Архив за етитет: траки

Тракийския град Хелис

t_rezervoar.jpgВ последната четвърт на ІVв. пр.Хр., когато Лизимах води борба за установяване властта си над Североизточна Тракия, гетите основават на територията на днешния архитектурно-исторически резерват „Сборяново” укрепен град със средищни политически, икономически и военни функции.Акрополът на града е разположен върху площ от над 100 дка върху сравнително равното плато, заобиколено от три страни от каньона на р. Крапинец. Външната крепостна стена, която го обгражда, е с дебелина 3,5-4,2 м, предполагаема височина 10-12 м и дължина 1400 м. Двата основни входа на крепостта – северната и южната порта – са защитени посредством сложна система от стени и бастиони. Укрепената площ била гъсто застроена от жилища, стопански и други сгради в традицията на североизтока – дървена конструкция, дебело обмазана с глина. В хода на разкопките се откриват и по-монументални сгради по елинистически образец.При археологически сондажи на север от светилището Демир баба, близо до блатото Дипсизгьол (Бездънно езеро) са открити останки от жилищен квартал. Може би тук е бил пристанът, където се товарели и разтоварвали стоките, транспортирани по плавателната по това време р.Крапинец до Дунав и черноморските пристанища. Продължете да четете Тракийския град Хелис

Защо дори Аристотел и Софокъл споменават Витоша

 imagephp.jpg

Дали Морените на тази планина не са дялани от човешка ръка

Как на фона на известните в древността гигантски планини една нищо и никаква Витоша е била спомената от антични автори като философа Аристотел, историка Тукидид и трагика Софокъл.

Защото най-вероятно скалите по тази планина, смятани за „морени“ или за „каменни реки“, са всъщност мегалити, пише Георги Велев в книгата си „Непрочетената „Илиада“, представена за първи път снощи.

Витошката мегалитна композиция е чудовищно сложна поради съвършената точност в отбелязването на отделните моменти в движението както на Слънцето, така и на планетите от Слънчевата система, а и на звездите, смята авторът.
Продължете да четете Защо дори Аристотел и Софокъл споменават Витоша

Златни дарове и въоръжение на тракийски династ е съкровището от Големаните

 139_golemani-1.jpg

Находката стои заключена в банков трезор заради неоценимата й стойност

От 1000 предмета е съставено тракийското съкровище от село Големаните, разкрито от Иван Църов през 1991 г. И до днес това погребение остава най-атрактивната находка на археолога, който е директор на Регионалния исторически музей.
Огромно количество златни предмети, въоръжение и съдове съдържа съкровището, което стои заключено в банков трезор заради неоценимата му стойност. Показвано е само веднъж – през 1996 г., в целият му блясък и възстановена естествена среда. От тогава до днес в изложби са участвали отделни предмети. Миналата година за последен път бяха извадени най-красивите тракийски златни накити и част от предметите. Изложбата съпътства представянето на книгата на Иван Църов „Траките край Атрюс”, която представлява цялостната научна публикация на погребението. „Изключително скъпо е да бъде експонирано цялото погребение. Само пеликето на световния пазар днес струва около 18 000 евро, а съкровището има неизброимо количество изключително ценни предмети”, признава Иван Църов. Продължете да четете Златни дарове и въоръжение на тракийски династ е съкровището от Големаните

Бумерангът на траките

arh1.jpg

Или как се доубива елен с гръцка заешка тояга.
В дясната си ръка мъжът държи метателно копие. Но какво носи в лявата?
Този въпрос провокира толкова разнобой от края на 2000-а, когато Георги Китов откри Александровската гробница с ловните сцени в нея, че може да влезе в „Гинес“ . Защото за оръжията на траките се знаеше доста, но дотогава никой не беше забелязал сред тях подобие на късото криво нещо с пъпки (възли).
Самият откривател предположи, че ловецът от фриза в гробницата край хасковското село Александрово носи косер или крив боен нож – махайра. Покрай любимата си теза за орфизма проф. Александър Фол оспори, че по-скоро е сърп, „един от типичните менадски инструменти“. Продължете да четете Бумерангът на траките

ТРАКИЙСКИТЕ МОГИЛИ, СВЕТИЛИЩА И ХРАМОВЕ-1 част

 157_img_1762.jpg

д-р Дориян Александров
историческо дружество „Българска Орда – 1938”

