Проф. дин Николай Овчаров
По време на тазгодишната кампания той успя да разкрие неизвестна по-рано порта, намираща се на югозападната тераса на хълма. Преди разкопките на това място е личала само висока 4-5 м могила. Постепенно под кирките на работниците се оформя входното съоръжение, откъдето по изсечени в скалите стъпала се слизало към околните квартали. Тук стената на крепостта е дебела 2,7-2,8 м и е изградена много прецизно с две лица от обработени плочи. Вътрешността е запълнена от ломени речни камъни, споени с обилно количество хоросан.
Някога над портата се е извисявала стражева кула, висока до 15-18 м. Сега в най-запазения участък на прохода зидовете са оцелели до 3 м. Той е застлан с калдъръм, който от вътрешната страна преминава в широка и водеща към центъра на крепостта улица. По средата му е оформен канал, откъдето дъждовната вода се е оттичала по склона. Два каменни отстъпа подсказват, че входът се е затварял с двукрила врата от масивни дървени греди. Изкачването към бойната пътека на крепостната стена пък е ставало по стълбище с оцелели днес девет стъпала. На същото място оградният зид е съхранен до 3,5 м, което е един от най-запазените участъци от цялото укрепление.
При разкопките археологът попада на множество любопитни находки – конски подкови, шпори, метална тока с глава на пантера, позлатена коланна апликация. Много интересна е фигурката от моржова или слонова кост, използвана при игра на шах. От гледна точка на историята обаче най-важно е малкото съкровище от 30 медни и посребрени монети, скрито в издълбан в основите на стената тайник. Продължете да четете Трапезица бранела проходите в Балкана
