Представете си да попаднете на писмени доказателства отпреди две хилядолетия, които разкриват не сухи исторически хроники, а личните драми и ежедневни вълнения на обикновените хора. Точно това представляват плочките от Виндоланда. Намерени съвсем случайно през 1973 година при разкопки на едноименната римска крепост във Великобритания, те и до днес държат титлата на едно от най-великите археологически открития на Острова. Проучванията в района не са спирали оттогава, а най-интересното е, че тези артефакти са по-стари дори от прочутия Адрианов вал.
До момента учените са успели да разчетат и реставрират близо 750 парчета, като лъвският пай от тях се пази в Британския музей.
Ако трябва да ги опишем модерно – това са били тогавашните пощенски картички. Правели ги от супер тънки слоеве дървесина (основно от местен смърч и дъб, дебели едва частица от милиметъра). Повърхността им е била специално обработвана, за да може мастилото да се плъзга гладко. Тези дървени листчета са служели за писма между римските легионери, техните съпруги, приятели и роднини. Повечето находки се датират някъде около I век от новата ера.
И докато много подобни римски селища отдавна са пусти и забравени, гарнизонът Виндоланда (заедно с близкия Карлайл) остава истинска златна мина за археолозите.
Повечето намерени писма са счупени на парчета и възстановяването им е адски пипкава работа. Но усилието си заслужава. Тези текстове не са писани от велики генерали или императори, а от „малките хора“. Говорим за лична кореспонденция между войници, техните семейства и приятели – понякога пращани до другия край на необятната Римска империя. Затова са толкова ценни: дават ни уникален поглед към бита от онова време.
В тях няма суха политика. Хората са споделяли ежедневни грижи, питали са близките си как са със здравето, а има дори и… покана за рожден ден. Разбира се, не липсват и официални записки. В някои от тях командирите на гарнизона буквално молят да им се доставят още провизии и вино във форта, или пък войници искат отпуск. Открита е дори бележка, адресирана директно до император Адриан, макар че едва ли някога е стигнала до него.
Всичко е писано на латински. Но не си представяйте перфектен класически език – в писмата гъмжи от правописни грешки, пунктуация почти липсва, а някои пасажи са направо неразбираеми. Едно от най-известните съобщения обаче е съвсем ясно: то е дело на Клаудия Севера (съпруга на местен командир) и датира от около 100 г. сл. Хр.
Освен самите плочки, на мястото са изкопани и стотици римски каламуси (писалки). Те са били изработени от желязо, често брандирани от местния ковач, и са се монтирали към куха дървена дръжка. Самото мастило е било смес от въглерод и арабска гума. Днес то е напълно невидимо за простото око, затова учените използват инфрачервена светлина, за да извадят буквите на повърхността.
До момента от Виндоланда са извадени над 1300 дървени фрагмента, а земята продължава да ражда нови. През лятото на 2017 г. екипът попадна на нов архив от 25 изключително крехки парчета, изхвърлени на боклука в края на I век, които все още се дешифрират. Цяло чудо е, че тези дървени писма са оцелели до днес – спасила ги е специфичната анаеробна (безкислородна) и влажна почва в района. Само през последните години списъкът с находки набъбна с още 75 нови плочки.