Тракийските гробници и храмове са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура в Тракия от Античността. Почти всички те се намират засипани в надгробни могили и по този начин са били съхранени до днес (10). На територията на България има над 60 хиляди такива тракийски могили, от които са проучени едва около 1000. Аналогични на тракийските могили и гробници се откриват също в Северното Причерноморие, край Кавказ, в Мала Азия и Средна Азия. Най-голямо струпване обаче имаме в България, което показва къде е центъра на тази култура.
Независимо, че една част от тези гробници са ограбени (както в миналото, така и днес) от иманяри и мародери, все още в тракийските могили се крият много тайни и в тях се съдържат несметни съкровища, които чакат своя час и звездни мигове за откривателите и науката.
Доказват го такива открития като Казанлъшката гробница, гробницата в Мезек (могилата “Мал-тепе”), гробницата при Свещари, гробницата в “Долината на царете” (Казанлък), гробниците в Старосел, Александрово и десетки още други уникални обекти. Продължете да четете ТРАКИЙСКИТЕ МОГИЛИ, СВЕТИЛИЩА И ХРАМОВЕ-1 част

Поява и употреба на тухлата като строителен материал у траките в края на IV и началото на III в. пр. н. Ера

 p1090368.JPG

Когато се разглежда в литературата появата на тухлата като строителен материал или изобщо появата и развитието на тухлената архитектура, този въпрос обикновено се свързва и преплита с въпроса за появата на кирпича и използването му в строителството.Кирпичът и тухлата се схващат в повечето случаи само като две разновидности на един и същи продукт, изготвен чрез формуване на тесто от глинена пръст, който обаче може да бъде използван като строителен материал или след като бъде изсушен на слънце, или изпечен на огън.
Исторически погледнато, кирпичът и тухлата имат различен път на развитие.По-късното разпространение в някои райони на тухлата като строителен материал се предизвиква от появата на нови строителни форми, от нуждата да се разрешат все по-нови и по-сложни архитектурни задачи.
В това отношение откриването на значителен тухлен материал и на някои тухлени постройки при разкопките на античната гробница при Казанлък и по-късно на тракийския град Севтополис и неговия некропол при с.Копринка(Казанлъшко), добива особено значение, още повече че този материал произхожда от обекти които могат да се датират сравнително точно в края на IV в. до края на III в. пр. н. е.
Продължете да четете Поява и употреба на тухлата като строителен материал у траките в края на IV и началото на III в. пр. н. Ера

Тракийските колесници – от семплите модели до разкоша

 vignatov1_big.jpg

Археологът Веселин Игнатов от Историческия музей в Нова Загора е известен като експерт по античните колесници у нас. Всъщност, интересът му към старинните возила се ражда след иманярските набези в района, богат на археологически паметници. В стремежа си да изкопаят атрактивни предмети, иманярите разрушават ценни за науката и културното ни наследство aртефакти. Какво може да ни разкаже една добре запазена колесница, положена край гроба на богат тракийски аристократ? Много неща, отбелязва Веселин Игнатов – за самия погребален обред и вярванията на траките за отвъдното, за конструктивните умения на своите създатели, за изкуството, с което са изработени украсите в дизайна на някогашните превозни средства.
Продължете да четете Тракийските колесници – от семплите модели до разкоша

Тракиецът срещу глигана (2

 _7f40e948cb82bbc75dfb93f4302ebbc9_1251458784.jpg

Зад ездача се вижда в същата посока и друг пешеходец. Той е с познатата дреха, сега червена с една бяла лента над кръста и две под него. Главата му е в профил, има къса черна коса. Дясната ръка е вдигната високо горе и носи копие, чийто връх сочи гърба на коня пред него. В лявата пешакът държи оръжие, което наподобява кука или косер. Конникът стиска с лявата си ръка поводите, а с дясната – копие. Изпод лявата се вижда да излиза ножница на меч. Прическата на мъжа е по-дълга, отколкото при другите, правите й кичури се развяват зад тила. Младежът е облечен в дреха като тази на пешака зад него, но обратно оцветена – бяла с червени, по същия начин разположени ленти. Под нея се вижда друга бяла дреха с дълги ръкави. Краката му изглеждат голи, но са много светли, което ни кара да се запитаме дали художникът не е имал предвид някакви жълто-кафяви, впити панталони, подобни на ренесансовите мъжки чорапогащи (художникът Ангел Ангелов бе изказал хипотезата, че тракийските дрехи остават в традициите на вековете). Обувките са червени. Конят е точно като останалите, но сиво-бял. Седлото е червено, без допълнителни украси. Ремъците по главата са кафяви, а апликациите към тях керемиденочервени, което вероятно е трябвало да внуши, че са изработени от бронз.
Продължете да четете Тракиецът срещу глигана (2

Тракиецът срещу глигана (1)

 _59465a89e9dff3a15155f781fe934b85_1251458905.jpg

От запазените хроники и чрез описаното от пътешествениците се разбира, че траките отглеждали огромни стада овце, говеда, свине, кози, коне. Затова Омир определя земята им като „майка на овцете“ /Ил. XI, 222/ и на „влеконоги говеда“, а хората в Тракия -„коневъдци“.

