Всички публикации от legendary_legion

Текето на черните брястове – Църквата и манастирският комплекс “Караач” край Варна са феномен на средновековната българска архитектура

Диана Иванова, Дневник

Едно от най- ценните открития досега при археологическите проучвания в местността Теке Караач край Варна е бронзов кръст от Х в. На него е изобразено разпятието на Исус Христос, а от четирите страни на кръста по всяка вероятност са четиримата евангелисти, чийто изображения са доста изтритиПреди повече от 100 години чешкият учен Карел Шкорпил попада на останките на великолепна църква и манастирски комплекс над сегашният варненски квартал „Възраждане“ и село Каменар (бивше Голяма Франга). Манастирът, наречен „Теке Караач“ (Текето на черните брястове) вече се предполага, че е създаден в края на ІХ и началото на Х век и е обитаван до ХVІІІ век.

За първи път Шкорпил обявява предположението, че ктитор на светата обител е свети княз Борис Покръстител на българите. Повод за това му дава откритият оловен печат, на който археологът разпознал лика на Михаил-Борис, както и старобългарски надписи. Хипотезата изглеждала вероятна заради огромната загриженост на княза за приобщаването на средновековния българин към тогавашната европейска култура. Показателно за неговите усилия са осеяната с манастири територия, привличането на Кирило-Методиевите ученици и техните последователи и широката просветителска дейност след покръстването в 865 г.

Ето как описва местността Теке Каарач Карел Шкорпил, когато я вижда за първи път: „Оставаме учудени от гледката, която се открива оттука. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност! Тъкмо насреща, зад езерото, се намира под върха Джанавар старохристиянската светиня от времето на Константин Велики.“

Легенди

За брястовете, които са кръстници на местността, има няколко предания. Едното е, че на текето дошли няколко дервиши. Те седнали до началото на намиращия се там избор. След като си починали, забили тоягите си в земята и заминали. От тях на мястото израснали брястовете. Има и друго поверие, запазено и до днес в християнското население. Икона на Св. Богородица хвръкнала и се заклещила между клоните на голям бряст.

Събрали се вярващи от цялата околия, за да я занесат в града. Докарана била каруцата на един християнин. Сложили иконата в колата, но от тежестта й тя не могла да помръдне от мястото си. Опитали хората с друга кола. Случило се същото. Първите мъже на града се събрали, за да решат какво да направят. Повикали един млад и праведен турчин. Той дошъл с кола, в която били впрегнати млади волове. И чудото станало!

Колата тръгнала към града. Много народ следвал шествието с благословение. Като колата спряла на едно широко празно място, това било знак, че иконата желаела да остане там. Именно там построили черквата „Св. Богородица (Панагия)“. И до днес всяка година на 15 август, деня на Успение Богородично, в местността Караач теке се прави събор, посветен на Божията майка.

Брънка от Варненската огърлица

Интензивната археологическа работа по манастирския комплекс „Теке Караач“ започва преди 12 години. Научен ръководител на разкопките е проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, директор на катедра „Археология“ във Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“. Негови заместници са н.с. д-р Валентин Плетньов, директор на Регионалния исторически музей – Варна, и гл.ас. д-р Росина Костова от ВТУ. Според проф. Попконстантинов, ако трябва да се говори за феномен в средновековната българска архитектура, комплексът, който се проучва, респектира с размерите и с плановата си схема.

Тя няма паралел нито в българската, нито във византийската архитектура. Ученият смята, че с нейното изследване ще се изяснят редица въпроси, свързани с манастирската и с цялостната ни средновековна архитектура. Проф. Георгиос Веленис от Солунския университет „Аристотел“ заявява, че не познава такава сграда нито в старобългарската, нито във византийската строителна традиция. С работата върху комплекса и изясняването на функциите на „Теке Караач“ нещата стават още по- интересни.

Манастирът се включва в т.нар. Варненска огърлица . В нея влизат Варненският некропол, Аладжа манастир, манастирът в село Равна, Провадийско. Предизвикателство за археологическия екип се оказва и откритият преди около 90 години оловен печат на свети княз Борис I. Той е от ранния вид печати, датиран от 899 г. Тогава князът напуска престола и се замонашва, предоставяйки престола на своя син Владимир Расате.

Проучването на манастира започва в края на миналия век, някъде около 1899, със съвсем скромни средства. Идеята на Шкорпил за големи разкопки обаче не се осъществява, въпреки че тогавашното правителство на Стамболийски взема мерки за отчуждаване на тези земи – 3 лозя, които са били предоставени на варненското археологическо дружество за ползване за вечни времена.

