То се намира северно от тракийското светилище „Градище” в югозападните Родопи и носи името „Прав каминь”
Взехме това решение поради тогавашната невъзможност обектът да се охранява от набезите на иманярите, споделиха от сдружението. При нарасналата популярност на тракийското светилище „Градище” между селата Долно Дряново и Сатовча и работата на археолозите там ситуацията коренно се промени, вече има постоянна охрана в района и опасността от нанасяне на вреди е съществено по-малка.
Комплексът представлява мегалитно съоръжение от монолитни каменни блокове разположени в три обособени групи с ясна обредна цел.
Първата представлява Пе-образна конструкция от блокове, които образуват своеобразен свод и коридор. Той е правилно оформен, широк около 60 см и ориентиран по посока изток. Над него се намира покрив, върху който се откриват три кръгли вдлъбнатини, които представляват ями за приношения, известни в археологията като „шарапани”. Като преддверие към прохода е оформен коридор, ограничен от два високи блока, които оформят своеобразен път -„дромос”.
Преминавайки през първото съоръжение се излиза на каменна площадка с естествен насип от 30 см. хумус, образувал се вероятно след излизането на комплекса от употреба. Именно на нея, в ляво от първото съоръжение се намира висок, вероятно изправен с човешка сила блок с обща височина около 3.80 м. С право можем да го наречем „олтар” защото именно пред него и по самата му южна част се откриват видими, високи следи от обгаряния, в следствие от провеждани ритуали с огън или от приготвяне на жертвени животни в дар на божеството непосредствено пред самата скала.
Уникалното в случая е, че този блок е умишлено скулптиран във форма на човешка глава! Наподобени са очи и уста като за нос е използвана естествена извивка на скалата. Друга естествена извивка в горната част е оформена като шапка с „калцун” или „корбилос” и известна от времето на траките като фригийска шапка по името на тракийското племе фриги. В долната си част скалата е оформена прецизно като пиедестал. Изкуствената намеса върху нея се потвърждава от оскъдното количество скален лишей в местата където е работено защото той се възстановява изключително трудно след разрушаване на биологичната му среда. Този афинитет към човешко наподобяване (антропоморфност) вероятно ще се окажаe белег на мегалитната култура в Родопите и с право може да се определи като „култура с характер”!
Третият елемент е място, обградено от сходни по форма и големина каменни блокове, разположени в полукръг по посока на първите две съоръжения и спомага за образуването на затворена площадка. То вероятно е служело за приготвяне на даровете и провеждане на празненствата по случай успешния ритуал. Като цяло се забелязва ролята на камъкът като средство за опазване на Земята – майката Гея от жертвената кръв на животното. Тя като „компонент” е главното божество за всички индоевропеските народи в ранния стадий на техните вярвания. Нейното омърсяване било сигурен знак, че няма да достигнеш прераждане в отвъдното. Същата била ролята и на пречистващият огън при кремациите защото тялото се смятало за нечисто. Вероятно такава е и ролята на каменната площадка.
Предназначението на комплекса е ясно. Той представлява напълно завършен, уникален по своята категоричност на елементи, център за лечение на духа и тялото. Подобно разширение на функциите се налага поради факта, че в късната античност, а вероятно и по-рано, този тип „промушкалки”, както хората ги наричат, лекуват както страхове така и недъзи при хората. В случая обаче откриваме потвърждение за така популярните от времето на V– IV век пр. Хр. „очищения”, описвани многократно в античната гръцка литература. Те представлявали ритуал по пречистване на душата срещу заплащане в натура, посредством принасяне на жертвени животни или направо, чрез парични средства. Частична форма на така познатата ни индулгенция. Това е най-вероятната функция на този комплекс като се има предвид и близостта му с главното светилище на м.„Градище”, от което той вероятно е неделима част. Картината, която се налага сама е, че жреческото съсловие в негово лице е имало тук свой независим мощен икономически център. Той е бил основният инструмент за набавяне на средства, тъй като тези ритуали, подобно на днешните Гергьовден и Илинден, генерират огромно количество подаръци и парични средства. Ако го сравним с „промушкалката – Скрибина”, намираща на няколко километра източно и представляваща повече подобрено природно образувание, неговото старателното оформяне и подредба говори само по себе си за съществена му религиозна и социална роля. Тук е положен обществен, вероятно и платен труд при ясна организация и планиране.
Керамиката, която се открива след неизбежните набези на иманяри в границите на комплекса показва абсолютно сходство с археологическата картина от голямото светилище „Градище”, където работи екип на археоложката доц. д-р Анелия Божкова. Тя принадлежи на няколко епохи като най-ранната от тях е каменномедната от V хилядолетие преди Христа. С една дума – пред нас е съоръжение функционирало от близо 7 000 години! Следващите добре представени епохи са края на първият период на ранножелязната епоха, около VII в. пр. Хр., целият римотракийски период и времето на късната античност. Това съвсем не означава, че през останалите епохи то не е посещавано! Просто в определени времена поради различни събития то е изживявало пикове в посещенията и те се открояват най-значимо. Подобни причини могат да бъдат както литосферни промени така и големи миграционни процеси, повлияли значително на живота в югозападните Родопи. Така в ранножелязната епоха се наблюдава демографския бум, следствие на ранен интерес към рудодобива или от инфилтриране в планината на голяма бежанска вълна от равнинните части, причинена от преразпределяне на територии по протежение на егейския бряг. Това вероятно се случва и в VI век след Хр., добре представен с керамика от комплекса. Тогава е времето на нахлуването на славяните смолени в тези земи, което във всички случаи е станало, чрез военни действия. Тези събития повлияли пряко на психологическата картина в района, породили основателни страхове и предизвикали извънредно голям стремеж от принасяне на дарове, с цел омилостивяване на божествата. Тези съоръжения се посещават и днес със същата цел и това, че не откриваме огромно количество предмети от XX век съвсем не значи, че тяхната функция е замряла.
Наименованието на местността, в която се намира комплекса е „Прав каминь”. Важно е омекотяването на последната съгласна да се запази в бъдещото наименование, защото то е част от етнографската картина на събитията от района и говори за приемствеността, с която е белязан комплекса през вековете. То налага и приоритетът към един от сегментите на комплекса, а именно „каменния олтар” – изправения камък, без оглед на това кое божество представлява наподобеното изображение. Омаловажаването на последното говори за славянския произход на думата и недостатъчното разбиране на този образ. Във всички случаи той бил чужд на новодошлите, но не е изключено те да са припознали в него нещо свое, свързано например със свещената скала и да са приели с охота да го използват в ролята на оброчен камък. Естествено, археологията е науката, която ще определи реалната историческа картина и ще даде отговор дали славяните са приели и продължили да го използват. Съществено важно в случая е, че тази находка отваря вратата към разрешаването на отдавна отлаган въпрос, а именно, какъв е приносът на траките при изграждането на гръцката цивилизация?
Прессъобщение на САТО.
