Търсенето на самородно злато с металдетектор е едно от най-увлекателните хобита в света на металдетектинга – съчетава наука, търпение и усещането, че всеки следващ сигнал може да е находка с истинска стойност. За разлика от класическото „монетотърсене“ обаче, при златото условията са доста по-взискателни: самородните зрънца често са дребни, почвата в златоносните райони е силно минерализирана, а самите места за търсене – реки, дерета, стари разсипища – създават допълнителни предизвикателства пред техниката. Затова изборът на подходящ детектор е решаващ и заслужава повече внимание, отколкото при обикновена битова употреба.

VLF или Pulse Induction – кой тип детектор да изберете

Двете основни технологии на пазара работят по коренно различен начин и всяка има своето място при търсенето на злато.

VLF детекторите (детектори с много ниска честота) са по-достъпният и по-разпространен вариант. Те предлагат дискриминация на металите, изобразяване на целта на дисплея и добра чувствителност към дребни находки в относително спокойна почва. Слабостта им е именно в силно минерализирани терени – там фоновият шум от почвата може да „заглуши“ сигнала от малко зрънце злато.

Pulse Induction (PI) детекторите работят с електрически импулси, които проникват по-дълбоко и на практика игнорират минерализацията на почвата. Затова са предпочитани от сериозните златотърсачи в силно „гореща“ почва – червеникава глина, вулканични и желязо-съдържащи терени. Компромисът е, че повечето PI модели имат слаба или никаква дискриминация, което означава повече изкопани железни отпадъци.

Практическото правило: ако районът, в който ще търсите, има умерена минерализация, добър VLF детектор с висока честота е напълно достатъчен и по-икономичен избор. При изключително „гореща“ почва (характерна за част от златоносните райони у нас) PI технологията си заслужава инвестицията.

Честота на детектора

Честотата определя доколко детекторът е чувствителен към дребни цели. За самородно злато, което често се среща като ситни люспи и зрънца от части от грама до няколко грама, се предпочитат по-високи честоти – обикновено в диапазона 15–50 kHz, като специализираните златотърсачни модели стигат и по-нависоко. По-ниските честоти (5–13 kHz) са по-подходящи за по-едри и по-дълбоко заровени метални предмети, но лесно пропускат финото злато.

Баланс на почвата (Ground Balance)

Това е може би най-важната функция за всеки, който търси злато. Балансът на почвата позволява на детектора да „игнорира“ минералния сигнал от самата почва и да реагира само на метал. Среща се в три варианта:

• Ръчен баланс – настройва се от потребителя и дава най-голяма точност, но изисква опит
• Автоматичен баланс – удобен за начинаещи, детекторът се самонастройва бързо
• Проследяващ (tracking) баланс – непрекъснато се адаптира по време на самото търсене, полезен при силно променлива минерализация на терена

Ако тепърва навлизате в темата, автоматичният или проследяващият баланс ще ви спестят много главоболия.

Размер и форма на търсещата бобина

Бобината влияе пряко върху дълбочината, чувствителността и удобството на работа:

• По-малки бобини – по-добра чувствителност към дребни зрънца и по-лесна работа в терен с много отпадъци (гвоздеи, капачки, метални остатъци)
• По-големи бобини – по-голяма дълбочина на откриване и по-бързо претърсване на обширна площ, но с известна загуба на чувствителност към най-дребните находки

Много производители предлагат сменяеми бобини, което е добро решение, ако смятате да търсите и в разчистени, и в „замърсени“ от отпадъци участъци.

Дискриминация и чувствителност

Дискриминацията помага да пропускате очевидни отпадъци – гвоздеи, капачки, парчета алуминий. При търсенето на самородно злато обаче трябва да се внимава: дребното и по-дълбоко заровено злато понякога дава слаб и „съмнителен“ сигнал, много близък до този на нежелани цели. Затова опитните търсачи препоръчват да се изкопава всеки съмнителен сигнал, вместо да разчитате изцяло на дискриминацията – особено в райони с доказано присъствие на злато.

