Ако се върнем към сведенията на Омир за тракийските държавни организации от микенски тип, веднага ще се разбере, че посочените три местонахождения на владенията му са и най-сигурните за съществуването на утвърдена военнополитическа практика и на присъствието на относително стабилни династически домове. Ето как държавните организации във времето на „Микенска Тракия“ възникват и се развиват като необходим резултат от социалната диференциация в рамките на териториалната община. Те укрепват в хода на борбите за локална, а понякога и за всетракийска хегемония.
Стопанските и обществените преобразувания при прехода между бронзовата и желязната епоха показват, че животът на държавните организации в тракийските предели не се прекратява. Това е единен процес, който се извършва постепенно. И след като нито икономическото, нито социалното прекъсване от края на II и началото на I хилядолетие пр.Хр. се доказва за сметка на приемствеността между епохите, не е чудно, че политическите традиции от преходния период не отмират, а се развиват при новите условия. Напълно оправдани са и сходствата между държавиците от микенски тип и тези от ранната желязна епоха, обединени от и около фигурата на предводителя.
След настъпилите етнодемографски изменения и цялостното преустройство на обществото на основата на новия метал по-високата съседско-териториална общинна степен съдържа като историческа перспектива държавните обединения да се стабилизират. Но тъй като процесът на държавно строителство не може да се материализира едновременно и с еднаква сила във всички зони на тракийската диаспора, върховите му прояви трябва да се търсят в местата, където се сплитат редица благоприятни фактори.
Продължете да четете Микенска Тракия
