Древните римляни ходели на панаир в Сандански

Сподели

 20100802_0004_330x260.jpg

В древността богът на търговията покровителствал и крадците

Римският град под днешен Сандански е бил център на търговски панаир, разказа за „Новинар” д-р Светла Петрова от Националния археологически институт. Тя от години проучва останките на античното селище, както и надписите от епохата на Римската империя. От думите върху камък учените получават огромно количество информация за бита на древните хора, както и за начина, по който те са търгували.

Древни панаири е имало и в село Скаптопара, Благоевградско, както научаваме от каменен надпис, в който селяните съобщават също, че минералните води в околността са привлекателно място. Панаирите през античността продължавали по 10-15 дена и били свързани с празниците на някое местно божество.

Древните римляни, а и хората от предримската епоха са организирали тържища на специални места, наречени емпориони. В Националния археологически музей се пази надпис за учредяването на тържището Пизос в 202 г. (с. Димитриево, Чирпанско), разказва Светла Петрова. Емпорион Пистирос край днешното село Ветрен в Пазарджишко пък е създаден още при тракийския цар Котис Първи, който сключил договор с гръцките заселници, дошли чак от остров Тасос. Римското тържище Туида се намира край град Сливен, а в днешното село Гостилица, Дряновско, е било тържището Дискодуратера. От античните източници научаваме, че за заселването на тези места хората са били

привличани чрез данъчни облекчения

Начело на тържището пък стоели топарси (кметове). Работата на тържището се разрешавала с декрет, в който изрично се споменават имената на първите жители – заселници на селището. Кметовете трябвало да управляват снизходително и справедливо, а не с насилие. Новодошлите в подобно тържище се освобождавали и от множество повинности.

В експозицията на Националния археологически музей посетителите могат да видят много антични предмети, свързани с търговията по нашите земи. Д-р Петрова обясни, че древните гърци и римляни са наричали Тракия Храма на Церера заради изключителното плодородие на земите ни и това е довело до активна търговия и движение на хора.

Богът, който в древността се е грижел както за търговците, така и за пътниците, е Хермес. Той бил свързан и с границите, а негово изображение – херма, се е поставяло при оформянето на огради, пазари и интериорни пространства. В Археологическия музей в София може да се види херма с четири лица на бога в четирите посоки на света.

Любопитно е, че Хермес също така е и покровител на крадците. За крадци и лъжци обаче римляните имали много строги наказания. Светла Петрова припомня кодекса на император Юстиниян, в който се съдържат всички императорски наредби и закони, издадени в империята още от времето на Хадриан. Според този закон нарушителите на наредбата за изкупуване на жито например са подлагани на високи глоби и „лишаване от длъжност и достойнство”. Наказвали се дори хората, които управляват държавната хазна. Според устава на корпорациите (цеховете) в Константинопол през 9-и и 10-и век, ако търговец лъже, той трябва да плати стоката в двоен размер. Търговците на свине, хванати в непочтеност, се наказват с бой и остригване, а

хлебарите се водят на позорно шествие

из града и след това се пропъждат във вечно изгнание. За реда на тържището отговаряли едилите – офицери от конническото съсловие в империята. Те регулирали мерките и теглилките и наказвали измамниците. Самите теглилки пък е можело лесно да бъдат проверени. В НАИМ може да се види част от каменна маса с отвори с различна вместимост. Според д-р Петрова тази маса е служела на древните хора да проверяват дали не са ги излъгали с обема на стоките, които са си купили. За по-скъпи стоки пък се използвали теглилки от стъкло. За разлика от обикновените мерки те не можели да бъдат изстъргани и подправени. Ако някой се опита да намали теглото на стъклена теглилка, тя просто се чупи. Подобни мерни единици също могат да се видят в експозицията на музея заедно с древен кантар. Везните пък били използвани предимно от търговците на благовония и медиците – лекари, които са приготвяли лекарства, мазила и козметични продукти.
https://www.skyscrapercity.com

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.