Архитектурата

Последната експедиция успява да разкрие нови факти от историята на древния манастир. Разположен върху площ от почти 10 дка, той е една от най-големите сгради от времето на Първото българско царство. Ансамбълът е изграден на равна тераса по северния склон на Франгенското плато. Археолозите смятат, че той има връзка с няколко важни старобългарски селища и некрополи, които се намират в района на новите квартали на съвременна Варна и са разкопани. Проучванията показват, че манастирът е бил създаден по предварителен план.

И през тази година студенти от Великотърновския и Варненския свободен университет ще продължат археологически разкопки в местността Теке Караач край Варна. С всеки извозен пласт камъни и пръст манастирът разкрива целия си облик.

В центъра на обширен двор е издигната голяма катедрална църква от т.нар. атонски тип. Храмът притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Край нея се развиват верижни помещения, строени с мекия и податлив на обработка варовиков камък бигор. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторния двор.

Най-важна се оказва сграда с внушителните размери 35 на 10 м. Вътрешността й е разчленена от напречни зидове на 12 симетрично разположени помещения. Масивните стени дават основание на учените да предположат, че сградата е била засводена и е имала втори етаж. През 2005 г. са разкрити два от рухналите сводове, което потвърждава хипотезата им. Както останалите помещения, постройката е изпълнена в т.нар. смесен градеж, познат от античната епоха – 3-4 реда тухли и 4-5 реда камъни последователни редове от тухли и камък. Проф. Попконстантинов посочва, че за такъв строеж са били необходими огромни средства. Подобна техника е била използвана и при строителството на Голямата базилика в Плиска – факт, който подсказва, че начинът на градеж не е изолиран и не е характерен само за античния период.

Находките

Подобно на манастира в Равна при разкопките са открити над 30 железни стилуси (писала) и множество бронзови закопчалки за книги. Казимир Попконстантинов е сигурен, че екипът му е попаднал на манастирския скрипториум. Той е с дължина от 40 метра и ширина 10 метра, разделен с големи коридори. Заедно с него в огромната сграда са се помещавали библиотеката и училището. Помещението бързо става тясно за мащабната просветителска дейност, извършвана в манастира.

Тогава то е разширено на юг, като е добавена нова пристройка. Това е допълнително доказателство, че целта на строителите от втората половина на IХ в. е била да се изгради център за разпространение на новата вяра сред морето от езичници. Белег за интензивния живот в манастира е и откритата рисувана и релефна керамика от бяла глина. Част от съдовете са внос от Византия, а други са в стила на „преславската рисувана керамика“ от края на IХ и началото на Х в. Разцветът неочаквано прекъсва в последните десетилетия на Х в. Първоначално учените работят по хипотезата за насилствено разрушение. По-късно се разбира, че обителта е унищожена от свлачище – актуален проблем и до днес за Варненския край.

По-късно в изоставените руини израства селище. Новите обитатели се нанасят направо във вътрешността или пък строят непретенциозни каменни жилища и землянки край тях. Следи от човешко присъствие се запазват чак до ХVI-ХVII в., когато хората окончателно напускат района на някога бляскавия манастир.

Сега археолозите проучват все още горните пластове (ХIII-ХIV в.). Неотдавна бяха открити два нагръдни кръста и няколко монети, предимно от Второто българско царство, традиционна керамика, амфори, характерни за Х в., детски гроб. Както и в предишни години, при разкопките ще се стигне постепенно до най-дълбоките пластове от IХ в. – времето на княз Борис. Учените се надяват да стигнат до сгради-доказателства, които да потвърдят тезата им, че той е бил ктитор на манастира. Според археолозите обаче изненадите обикновено идват в последните дни от разкопките и все още не се знае какво ще се случи до техния край. Работата продължава. Но когато приключи, по всяка вероятност комплексът ще се превърне е една от най- впечатляващите туристически атракции у нас.

Тракийски град Хелис

image_2941.jpegСъс заселването на тракийските племена гети през ранножелязната епоха районьт се превръща в политически, културен и религиозен център, който започва да се изгражда от началото на I хил.пр.н.е. / IX – VIII в. и достига най-висока точка на развитие през елинистическата епоха /IV – III в пр.н.е./.

с. Свещари Разградско. Първите следи от човешки живот по тези места са от края на каменната и началото на каменно-медната епоха. Със заселването на тракийските племена гети през ранножелязната епоха районьт се превръща в политически, културен и религиозен център, който започва да се изгражда от началото на I хил.пр.н.е. / IX – VIII в. и достига най-висока точка на развитие през елинистическата епоха /IV – III в пр.н.е./. През този период завършва оформянето на средището включващо градски център, два могили и некропола и две светилища.

Фотограф: Иво Сотиров