Величествените развалини на римския и византийски град УЛПИЯ ЕСКУС се намират в северозападната част на с. Гиген, Плевенски окръг, на 5 км южно от вливането на р. Искър /в античността р. Ескус -тракийско име/ в Дунав. Той възникнал като индивидуално селище покрай лагера на IV Скитски и V Македонски легион още в началото на I в. /управлението на Август/, в съседство с тракийско селище от къснобронзовата и ранната желязна епоха, което трябва да се локализира северно от римския град. Географът Клавдий Птоломей /II в./ нарича града „Ескус на трибалите“.

Ескус бележи икономически и културен разцвет през ІІ и началото на III в. При Антонините и Северите, прекъснат от многобройните нашествия на племена от север през Дунав, между коитo готите. Нов подем градът бележи по Времето на Константин Велики, когато бил построен каменен мост на р. Дунав между Ескус и Сукидава /дн. с. Челей до гр. Коравия в Румъния/. Ескус станал жертва на хунските нашествия през първата половина и особено около средата на V в. При император Юстиниан Велики /527-565/ били възстановени крепостните му стени. След това не се споменава в писмените извори. Градът бил разрушен от аварите през последната четвърт на VI в. /585 г./, когато пострадали множество градове, военни лагери и селища в дн. Северна България. След едно прекъсване от няколко века върху развалините на Ескус през Х век било построено селище, което просъществувало чак до XIV в. За първи път развалините при с. Гиген били свързани с античния град Ескус едва в края на XVII в. от италианския Военен инженер граф Луиджи Марсили въз основа на името на града и на сведенията на римските историци.
Продължете да четете Улпия Ескус →

Река Искър се влива в Дунав недалеч от днешното село Гиген, област Плевен. През античността я наричали Ескус (Oescus), което на езика на тамошните траки вероятно означавало „вода“. Тук случайно са намирани в недалечното минало находки от къснобронзовата (ХIII-ХI в.) и желязната епоха (Х-VI в.). Географът Клавдий Птолемей от Александрия в Египет пише, че мястото било обитавано от племето трибали, което е сред най-многобройните в областта Мизия.
–
Главното селище се наричало Ескус на трибалите (Oescus Triballorum). То се намирало сред плодородна земя, която обаче през пролетните месеци често била заливана от Дунав. Лятото било топло. През хладните месеци духали пронизващи северни ветрове, а есенните утрини били винаги мъгливи.
През първите години на първото столетие след Христа римската войска превърнала постепенно Мизия в зона на постоянна окупация. Така през 9 г. в Ескус бил настанен V Македонски легион. Той носел прозвището от името на провинция Македония, защото там бил попълнен с голям контингент новобранци.
През 1986 г. пред стопанския двор на с. Гиген случайно бе намерен при строителни работи един надгробен паметник. Покойният е някой си Луциус Фрейус Фаустус, който бил ликса на V Македонски легиион. Това е едва четвъртият надпис за човек с такава професия в цялата Римска империя. Продължете да четете Величието на Улпия Ескус →

GPS: 43°42’37.15″N,24°27’58.33″E    копирайте тези координати в Гугъл ърт 

или кликнете направо върху Гугъл ърт файла: ulpiaexus.kmz

Римският и ранновизантийският град Ескус е разположен в местността Градището, край с. Гиген, Плевенско. Градът е изграден върху плато с неправилна петоъгълна форма, което в южната си част е по – високо. През Късната Античност, градът се разширява в източна посока, така общата му площ възлиза на 28 хектара.

През Античността, някои градове и военни лагери са наричани по името на близко течащата река. Според някои съвременни лингвисти думата има дако – мизийски произход, но повечето от тях смятат, че на тракийски думата означава вода.
Продължете да четете Римският град Улпия Ескус →