Към края на II хил. пр. н. е. е овладян и железодобивът. По-лек като производствен процес от бронзолеярството и разполагащ с по-богати рудни находища, железодобивът в Югоизточна Европа се развива само няколко столетия след откриването му също в Азия. Железните оръдия и оръжия за разлика от бронзовите притежават много по-високи механични качества и се налагат бързо над каменните сечива. Те налагат съществени промени в производството и производствените отношения и дават силен тласък в развитието на човешкото общество. Железодобивът и новото желязно оръдие на производство довеждат до социално-икономическа зависимост, до търсене на приоритет, до издигане на единици и до налагане на отделни династи, до създаване на основните предпоставки за изграждането на държавата.
Продължете да четете – ТРАКИЙСКА КУЛТУРА (II–I хил. пр. н. е. – V-VI в. от н. е.) →

Към края на II хил. пр. н. е. е овладян и железодобивът. По-лек като производствен процес от бронзолеярството и разполагащ с по-богати рудни находища, железодобивът в Югоизточна Европа се развива само няколко столетия след откриването му също в Азия. Железните оръдия и оръжия за разлика от бронзовите притежават много по-високи механични качества и се налагат бързо над каменните сечива. Те налагат съществени промени в производството и производствените отношения и дават силен тласък в развитието на човешкото общество. Железодобивът и новото желязно оръдие на производство довеждат до социално-икономическа зависимост, до търсене на приоритет, до издигане на единици и до налагане на отделни династи, до създаване на основните предпоставки за изграждането на държавата.

През този период се формират и демографските структури на Предна Азия, Мала Азия, Европейския югоизток и северночерноморските райони. Писмени извори, археологически материали, етноними и топоними разкриват големи етнически движения и преселения. Сета обаче етническите движения имат обратна посока. Докато през праисторическата епоха те започват от югоизток като последствие от неолитната и металургичната революция, след откриването на желязото през II хил. пр. н. е. от северозапад се преселват земеделско-скотовъдни народи към обезлюдените анатолийски плодородни полета, където селското население е привлечено в градовете. Егейско-анатолийският свят, североизточните черноморски райони и Балканите имат в основни линии общ път на културно-историческо развитие. Всяка отделна етнокултурна общност притежава своя специфика и свой определен териториален обхват.
Продължете да четете ТРАКИЙСКА КУЛТУРА (II–I хил. пр. н. е. – V-VI в. от н. е.) →