Терен и условия на работа

Мястото, където ще търсите, също определя избора:

• Минерализирани и „горещи“ почви – изискват стабилен баланс на почвата и/или PI технология
• Реки, дерета и мокри участъци – нужен е водоустойчив или напълно потопяем детектор (поне бобината, а при по-сериозно навлизане във водата – цялостно водоустойчиво устройство)
• Сухи корита и разсипища – тук е добре детекторът да е лек, тъй като търсенето често включва часове ходене и навеждане
• Райони с много метален отпадък – по-малка бобина и добра дискриминация ще спестят много излишно копане

Практически съвети при избор

• Определете бюджета си реалистично – добър входно ниво VLF детектор за злато е напълно достатъчен за начало и за повечето терени у нас; PI технологията е инвестиция, която си заслужава едва когато вече сте наясно, че ще търсите системно в силно минерализирани зони
• Тегло и ергономичност – при часове търсене в пресечен терен леката конструкция има значение не по-малко от техническите характеристики
• Слушалки – почти задължителен аксесоар при златотърсене, тъй като позволяват да доловите и най-слабите, „несигурни“ сигнали, които при звук от външен говорител лесно биха се пропуснали
• Обучение и практика – никой детектор, колкото и добър, не замества времето, прекарано в опознаване на неговите звукови сигнали и настройки на конкретния терен. Полезно е и присъединяването към клуб или общност на златотърсачи, където се споделя реален опит от терена

Заключение

Няма един-единствен „най-добър“ детектор за самородно злато – изборът зависи от терена, бюджета и опита на търсача. За начало в райони с умерена минерализация добър VLF детектор с висока честота и надежден баланс на почвата ще свърши отлична работа. За сериозно навлизане в силно минерализирани и „горещи“ терени си заслужава да се обмисли инвестиция в Pulse Induction технология. Във всички случаи – добрата подготовка, познаването на терена и търпението остават също толкова важни, колкото и самата техника.

Определяне на местата с висока концентрация на злато

Тази статия е много полезна за начинаещите, които тепърва започват да се занимават с това прекрасно хоби. Преди да се пристъпи към промиването или търсенето с металдетектор на златоносните наноси и извличане на златните частици, е необходимо да се определят местата с най-висока концентрация на злато. Златото е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти по тежко от всичкия материал намиращ се в коритото на реката. Най-надеждни са преките геоложки и геоморфоложки признаци при определяне потенциалната златоносност на разсипите. Въз основа на преките признаци се прави предварително опробване,което има напълно информативен характер и цели да покаже по принцип, дали има присъствие на злато. Ако се уловят златинки, по тяхната форма и размери може да се оцени продължителността им на пренасяне. Продължете да четете Търсене на самородно злато по коритото на реката →

Това е една статия , придружена с един великолепен филм по темата за древни светилища, рударство и шарпани, които ще ви завладеят с много приключенски дух. Надявам се да ви хареса особено филма който направихме с екипа на предаването Дестинация БГ. Приятно четени и гледане на филма.

Източните Родопи са осеяни от множество древни скални светилища и рудници за извличане и преработка на благородни метали,основно самородно злато. Древните траки които са били езичници са издигали камъните в култ и винаги такива скални светилища са били правени на високи места където според техните вярвания скалите трябвало да сочат на изток. По този начин сутрин когато изгрее слънцето ,то трябвало първо да огрее камъка и по този начин според техните вярвания е оплождало майката земя. На много от тези скални светилища има направени вдлъбнати нишши намиращи се в самите скали които все още не са изучени достатъчно добре от учените. Има различни хипотези за тях, че са били направени за поставяне на урни на починалите фамилни семейства, пчелни кошери за събиране на мед/подобни има открити в Унгария/, другата хипотеза е, че това са били древни тракийски карти които показват къде в дадения район се намират антични рударски рудници за извличане на материал за преработка . Другите интересни и загадъчни неща са така наречените шарапани. Шарапаните са скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Обяснението е, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Хипотезите относно тези шарапани са две ,едната е че виното правено там е исползвано за гадаене от жреците обитавали тези светилища, и след като се запалва виното по височината на пламъка се е определяло всичко за което е било нужно относно гадаеното, а това е било при тръгване на поход за война, отиване на лов, отиване за риба и други неща. За всяко нещо което траките са правили са се допитвали до жреците които са гадаели по този начин. Другата хипотеза, е че тези шарапани са били исползвани за преработка на материял от древните рудници които съществуват в близост то тези светилища. Тъй като знаем че самородното злато е 19 пъти по тежко от водата и 7 пъти е по тежко от материяла посредством пускане на вода по направените искуствени улеи свързващи отделните шарпани една с друга тежкия материял остава на дъното и след това е било извличано самородното злато. То е било използвано за напарава на различни предмети и монети. При проведените обиколки се установи че на много места където има такива скални светилища се намират древни рударски мини и древни рударски селища. Почти всички реки които се намират около тях са златоносни. Филма който ще видите се отнася до село Лисиците намиращо се до гр. Кърджали, и единствената връзка с него е като се мине по въжен мост над яз. Студен кладенец. Пожелавам ви приятно гледане и се надявам филма да ви хареса.