Археолозите не спорят по въпроса, че установяването на възрастта на една находка е доста трудна задача. Предизвикателството на установяването възрастта на праисторически артефакти и вкаменелости се подпомага значително от метод за измерване с радиоактивни изотопи.

До миналия век, приблизителната оценка на археолозите беше единственият метод за датиране на древни находки. С изследването на пластовете на предмета, връзката му с ареала, в който е намерен и сравняването му с други предмети открити в зоната, археолозите установяваха от кога е предметът и какво символизира. Въпреки че тази техника все още се употребява, вече е изместена от някой модерни технологии, даващи много по-точни данни.

Радиовъглеродния анализ позволява да се установи възрастта на древните вкаменелости и експонати чрез измерване съдържанието на изотопа въглерод-14 в предмета. Радиовъглерод или въглерод -14 е естествено образуван радиоактивен изотоп, който се формира, когато космическите лъчи в атмосферата разпръснат азотни молекули, които след окисляване се превръщат във въглероден диоксид. Зелените растения абсорбират вългеродния диоксид, така че молекулите на въглерод -14 остава докато растението загине. Въглерод – 14 преминава и в животните консумиращи тези растения. След смъртта количеството му в органичните експонати намалява регулярно, докато молекулите се разлагат. Неговият живот е толкова дълъг, че на всеки 5700 години даден предмет губи половината от наличните молекули въглерод – 14.

Образци от последните 70 хиляди години направени от дърво, въглища, кости, торф или други карбонатни материали могат да се датират с използването на подобна техника.https://www.chudesa.net