С парченца антична мозайка започна сглобяването на информацията за загадъчна монументална сграда в рамките на обект Западна порта на Сердика
Условието на задачата е следното: открита е част от монументална сграда с мозайки между католическия храм „Св. Йосиф” и един от входовете за метростанция „Сердика”. Пита се къде да се копае, за да се разбере как е ориентирана и дали наистина е толкова голяма?

Трябва да има продължение някъде под паркинга на ул. „Георг Вашингтон”, прицелиха се археолозите от екипа на д-р Андрей Аладжов от НАИМ и д-р Илиана Борисова-Кацарова от СУ „Св. Климент Охридски” в началото на сезон 2013. И улучиха право в целта. Преди дни в сондажа им беше намерена многоцветна подова мозайка с геометрични мотиви – „близнак” на проучената миналата година на обекта Западна порта на Сердика. Цветовете са бяло, охра, зелено, светлосиво, тъмносиво и червено в няколко нюанса, а мотивите са геометрични. Дотук е сигурно, че реденето на миниатюрните правоъгълничета от различни породи камъни е станало някъде през IV век, но останалата информация ще трябва да се събира и подрежда търпеливо като в сложен пъзел.
„Добрата новина е, че собственикът на терена даде съгласие за археологическото проучване и нямаме проблеми с финансирането – то е по програма „Култура” на Столичната община – пояснява заместник-ръководителят на обекта Снежана Горянова от НАИМ. – Но имаме доста трудности от техническо естество. Масивната сграда с мозаечния под преминава под улица „Вашингтон” и заради инсталациите по нея не можем да кажем каква е степента на запазеност. В първоначалния си вид тя е имала фасада над 30 метра и доста се е доближавала до крепостната стена. А този район при Западната порта на Сердика е интензивно обитаван, правени са много преустройства, планировката е сменяна кардинално. Така че близо един до друг се наслагват зидове от различни периоди, минава и канализация, а ние се опитваме да запазим всичко и да продължаваме в дълбочина, докъдето е възможно.”

Над предназначението на монументалната сграда са умували още специалистите през 70-те, когато под ръководството на Магдалина Станчева са засекли координатите й, но са стигнали само до нивото от розов хоросан, на 50-ина см от подовите мозайки. Тогава постройката е била наречена условно „базиликата”. Днешните й проучватели предпочитат да не бързат с определенията и засега твърдо отказват да споменат думата „дворец”. „Дали сградата е била частна или обществена? И това не знаем. Не е изключено да е била свързана с базиликата, разкрита при разкопките по линията на метрото наблизо и да е в един комплекс с нея. До дъгата на абсидата има към 100 м”, добавя Снежана Горянова.
Щом е от четвърти век, значи сградата е строена по времето на император Константин Велики или на някой от неговите наследници. В границите на Сердика вече са откривани и други мозайки от този период: северозападно от Халите, под хотел „Рила”, в ранната черква „Света София”. Но новооткритата няма да остане без внимание, защото с все мистериозната монументална постройка влиза в рамките на проекта Западна порта, предвиждащ цялостна консервация, реставрация и експониране.

За три археологически сезона там са разкрити 3 нива на декуманус максимус, главната улица в посока изток-запад. Установени са и няколко етапа в строителството на крепостната стена. В края на ІІІ – началото на ІV в. тя е била широка 2.70 м, а през V–VІ в. е удебелена с нов тухлен пояс и има защо: хунската експанзия бележи началото на неспокойни времена за защитниците на Сердика. По същото време са построени петоъгълните фланкиращи кули, още една триъгълна и каменното стълбище. Археолозите са открили и следи от по-късно преграждане на прохода към Западната порта с преизползвани тухли, споени с глина и хоросан. Според тях „запушването” е от времето на император Флавий Август Фока. Източно от крепостната стена и северно от портата се проучва още една сграда, в чиито руини са открити интересни фрагменти от теракота от III – началото на IV век: олтар или едикула с форма на античен храм и с изображение на орел, кацнал върху шишарка.
В момента на Западната порта тече полева консервация на стените, за да може да презимуват и да дочакат в добър вид изготвянето на цялостния проект за консервация и реставрация. Датата за откриването на комплекса за туристи е още едно липсващо квадратче в пъзела. Но тук поне ситуацията не се усложнява от скитащи клошари – може би защото оградата е висока и няма удобни за завиване покривала като на зидовете под Ларгото.

