Преди три и половина хилядолетия столицата на древен Египет Тива се е простирала на Източния бряг на Нил при днешния град Луксор. Не по-малко важни и обвеяни в тайнственост са били архитектурните съоръжения от другата страна, на Западния бряг. Там са се намирали множество великолепни храмове, както и гробниците на фараоните и техните жени.
Някога египтяните са прекосявали реката с бързите си ладии, а сега преминаваме удобно през модерен мост. Плодородната ивица тук е съвсем тясна и скоро навлизаме в пустинята. Първо пред мен се изправят двете гигантски статуи, известни като „Колосите на Мемнон“. Те са еднакви и изобразяват седящ на трона фараон, положил ръцете си на коленете. Фигурите са високи по 20 м, като само петите им са дълги по 2 м. Всъщност става дума за статуи на Аменофис III, чийто храм се е намирал непосредствено зад тях. Светилището е напълно разрушено при пагубното земетресение от 27 г. пр. Хр., унищожило много от блестящата архитектура на Тива.
Антични историци като Страбон, Павзаний, Тацит, Лукиан и Филострат отбелязват, че при изгрев слънце едната от статуите издавала протяжен и пълен с тъга звук. Те създават връзката с Мемнон – митичния син на богинята на зората Еос и царя на Египет и Етиопия – Тифон. В „Илиада“ Омир разказва как той бил пратен от баща си в Троя, за да помогне срещу обсаждащите града ахейци. Когато загива от ръката на непобедимия Ахил, Еос моли през сълзи Зевс да възкреси сина й поне за миг. Така по-късно се появява легендата, че едната от статуите край Нил е самият Мемнон, който всяка сутрин издава жален стон и зове майка си при лъчите на изгряващото слънце.
Съвременните учени вече са доказали, че става дума за физически вибрации в статуята. Рано сутрин изстиналият през нощта камък се е нагрявал бързо от слънцето и при разширяването са се получавали странни звуци. Вероятно причината е в цепнатина, появила се след фаталното земетресение. Затова никой преди родения в 63 г. пр. Хр. Страбон не разказва за този шум. Звуците изчезват, когато римският император Септимий Север (193-221) нарежда статуята да бъде ремонтирана. За събитието обаче продължава да напомня красив поетичен надпис, издраскан върху крака на колоса:
„Мемнон е още жив и сгрят от майчиния огън, надава своя звънък глас там, в подножието на Либийските планини в Египет, където Нил дели на две прекрасновратата Тива. А в това време ти, Ахиле, който бе ненаситен в битка, сега съвсем безмълвен си и в равнината на Тива, и в планините на Тесалия!“
Пътувайки през пустинята, минаваме край високо запазени останки на различни храмове. Край Мединет-Абу се намира огромен комплекс, включващ светилищата на фараоните Рамзес III и Тутмос I. След това е храмът на Рамзес II, т.нар. Рамазеум. Днес той е в руини, но са оцелели натрошените останки от гигантска статуя на фараона. Според изчисленията колосът е бил висок 17 м и е тежал повече от 1000 тона.
Най-впечатляващият ансамбъл обаче безспорно е този на единствената жена, управлявала древен Египет, царица Хатшепсут. Човек вижда от километри огромната пустинна долина, обградена от отвесни непристъпни скали. Някога тя е била посветена на богинята Хатхор и затова е почитана от египтяните. За изграждане на светилище обаче я използва „желязната лейди“, фараонката Хатшепсут.
В ХV в. пр. Хр. Египет преживява военен и икономически разцвет. Фараонът Тутмос I (1506-1494 г. пр. Хр.) разширява държавата в Нубия, Сирия, Палестина и достига до река Ефрат. Той е наследен от сина си Тутмос II, женен, според египетската традиция, за сестра си Хатшепсут. Младежът умира само след четири години и реален господар на царството става жена му. Тя продължава възраждането на Египет, лично възглавява военни походи в Предна Азия и Нубия, строи множество храмове и монументални сгради. След смъртта й нейният доведен син Тутмос III става един от най-войнствените фараони и извършва цели 17 победоносни кампании. Той обаче мрази силно мащехата си и нарежда името й да бъде отстранено от всички паметници.
Нейният заупокоен ансамбъл в долината Дейл-ел Бахари обаче оцелява до днес. Той е построен от архитекта Сенмут, който използва естествения амфитеатър, сътворен от природата. Към главното светилище водят няколко последователни тераси. Те са съединени със стълбища и алеи, оградени от редици сфинксове и обелиски. Накрая се достига до храма на Хатшепсут, наситен с нейни статуи и барелефи, запечатали победите й. В изображенията тя е представена като мъж с брадичката на фараон.
Днес Долината на царете е превърната в Мека за туристите. Отворени са няколко гробници, до които се достига чрез модерни електрически влакчета. Влизам в последните жилища на фараоните Аменофис II, Рамзес VI и Рамзес ХI. Те са изсечени в скалите, а коридорите и помещенията са богато изписани със сцени, представящи живота и подвизите на владетелите. А в една от гробниците откривам рисунки на светци, правени от християните копти през VII-VIII в. Тогава помещенията са превърнати в монашески килии. Радвам се много, защото някои от тях са напълно еднакви с открити от мен в България. И нищо чудно, защото през ранното Средновековие у нас са били особено силни египетските и сирийските традиции.

Иманярството в Египет отдавна е разпространена професия. Обитателите на селото Гурнах на Западния бряг го практикуват от столетия. През ХIХ в. семейството на Абдул Расул дълго пази тайната за гробница, в която били събрани останките на 36 фараона. В 1881 г. роднините са разпитвани дълго от полицията и накрая разкриват мястото. Под светлината на факла смаяните учени влизат в помещението, претъпкано с безразборно разхвърляните мумии на велики владетели като Тутмос III и Рамзес II.

Мойсей бил осиновен от Хатшепсут

Старият завет разказва интересната история на пророк Мойсей. При войните на фараона Тутмос I неговите родители били преселени в Египет и вероятно превърнати в роби. Заедно с други еврейски деца той трябвало да бъде удавен, но майка му го сложила в кош и го пуснала по течението на Нил. На брега детето било намерено от принцеса Хатшепсут и осиновено. Мойсей изучава египетската култура и става виден военачалник. Можел е да бъде фараон, но никога не изоставя религията на дедите си.https://paper.standartnews.com