Конете били добре стопанисвани и адаптирани към бита животни, траките имали навици и познание да ги приобщават към житейската си практика, да си служат добре с тях, да си създават емоционални вълнения. . Затова и драматурзите Есхил и Софокъл говорят за „конелюбивите траки“, а Омир сътворява образа на тракийския цар Резос с особен трепет чрез най-първото впечатление, което предизвикват конете му: „Неговите коне са най-хубавите и най-едрите, по-бели от сняг, по-бързоноги от вихър“.
Продължете да четете Тракиецът срещу глигана (1)

Замък на тракийски владетел разкри Даниела Агре.

image_160885_5.jpgДаниела Агре разказва, че скалата е била нарочно издялана, за да легнат на нея гранитните блокове на градежа.

Близо 1400 г. преди в Западна Европа да се появят първите замъци, един тракийски владетел си построява дом-крепост. Вдига го сред дъбрава на труднодостъпен рид в Средна гора между днешните Копривщица и Стрелча. Сега местността я наричат Смиловене.

Укрепената резиденция е с площ над 200 кв.м и е на поне 2 етажа. Строена е през втората четвърт или средата на IV век пр. Хр.

„Това е много сложно и изключително скъпо съоръжение. Собственикът му трябва да е имал огромни средства и голяма власт, с които да мотивира хората да му го издигнат. А архитектът, който го е планирал, явно е бил виртуоз“, казва археоложката от НАИМ към БАН Даниела Агре, която проучва обекта вече трети сезон.

Древногръцкият военачалник Ксенофонт първи съобщава за обичая на тракийските владетели да си строят укрепени дворци насред гората в планина. Нарича ги тюрзиси. Владетелите строили по няколко и отсядали в тях, докато обикаляли обширните си територии.

Досега у нас са открити 3 тюрзиса. Освен този над Стрелча Даниела Агре разкопава още един близо до с. Синеморец, но той е малко по-късен и е доста по-различен. Третият е проучен частично. Така че как е изглеждал характерният само за тракийските владетели тюрзис, може да се разбере в голяма степен единствено от разкопките в Смиловене.

„Това е най-масивният замък, откриван досега в България. На места укрепителната му стена е запазена до 6 метра височина. Зидовете й са дебели между 2,8 и 3 метра и са с 2 лица от много фино обработени гранитни блокове. Пълнежът между лицата е от ломени камъни, примесени с кал. Приложена е изключителна техника за оформянето на ръбовете на блоковете – те са така изпилени, че да пасват идеално. Всички редове са нивелирани домилиметър, при положение че теренът има сериозна денивелация. Градежът е сух. Гранитът за лицата на укреплението е местен, а къщата е строена от жълт пясъчник, какъвто в района няма. Носен е от най-малко 10 км.

Вътрешното разпределение на жилището много напомня на днешните копривщенски къщи – вторият етаж стъпва на дебелите зидове на първия. Но не може да се говори за приемственост в архитектурната традиция – съвпадението е на основата на функционалността. На първото ниво е имало широко отворено помещение, зад него друго, ползвано по-скоро за складиране на продукти. В него открихме отломки от големи съдове за зърно и течни храни. Двураменно каменно стълбище с площадка води към второто ниво, където вероятно помещенията са били повече. Масивни греди, обмазани с глина, са разделяли етажите. Сградата е имала двускатен покрив с дълга стряха. Дъждовната вода, която се е стичала по нея, се е събирала и отвеждала в нарочно вдълбан в гранитния блок дълбок улей. Той нарочно е издаден пред фасадата, за да отвежда водата далече от основите, та да не ги подкопава.

Вероятно входът е бил от юг или югозапад. Още не сме попаднали на него. Но открихме каменен блок с надпис на старогръцки.

Ясно се разчита ИТАМ. Ако отпред е имало още две букви, може да е име. Но е много вероятно това да е краят на пожелателен текст в смисъл „собственикът да благоденства“. Каменният блок с надписа е бил поставен като фронтон на входа на къщата.

Масивността и импозантността на градежа са нарочно търсени. Те са проява на помпозност и заявка за големи възможности. Целта е дворецът да впечатлява и да всява респект“, разказва Даниела Агре.

Зам.-ръководителят на екипа Деян Дичев е впечатлен от фортификацията. „Тюрзисът е разположен на скален език, защитен от едната страна от дерето на реката, а от другата – от сипей. От две страни в гранитната скала, на която стъпва градежът, е издълбан ров. Така хем е осигуряван камък за стените, хем е подсилена фортификацията. От север има още една каменна стена. В затвореното пространство между двете сигурно са били стопанските сгради и оборите“, обяснява Дичев.