Д-р Надежда Кирова-Йовчева, директор на Музея за история на София:

Пазим експонатите в басейна на банята

Госпожо Йовчева, тези дни археолозите откриха продължение на монументалната сграда с мозайки в рамките на обекта Западната порта на Сердика. Дали да се радваме, като виждаме как бяха зарязани зидовете под Ларгото след разкопките и от коя институция зависи покривалата там да се махнат?

– Не зависи от нас. Това са недвижими културни ценности национална категория – за тях по закон има грижа Министерството на културата. То два пъти проведе конкурс за изпълнител на проекта под Ларгото, който да доведе до завършек нещата там, но конкурсите и двата пъти се провалиха.

Разбрахте ли защо?

– Не са ни уведомявали официално, но стана ясно, че първия път е станала грешка в процедурата, а при втория опит единственият допуснат да даде оферта изпълнител е предложил по-висока цена от индикативната стойност. Сходна ситуация има и при нас, откриването на постоянната ни експозиция в сградата на Централна баня се бави заради обжалване на конкурсната процедура. Това обжалване мина през няколко инстанции, на които беше отхвърлено, но строителят още не може да си довърши работата. Някои зали са готови, други не са. Ние имахме готовност да отворим в края на 2013-а, но очевидно това няма да се случи. Да не говорим, че става дума за пари по оперативна програма 2007-2013-а, тоест те не могат да бъдат усвоявани догодина.

А междувременно къде съхранявате ценните експонати?

-Почти всичко е в така наречения мъжки басейн в банята. Има охрана, но иначе условията няма как да са по стандарт.

Имате и антични мозайки, те също ли са в басейна?

-Не, те са тежки и обемисти, едно време са ги слагали на бетонови основи. Държим ги в други хранилища в банята.

Кои са най-интересните сред тях?

– Сред нашите мозайки е единствената с изображение на човешко лице, открита в рамките на Сердика. Намерена е през 90-те години на миналия век при спасителни разкопки по време на ремонт на топлопроводи по ул. „Вашингтон”. Представлява част от персонификация на сезоните – по житните класове личи, че е намерено лятото. Бързали са, разкрита е малка част от помещението, затова и не са открити и другите годишни времена. Пазим също късноантична мозайка от IV век, открита в колонадата на вила с басейн в кв. „Филиповци”. За съжаление централното поле с риби и кораби се оказа почти напълно разрушено, но имаше запазени пана с геометрични мотиви, част от които вече сме изложили в представителната сграда на общината.

Когато все пак се сдобиете със сграда, ще поберете ли всичко важно от археологията в експозицията?

– За археология ще има отделена само една зала на партера, ние не можем и няма да опитваме да засенчваме Националния археологически музей. Пък и нашият акцент ще е София като столица. Предполагам, че на посетителите ще им е интересно да видят бюрото, подарено на Фердинанд от канцлера Бисмарк или часовника му от кралица Виктория, както и другите вещи на царската фамилия. За сватбената каляска на Фердинанд е отделена цяла зала. Макетите на конете със сбруята няма да са проблем, но самата каляска е сложна работа, засега е възстановена само капрата. За реставрацията на останалата част ще са необходими още около 60 000 лева, а и място, където да се работи. Ателиетата ни ще са в подземната част на банята, тоест пак трябва да чакаме строителите. Със сигурност и след като всичко стане готово, много неща ще останат в хранилищата, но пък по света се приема за нормално да се показват постоянно само около 10 процента от фондовете.

Мозайката на раздора

Една от най-красивите и най-ценни сердикийски мозайки от началото на IV век се пази от 100-тина години в Националния археологически институт с музей при БАН. Изградената от многоцветни камъчета и стъклена паста раннохристиянска представа за Рая с Дървото на живота и птиците, символи на непорочните човешки души, и в момента може да се види в експозицията на НАИМ. Но малцина знаят каква битка се разгоря за мозайката месеци преди откриването на подземния музей в „Света София”.
Екипът, който работеше по превръщането на катакомбите в място за културен туризъм, много държеше да експонира оригинала на място още преди да са завършили ремонтните дейности. Министерството на културата подкрепи идеята със спешна заповед, но НАИМ отказа да се подчини и да се раздели с мозайката.

На въпроса защо и днес ръководството дава същия отговор: тя очевидно е ценна, прекрасно е реставрирана и не заслужава да бъде подлагана на риск при преместване без предварително проучване дали условията на новото място отговарят на всички изисквания.

https://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=771&aid=17435