавала, защото много по-ценна била находката от друго село в района – Боженица, където се намира крепостта “Боженишки урвич”. Златните предмети и антики, открити там и датиращи от IV в. пр. н. е. , били разграбени до шушка от иманярска банда. При подялбата на плячката обаче се стигнало до кървава разправа. Двама от търсачите на съкровища били заклани от своите ортаци, а труповете им – захвърлени в изоставен рудник.

Не е по-радостна и участта на единия от водолазите, гмуркал се нееднократно край нос Калиакра, за да дири т. нар. златен град на Лизимах, прочут пълководец от свитата на Александър Македонски. След смъртта на императора всички негови пълководци – т. нар. диадохи, си поделили наследството му.

НА ЛИЗИМАХ СЕ ПАДНАЛА РАЗМИРНАТА ТРАКИЯ

Според античния географ Страбон Лизимах основал своя резиденция в крепостта Тиризис, чиито развалини и днес се намират на полуостров Калиакра. Пак според Страбон имен но там претендентът за владетел на Тракия държал своята хазна и съкровища. Това кратко сведение и досега не дава мира на българските иманяри. Не един и двама водолази, алпинисти, пещерняци, а така също и обикновени “ентусиасти” са опитвали късмета си на легендарния полуостров. За един от тях обаче се знае със сигурност, че загива при пътен инцидент – и то на равен и прав участък на шосето за Балчик, малко след поредното гмуркане. А неговият брат бил натиснат от семейни неволи и се обесил само година след катастрофата. По времето на Тато секретни разкопки стартирали в местността Мурсалица над родопското село Мугла, което до 1989 г. е било в граничен район и до него се е стигало само с открит лист.

Мурсалци твърдят, че били наследници на древен и богоизбран свят. Преди 10 години на няколко души от местните, цанили се за работници в разкопките, им се случили нещастия – раждат им се мъртви деца, пожари изпепеляват къщите им, падат от скали, удря ги мълния… “Това е отмъщението на божеството!”, шепнат суеверно мурсалци и гледат да избягват мястото на разкопките.

ОТКРИВАТЕЛИТЕ НА ПЕРПЕРИКОН СЪЩО НЕ СА СРЕД ЖИВИТЕ

Светилището на Дионис все пак е открито – макар и след доста години, от проф. Николай Овчаров на каменния хълм Перперикон на 15 км североизточно от град Кърджали. Навремето от ДС мислели, че там има голямо златно съкровище. Впрочем хората, ръководили експедицията за търсенето му, също не са между живите.

“Първите разкопки се проведоха през 1970-1982 г. от двама днес покойни археолози – проф. Стамен Михайлов от Археологическия институт и Иван Балкански, уредник в музея в Кърджали, разказва Николай Овчаров. Те се правеха под някаква много страшна секретност и затова около Перперикон тръгна една легенда, която днес още съществува сред местното население. Това беше времето, когато от Държавна сигурност бяха полудели на тая тема и все търсеха разни съкровища, като на Вълчан войвода например. Те отцепиха района на около 3-4 км, докато учените копаеха. Хората, които виждат отдалече как се спускат военни хеликоптери и вдигат някакви сандъци, заговориха за открито имане…”

Според бивши служители на ДС съкровище наистина е имало, но съдбата му и към днешна дата продължава да е неизвестна. Предполага се, че е изтъргувано за покриване на дългове на България. Част от агентите за специални поръчки, взели участие в сделката, после остават в странство като представители на смесени фирми-перачници. Проклятието обаче ги настига и далеч от родината. В средите на бившите разведки се говори за банкрути, отвличания и обири, както и за мистериозни “африкански” вируси, покосили някои от агентите и техните близки.

Невероятно, но факт – мумията на Амон Ра била заровена в… Пиринско, разтръбиха преди време екстрасенси от района. Според шамана от Сандански Костадин Тренчовски енергийният триъгълник между Сандански и селата Никудин и Кърналово бил образуван от “вибрациите” на мумията. Затова Пиринският край щял да бъде ударен от страшни катаклизми. Някои от тях се сбъднаха. Неотдавна “гневът” на египетското божество “изсипа” върху главите на горките хорица кален дъжд. До края на лятото, пророкува още Тренчовски, можело да се очаква мокър сняг, който след няколко часа щял да премине в “библейски потоп”.

Зла поличба настигнала и иманярите и изследователите на известната джамия на Осман Пазвантоглу във Видин. Наскоро тя бе реставрирана, за да се пресекат набезите на търсачите на антики. За нея се знае, че е единствената в ислямския свят джамия, която на върха си вместо полумесец има сърце. То било символ на независимия дух на Осман, чиято майка била българка. Самата джамия била построена в чест на посечения от турските власти баща на Пазвантоглу. А библиотеката до нея била издигната в името на майка му.

Но легендата, че в темелите на джамията и библиотеката имало закопано имане – златни турски махмудии, години наред разпалвала чивиите на иманярите. Те подкопали стените, унищожили ценни архитектурни детайли, обърнали и изпочупили надгробните плочи. Ясновидските видения обаче им обещават смъртоносно проклятие до девето коляно – болести, разорение и липса на мъжка челяд щели да налегнат родовете на иманярите. Страшната турска магия нямала разваляне, категорични са нашенските окултисти.