Според геодезиста инж. Атанас Каменаров, който е с екипа от началото на проучванията, тюрзисът е правен по проект, в който са предвидени и най-малките подробности: „Имало е предварителен план на обекта и той е бил изграждан по него. Дори канализацията е била предварително заложена в този проект. А такъв масивен градеж аз досега не съм виждал сред откритите в Българияот който и да е период. От техническа гледна точка такава дебела и здрава стена предполага висок градеж. Сградата е правена с много професионализъм и мерак, за да издържи векове.“

Но се случва така, че тюрзисът е обитаван съвсем кратко от този, който платил за изграждането му. Че собственикът му почти не е живял там, археолозите съдят по малкото количество висококачествена битова керамика, което се открива на обекта. Според Агре явно собственикът не е успял да му се порадва.

„Като се имапредвид, че всеки знатен трак е бил и воин, най-вероятно е загинал в битка. По времето, когато е строен тюрзисът, Филип Македонски предприема няколко похода по днешните български земи. Съвсем не е изключено да е паднал в сраженията с него. Почти не е вероятно да е станал жертва на местен конкурент, защото тракийските владетели се обединяват срещу Филип, временно загърбвайки враждите помежду си“, разказва археоложката.

Според нея семейството на владетеля напуска тюрзиса след смъртта му: „Неговият наследник не е продължил да живее на това място. Чак до римската епоха няма следи то да е обитавано.“

Кой обаче е този човек?

Даниела Агре смята, че знае отговора. Тръгва към него още през 1976 г.

Тогава е в екипа на археолога Георги Китов, който открива в близката до Стрелча Жаба могила импозантна куполна гробница. Гробната камера е ограбена още в древността. Намерени са съвсем малко костни останки от положения в нея. Но пред входа археолозите откриват пребогати погребални дарове -елитен ездитен кон, четирикола колесница с 4 впрегатни коня, сбруя със сребърни апликации, луксозни съдове, каменен барелеф на лъв.

„Гробницата в Жаба могила е от най-интересните, строени през IV век пр. Хр.. Още при откриването й с колегите започнахме да се питаме къде ли е живял човекът, положен в нея. Точно 30 г. след откритията в Жаба могила започнахме разкопките край Копривщица и, ето – смятам, че се трупат все повече потвърждения на хипотезата, че тюрзисът е домът на погребания в Жаба могила.

Укрепената резиденция и гробницата са строени по едно и също време в IV в. пр. Хр. Обработката на каменните блокове е еднаква, технологията на градежа – също“, въодушевена е Даниела Агре. Според нея собственикът на двете съоръжения е местен владетел в голямото царство на одрисите, което по онова време е в разцвета си (около 350 г.пр. Хр.). Владял е огромни територии в тази част на Средна гора – вероятно чак докъмСтаросел. Осигурявал е хора за армията на Одриското царство.

Имал е и собствена гвардия. В двореца е живял със семейството си, в съседство са били жилищата на най-приближените му. Село на около 3 км от тюрзиса е имало задължението да ги обслужва. Може би богатството, което е натрупал, е свързано с рудодобива – в района има много рудници, експлоатирани през онази епоха. Контролирал е дърводобива и земеделието в района. А минаващата през равнината река Медедере е златоносна.

Със смъртта на владетеля и напускането на неговото семейство животът в тюрзиса прекъсва чак до II век сл. Хр. Градежът обаче се държи. Къщата, все още доста добре запазена, е използвана пак като частна резиденция. В продължение на поне 150 г. на мястото кипи живот. Даже някой от обитателите загубва спестяванията си в сребърни монети.

Археолозите са открили доста на едно място. От римската епоха са.

През IV в. сл. Хр. (по времето на Константин Велики) там се заселват явно доста по-бедни хора. Те използват оцелелите масивни стени да строят заслони, докато мият злато в река Медедере. Екипът на Даниела Агре попада на характерните за златодобива съдове от онова време. Вече три лета археолозите водят битка с жегата и пораженията, нанесени от иманярите, за да излезе на бял свят най-големият тракийски замък, откриван досега у нас. Да се стигне до обекта, е истинско приключение. Ако все пак е възможно, то е благодарение на пътя и джипката, подарени от „Геотехмин“ АД и „Елаците мед“. Компаниите изцяло осигуряват средствата за проучванията. Голяма е помощта и на Искра Шипева – шеф на Дирекцията на музеите в Копривщица, и на целия й колектив, които даже работят на обекта. Здраво рамо дава и кметът на община Копривщица Любомир Цеков. Сега на археолозите им предстои следващата битка – да намерят пари за инфраструктурата, реставрацията и консервацията на обекта. Екипът даже мечтае за пълната му реконструкция.

На ход е държавата.http://www.24chasa.bg/